Големият взрив
Нито Алберт Айнщайн, нито Стивън Хоукинг са прави в теориите си по отношение на произхода на Вселената, въпреки, че и в двете теории има части, които съдържат елементи от истината. Вселената не е инертна, предмет на напрежения, които я карат да експлодира или да се свива обратно до черни дупки . Тя не е по-инертна от вашето тяло например. ТЯ Е ЖИВА.
Когато говорим за религия, и казваме, че всички ние сме частици от Единното, че сме вътре в Бога, и че Вселената е вътре в Бога, ние имаме предвид това. Природните закони, които ви изглеждат неизменни, действат по този начин, защото това е божествената цел в този момент. Голяма част от онова, което желаете да научите, няма да бъде достъпно за вас, докато не достигнете по-голяма степен на духовна зрелост. Това няма да стане дори и в следващото, 4-то измерение, което ви очаква.
След един голям взрив се формира определена материя в следните направления. Първо, експлозията на материя от Черна дупка, която е станала чудовищно голяма през еоните, довеждайки до частичен Голям взрив, не е равномерна (еднообразна). Няма равномерни експлозии, и всичко това въздейства на различни части от материята, което води до различни скорости и периоди от време. Следователно, материята в резултат на един Голям взрив, не е еднообразна, не е с един и същ състав навсякъде. Точно както вашето Слънце, чийто състав изглежда един и същ, но в действителност не е хомогенен, или пък точно като ядрото на вашата Земя, което също не е хомогенно. По същия начин нехомогенната материя в резултат на един взрив става бързо различима. Съществуват буквално милиони фактори, които въздействат и предопределят каква ще стане една частица материя, а сумата от тези фактори определя поведениято на тази частица материя при нейното съществуване до следващия Голям взрив, в който попада.
Частиците, които са непостоянни при движението си, по същество свободно се свързват с други частици. Хората са запознати с връзките, които се извършват в атомите, с атомните ядра, заобиколени от трептящи електрони. Другите частици се свързват по предсказуем начин. Кое създава привличането и отблъскването между различните видове частици? Ще използваме един обикновен пример за обяснение, защото в противен случай концепсията може да стане сложна. Магнетизмът се дължи на непрекъснатият поток на магнитни частици, вид частици, които вие наричате електрони, но този поток не е равномерно плътен навсякъде. Той е концентриран там, където поради прекъсване (пролука) в следата на електрона, орбитиращ около ядрото, се създава възможност за масово “бягство”. От какво бягат те? От свръхконцентрация на това, от което са направени! В случая с магнетизма, магнитните частици бягат от тълпи други магнитни частици, и понеже те се свързват лошо и бавно, те с готовност участват в “бягането”.
Цялата материя се стреми към едно ниво на хомогенност, но не може да го достигне поради нехомогенното си естество, произлизащо от Големия взрив. Всъщност, привличането по същество е едно бягство , погрешно тълкувано от хората точно обратно и наречено точно обратно. Гравитацията не е нищо повече от ефект на връщане обратно на отдалечаващите се гравитационни частици – връщане обратно към един гравитационен гигант, след като са били изхвърлени в нещо, което бихме определили като лазерен поток от частици. Защо тези частици се връщат обратно и това не е ли привличане от страна на гравитационния гигант, който току-що са напуснали? Колкото и странно да звучи за онези от вас, несвикнали на подобни коцепсии, тези гравитационни частици в действителност бягат от една среда, която за тях е задръстена с материя, съставена от елемент, спрямо който те самите са тромави и тежки – този елемент е това, което хората наричат Тъмна материя. Материята, която изпълва празното пространство. Те бягат обратно към онова, което за тях е едно по-леко, по-удобно поле - ядрото на гравитационните гиганти, от където обаче те биват изхвърляни периодично, тъй като там е много населено!
"Най-същественото е невидимо за очите"Редактирано от LEO на 13.04.01 10:26.
|