Наистина, тук въпроса с едната молекула не е от особено значение. Важното е, че както казваш ти - "общата максимална работа при обратим изотермичен процес е за сметка на топлината от околната среда, ако в началото и края на процеса вътрешната енергия е непроменена". Такива процеси можем да измислим, ама не е ли това вече твърде инженерен проблем.

Ще се опитам максимално кратко да изложа хода на мислите си. Те наистина в известен смисъл са спекулативни. Но аз нямам "теза" и не целя спор, а дискусия по въпроса.


1. Общата максимална работа при обратим изотермичен процес е за сметка на топлината от околната среда, ако в началото и края на процеса вътрешната енергия е непроменена.

1а. Такъв процес според мен е възможен, макар и донякъде "неестествен", защото предполага "специално приготвена" система.
1б. При такъв процес се променя една характеристика на системата - да я наречем ентропия S - тя се "увеличава".
НЕ ТВЪРДЯ, ЧЕ ЗНАМ КАКВО ЗНАЧИ ПОНЯТИЕТО ЕНТРОПИЯ /освен в тесния термодинамичен негов смисъл, където то е ясно дефинирано/.

2. Уравнението

2.1) U=E+T*S
и неговия вариант
2.2) deltaE=T*deltaS

2а. Доколкото във вида си 2.1 то има смисъл, за ДАДЕНА КРАЙНА система двете НЕ ИЗМЕРИМИ НЕПОСРЕДСТВЕНО величини U - общата енергия, и S - ентропията, в него са определени до някаква константа. Мисля, че се изясних по-горе какво точно разбирам под това. Тази константа зависи от това как разглеждаме дадената система.
Не зная дали /моля просветлете ме/, то изобщо се разглежда някъде и дали му се придава смисъл във вида без делтите.

2б. В неговия вид 2.2 /за процеси със запазваща се обща енергия/, лявата част има смисъл на преобразуваната от системата топлинна в свободна енергия. Тя идва от околната среда като топлинна и излиза от системата като свободна.
Дясната част на 2.2 обаче е промяната на S, която е характеристика И на изменението на ентропията на системата, И на изменението на ентропията в околната среда /иначе 2.2 би било проста тавталогия/.

Тези нормални постановки НЕ ВОДЯТ ДО НИКАКЪВ парадокс.

Интересното е, когато във вида 2.1 имаме някакъв критерий за измерване на U /Не се сърди, Кой, СТО дава такъв критерий, но тук няма значение дали именно СТО е валидна или не/. Тогава то е точно определена, и измерима величина за дадена крайна система.
Това ни дава възможност да направим оценка за дясната част на 2.1, тоест за границите, в които при дадено Т може да се мени S за сметка на Е, например.

Фактът, че S може да има минимална стойност, интерпретиран по определен начин, води до извода, че системата има едно минимално количество неопределеност, което не може да бъде понижено /ако следваме СТО, колкото по-голяма е масата, толкова по-малък е "минималният хаос"/. По друг начин казано, системата съдържа крайно количество информация /ако следваме СТО, информацията съдържана е пропорционална на масата при нулево Е/. Това не е трудно да бъде облечено в математика, която да показва, че поведението на някои величини е статистическо ПО НЕОБХОДИМОСТ, /и ако следваме СТО, неопределеността е толкова по-малка, колкото е голяма масата/ .

Достатъчно грамотен съм да съзнавам, че горните ми разсъждения са във ВИСША СТЕПЕН спекулативни и прилагам уравненията ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ ИМ НА ВАЛИДНОСТ, в които те са добре дефинирани.

Но клубовете не са ли за това?