Разбира се, че ще се измени! Ще намалее толкова пъти, колкото е коефициентът на пречупване на средата.
Скоростта на светлината е равна на дължината на вълната, умножена по честотата. Ясно е, че щом скоростта на светлината се променя, се променя и нещо друго. Това обаче не е честотата. При преминаване през границата на “плътното тяло” фронтът на вълната не се разрушава, т.е., колкото фронта дойдат за единица време, толкова продължават по-нататък отвъд границата. Ако честотата се менеше, енергията на фотоните (зависеща от честотата!) би се променяла: светлината би отдавала енергия при навлизане в оптически плътната среда и би си я получавала обратно при излизане от нея! Фазата би се меняла със скок... и други абсурдни работи.
Как да се установи ли? Ами, например може да се направи някакъв интерференчен експеримент. Разстоянието между интерференчните максимуми е право пропорционално на дължината на вълната. Ако сложим екрана във вакуум, това разстояние ще е по-голямо; ако го “зазидаме” в “плътното тяло” – то ще намалее толкова пъти, колкото е коефициентът на пречупване.
Между другото, много любопитно е, че скоростта на светлината може не само да се понижи при навлизане в “плътното тяло”, но при определени условия и ДА СЕ ПОВИШИ (тогава коефициентът на пречупване <1). Тогава фронтовете на вълните се движат със скорост, ПО-ГОЛЯМА от c! (Не се майтапя, това наистина е така. Не е вярно, че НИЩО не може да се движи със скорости, по-големи от c. Има доста НЕЩА, които могат; друг е въпросът, какви са тези “неща”.)
Поздрав на всички участници.