Нека и аз да сложа моите 5 стотинки към казаното.

Значи, информационният парадокс не е свързан със сингуларността, а със самият хоризонт на събитията. Мине ли тялото този хоризонт, информацията за него се губи. Какво точно се случва вътре в ЧД с тялото, не е интересно за тоя въпрос, поне според ОТО.

Изобщо външен наблюдател не може да опише чрез своето време (и пространство) какво се случва вътре. Най-добре нещата вътре се описват ако се разменят радиалната и времевата координата: движението към сингуларността е неотменимо като ходът на времето, и представлява крайна времева отсечка (геометричен еквивалент на радиуса на дупката). Тоест по собственото време на падащата частица, тя ще стигне за крайно време до сингуларността: всеки опит за ускорение и маневра само ще съкрати това време.

За външният наблюдател наистина има някакъв привиден парадокс: при приближаване на хоризонта на събитията от падащ в ЧД обект времето се забавя, и той ще пресече хоризонта след безкрайно (за отдалеченият външен наблюдател) време (и за крайно свое). Но това е само привидно положение, базиращо се на идеализирана представа на хоризонта на събития като идеална сфера, идваща от решенията на Шварцшилд за идеална сфера. реално този хоризонт има доста интересни свойства, може да се гъне, да се вълнува в зависимост от външните въздействия. При приближаването си към хоризонта на събитията идеалността на това решение се нарушава, почва да се проявява и действието на масата на падащия обект към геометрията на ЧД по отношение на хоризонта в областта на падането, и по някое време се появява нещо като "устичка", мостче, която спомага за всмукване падащият наблюдател, и той се оказва за крайно време вътре. Всъщност така се съединяват и черните дупки дето LIGO регистрира, за крайно време.

Така че падат си нещата в ЧД, и вече са паднали доста работи там. Бая информация ще да се е загубил.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!