Да, но при отблъскване е същото.
Представи си газ от електрони в затворен обем. Нека началното състояние е електроните да са разпределени равновероятно в обема. С течение на времето под въздействие на отблъскването те ще се разпределят /доподредят/ по определен устойчив начин. Вследствие на неинерциалните им движения в обема ще остане затворено и електромагнитно лъчение.
Тоест: потенциалната енергия спонтанно се превръща в свободна, началното "разбъркано" състояние на координатите се подрежда (намалява неопределеността в координатите)
Нагло антитермодинамично поведение.
Схващам, че тука може и да се възрази нещо във връзка с квантовостта на лъчението - но ако става дума за големи отрицателно заредени тела?
А геометрична теория за ел/магнитното поле няма.
Е, сигурно при хитроумно дефиниране на основните величини и в този случай може да излезе, че ентропията се увеличава. Но трябва ли тези величини да се дефинират всеки път различно в зависимост от ситуацията, само и само да излезе, че S се увеличава с времето?
Та, как се дефинира температура и ентропия в този случай?
/Интересно е, че ако обема е затворен, но няма граници - напр. затворена тримерна "повърхност" - крайното състояние ще е равномерно разпределение на електроните в нея - може би някакъв вид решетка - а дали вида й зависи от броя на електроните?/

Дори при чисто класическата дефиниция на нещата стигам до някои парадокси. Например, че при определени условия от крайно количество газ може да се извлече произволно количество свободна енергия /т.е. способна да върши работа/- не става дума за вечен двигател:). Ако ви е интересно, мога да дам и подробна постановка на въпроса - за мен ще е удоволствие да разбера дали /и къде/ греша.