Сингулярност и хоризонт на събитията са различни неща. Сингулярността е теоретична точка, докато хоризонта на събитията е сфера около нея, която може да е с радиус милиони километри. Зейфод съвсем правилно го е обяснил, само една корекция ще вмъкна към него - дори молекулите на тялото, което е колабирало за да образува черна дупка, ще падат "вечно" към центъра й, от гледна точка на външен наблюдател. Т.е. от гледна точка на някоя молекула от това тяло, ще е минал края на вселената, когато й дойде времето да достигне сингулярността. Всъщност ако спре да "пада" преди безкрайно време, значи всъщност не падала към никаква сингулярност, ами към много плътно образувание в центъра на черната дупка. Иначе ще е нарушение на ОТО. Т.е. с две думи - към днешна дата още никаква информация не се е загубила, за да говорим за "информационен парадокс". Не е ясно дали изобщо има такъв.

Миналата година имаше статия, мисля че от Хокинг за това, май и тук я обсъждахме.