|
Тема |
Re: Парадокс? [re: koй] |
|
Автор | Дзвep1 (Нерегистриран) | |
Публикувано | 20.08.01 06:05 |
|
|
Това всичко много добре, но не виждам как ще се впише в точно описвания от мен процес. Нека да не излизаме засега в по-общите случаи на химически реакции. Би ли написал точно в описвания от мен процес как ще се изменят величините - ако се изменят изобщо.
Доколкото разбирам, ти твърдиш, че е невъзможно общата енергия H да остава постоянна /deltaH = 0/, а ентропията да се изменя. Тоест вътре в системата не става никакво преразпределение на типа енергия, при положение че общата енергия на системата остава постоянна. Това може и да е вярно в случая за химически реакции - но мисля че там нещата са по-различни.
Обясни ми по-подробно защо в конкретния случай да става така, и ще се съглася с теб.
Моите съображения засега са:
1. Възможен ли е описвания от мен процес - тоест крайното състояние - при което частиците са само в малка част от обема - да е със същата обща енергия и температура /дефинирана като средноквадратичната скорост на частиците/ както в началото.
Смятам, че достатъчно доказателство за възможността на такова крайно състояние е най-малкото статистическата му възможност за НАПЪЛНО изолирана система - без никаква необходимост от контакт с обкръжението А, Б и прочие.
2. Остава въпросът изменила ли се е ентропията спрямо началната.
Аз се ползвам от популярната в случая формула deltaS= S2-S1= ln( V2/V1 ) където V2 и V1 са съответно заеманите обеми във крайното и началното състояние.
Би ли ми обяснил защо тя да е невярна?
Искам да наблегна, че в случая се ползвам от изключително идеализираното понятие за газ - идеални точкови частици и т.н., за да е по-лесно анализирането на ситуацията от паралелна гледна точка на микроописание. Затова и настоявам да приложим формулите към точно тази ситуация. /Искам и да избегнем "бездънността" на ентропията свързана със зърнистостта и да я разглеждаме като неопределеност, доколкото е възможно/
Моите разсъждения по въпроса.
Във външната среда е произтекло увеличаване на ентропията /за това спор няма, мисля/. Това обаче не ни говори само по себе си нищо за изменението на ентропията в системата.
Но.
Ако ти си прав, то от deltaH и deltaS = 0, следва че deltaG = 0.
Ако ми е "сервирана" системата във второто състояние, аз бих могъл да извлека като начало свободна енергия /deltaG, да кажем/ от нея, оставяйки газа да изтласка буталото до началния обем.
Ако ми е "сервирана" системата в началното състояние, дори и да бих могъл да извлека свободна енергия от нея, тя ще е по-малка с deltaG, отколкото ако ми бе "сервирана" във второто.
Което е в директно противоречие с твърдението ти.
Имам и други съображения за това, че ентропията би трябвало да се счита за променена /deltaS да е ненулево/.
Доколкото съм наясно, за изолирана система deltaS>0 не е забранено /че даже е желателно!/ - как се връзва това с постоянството на общата й енергия - тоест deltaH = 0? В случая знаците са различни.
Радиоактивен разпад на парче уран в идеално изолирана кутия. Променя ли се нещо с термодинамичните величини на системата?
Изобщо, бих искал да разбера мнението ти за следното:
Как се дефинират величините при описвания от мен процес?
Изменя ли се според теб нещо изобщо в системата вследствие на него? /имам предвид основните термодинамични величини/
Аз продължавам да си мисля, че в случая основна роля играе неопределеността на общата енергия на системата с точност до константа /това се вижда при паралел с микроописанието/. От тази гледна точка това не е парадокс, докато се придържаме към класическата механика.
По-нагоре не съм си играл да пиша константи и прочие, т.к. това мисля е несъществено в случая.
|
| |
|
|
|