Дзвер1, в този разговор ние се въртим в кръг. Наскоро ти бях отговорил на въпросите, които поставяш, но се оказва че не си взел под внимание моя отговор. Ето защо, в този ми отговор на постинга ти се налага да повторя някои неща.

И така, ти предлагаш да чета точки 1, 2 и 3, докато осъзная, "че никакъв проблем не е възможен - нито с причинността, нито с физическия смисъл, нито парадокси с влакове и бомби." За съжаление обаче намирам, че представените от теб точки, освен че са просто едни тривиални констатации, по никакъв начин не помагат да се отговори на въпроса, който от известно време поставям тук.

За да не бъда голословен, нека отново спомена накратко проблема, който обсъждаме: От гледна точка на наблюдател в подвижната система е констатирано едновременно извършване на две събития, разделени в пространството. За да не се съмняваш, че въпросната синхронност в извършването на двете събития е абсолютен факт, беше предложено да си представиш използването на едно мощно взривно устройство, чието задействане е възможно само при наличие на синхронност (ако пространствено разделените две събития не се извършват синхронно, взривното устройството не се задейства). За да не възникват излишни въпроси, представи си, че неминуемият взрив протича след някакво забавяне по отношение на предизвикващите го синхронни събития. Забележи, предложението да си представяме взрив е предприето само за удобство, колкото всъщност неприятна да е всяка мисъл свързана с унищожение. За съжаление, тъй като, както се спомена, в подвижната система двете събития се извършват синхронно, то наличието на взрив е неизбежно (от гледна точка на наблюдателя в подвижната система). Това е абсолютен факт. Разрушението на влака е абсолютен факт. Друг наблюдател обаче, намиращ се в една неподвижна система използва едно светлинно устройство, според изискванията на СТО, и използвайки тъкмо това светлинно устройство (а не по някакъв друг начин !) констатира, че въпросните две събития не са се извършили синхронно. Следователно, въпросният наблюдател прави извода, че в подвижната система взрив не може да има (нали взрив се предизвиква само при синхронно протичане на двете събития; неподвижният наблюдател, използвайки светлинното устройство съгласно СТО, не констатира синхронни събития в наблюдаваната от него подвижна система -- взрив според него няма). Взрив всъщност се е извършил, влакът е унищожен, но неподвижният наблюдател заключава, че взрив не е имало и влакът е цял. Неподвижният наблюдател очевидно греши. Грешката, която неподвижният наблюдател прави се дължи на използването на методите предложени от СТО. Валидноста, следователно, на тази методи, а оттам и на СТО е под съмнение.

Сега да видим как точките, които ти предлагаш помагат за разрешаването на този проблем. Да започнем отзад напред по точките дадени от теб и да видим дали има нещо, което би ни влезло в работа при разгадаването на горния казус. И така, ти пишеш:

"3. Две събития, които стават едновременно, но са разделени пространствено- НЯМА ТАКАВА СИСТЕМА ОТ КОЯТО ДА ИЗГЛЕЖДАТ ЧЕ СТАВАТ НА ЕДНО И СЪЩО МЯСТО!!! "

Обсъжданите от нас две събития са разделени пространствено, но никъде ние не твърдим, че има система от която да изглеждат, че стават на едно и също място. Следователно представената от теб точка 3 просто няма място в това обсъждане.

Да видим сега точка 2:

"2. Две събития, които стават в една и съща точка на пространството, но са последователни във времето - НЯМА ТАКАВА СИСТЕМА ОТ КОЯТО ДА ИЗГЛЕЖДАТ ЕДНОВРЕМЕННИ!!! /Или с разменена последователност/"

Прочитайки точка 2 веднага виждаме, че и тя не се отнася за случая, който обсъждаме, най-малкото защото просто двете събития в нашия случай изобщо не стават в една и съща точка на пространството. Следователно и точка 2 е ирелевантна по отношение на обсъждания проблем.

Точка 1 от твоя постинг гласи:

"1. Две събития могат да изглеждат едновременни или неедновременни от различните гледни точки на наблюдатели САМО АКО СА РАЗДЕЛЕНИ ПРОСТРАНСТВЕНО. /Даже нещо повече, 4 интервалът между тях трябва да е пространственоподобен, което означава че едното събитие не може причинно да е повлияло на другото - щото взаимодействието не може да измине разстоянието м/у двете събития за времето, което ги разделя/"

Какво може да ни помогне тази точка ? В тази точка ти просто заявяваш, че (съгласно СТО -- бележката моя) две събития могат да изглеждат едновременни или неедновременни от различните гледни точки на наблюдатели. И това, разбира се, е само при положение, че двете събития са разделени пространствено както е в обсъждания случай. Но нима аз отричам, че съгласно СТО две събития могат да изглеждат едновременни или неедновременни от различните точки на наблюдатели ? Тъкмо напротив, аз съвсем ясно и категорично заявявам, че съгласно СТО това наистина е така. Въпросът, който поставям обаче е: Има ли това физически смисъл ? Въпросът е, имат ли изводите (напр. по отношение на едновременност на две събития) получени с помощта на СТО физически смисъл ? И така, точка 1, както и останалите точки, съвсем не помага при опитите да се обоснове мнението, че прилагането на СТО не води до физически безсмислици и ни най-малко не помагат на човек да осъзнае, "че никакъв проблем не е възможен - нито с причинността, нито с физическия смисъл, нито парадокси с влакове и бомби."

Ето защо съмненията относно физическия смисъл на коментираните изводи получени с помощта на СТО (и изобщо за валидността на тази теория) продължават да стоят с пълна сила и сега в този разговор.

Също така, макар да е вярно, че "[н]икой не твърди че СТО е особено интуитивна", липсата на интуитивност е още по-голямо основание да се изисква доказване на физическия й смисъл. С други думи, това, че ти си съгласен относно липсата на интуитивност в СТО също никак не работи в полза на СТО в разговора ни.

Съгласен съм с теб, че "[т]я (статията от 1905 г. -- бел. моя) наистина може да не е написана идеално от гледна точка на обяснителност и яснота." Обаче, освен че е зле написана, тя съдържа един даже по-голям недостатък -- по редица причини (една от които дискутираме тук) представената в тази статия теория не издържа критика по отношение на физическия й смисъл, както и по отношение на критерия за вярност поставен не от друг, а от самия автор. Също така, налага ми се да повторя, мисля всеки участник в този разговор трябва да е наясно, че когато става дума за СТО няма друг текст с по-голямо значение от споменаваната много пъти тук прочута статия от 1905 г. Колкото и някой да се опитва тази статия да не му изпие ума, обсъждането на СТО без да се осъзнае уникалното и незаменимо място на тази статия е непознаване на материята, която се обсъжда.

В заключение искам да помоля, за кой ли път, да се съсредоточим върху обсъждането на неща върху които имаме пряк и недвусмислен достъп, а именно теоретичния текст напр. на въпросната статия от 1905 г. Нека засега да се въздържим от обсъждане и представяне като аргумент в този разговор на добре познатия списък от експериментални "потвърждения" на СТО (и ОТО) просто защото на никой от нас не е възможно пряко да демонстрира даже един от тях (за всеки от нас обаче е възможно тук пряко да представи разумен теоретичен аргумент "за" или "против" теорията). В този смисъл коментар от рода

"И какво, такава ли е ситуацията със СТО? Прогреса забавен с десетилетия, навлизаме отново в Мрачното Средновековие..... Атомната енергия пасти да яде.... такава нема и въобще не е верно Е=mc^2."

би могло да се разглежда по-скоро като израз на индоктринирано мислене отколкото на солиден аргумент в настоящия разговор.