"(Съгласно отчетените –измерените от ФУ, а дали ФУ-то коректно ги отчита ще се спрем по надолу.) Но това е статистическо осредняване, т.е. има цикли от по 5 както и по 16 фотона."

И голям праз от това. И 50 да са фотоните, вероятността два от тях да се намират едновременно в 1 метър интерферометър е доста под 10% - смятах ти го. Останалите 90% само ще ти ошумят до неузнаваемост картината, ако тя се правеше само от двойки фотони. Ма вниквай в сметките, явно напразно наскоро съм те похвалил...


"И освен това фотоните не са периодично пристигащи до ФУ-то (както влаковете в метрото - дадох ти примери като за олигофрен чети ги а не се прави на хлебарка) а те пристигат до ФУ-то хаотично по време. "

Тъй, тъй. Същата ситуация както по-горе - е колко може да са хаотични? Най-близкото разпределение по разстояние е нормалното - максимумът му е на 2 микросекунди. Вероятността да са на 0.2 или на 5 микросекунди е много по-малка - и въпреки това и при такова разстояние няма шанс да се получат два фотона едновременно в интерферометъра. Какво се получава - отново същата картинка, огромното мнозинство единични фотони и тук-там по някой кандидат за двойка. При това съвсем виртуален кандидат, щото не е диостатъчно двата фотона да са едновременно в интерферометъра, а да са едновременно около процепите - многократно по-малка вероятност.

Нищо ново не си научил.


"Бе приятел дали ще го кажем „разум“ или „усещане“ все тая. Фотона от единия лазер усеща дали втория е включен, геометрията на експерименталната постановка и всяка времена промяна по нея и т.н."

Е, пак зацикли. Хубаво, щом искаш да усеща, усеща. Не забравяй, "усещането" го въвеждаш ти. Защо? За да си обясниш от класически позиции какво би трябвало да се случи. Факт, нали? А забрави какво е дадено по условие - 20 микросекунди времева кохерентност. Пак да те питам - какво означава това при единични фотони? Обясних ти миналия път, не го схвана. И сега не ти е ясно.

Ти изобщо си адски късопаметен. Демонстрирах ти при нормална интерференция, с делене на лъча от делително стъкло, ако бяха нужни два едновременни фотона, интерференцията щеше да се получи с много нисък горен праг по контраст - нещо, което на практика не се получава. Факт, който опровергава нуждата от двойки фотони за интерференция. Ма с такова избирателно отношение към фактите ясно защо още се луташ.


"Редки, редки колко да са редки. По горе съм ти обяснил, ФУ-то изпуща част от фотоните, ФУ-то не отчита изобщо отразените фотони . Кво си смятал? Та ти не знаеш какво да смяташ бре нещасник виж си старите постове какви глупости смяташ. "

Отразените фотони нямат никакво значение. Времето за което един фотон би се отразил (значи не попада в резултата а се връща) и пак би се върнал към процепите за един разумен 1-10 метра интерферометър е пренебрежително малко спрямо средното време, с което идват фотоните. Просто казано, отражението, дори да го има, не променя с нищо картинката. Двукратно отражение вероятността му е на порядък по-малка, многократно - хептен. Не играе отражението никаква роля - освен да намалява броят на попадащите върху процепа фотони, т.е. допълнително да разрежда потока и налива вода в моята мелница. Скива ли, нещастник?


"Ще, ще при горните условия това се получава щом се пресичат. А по вероятно ли е да разчитаме на „усещането“ и на помоща баба яга и да твърдим, че лъженауката е наука. "

Усещането го въведе ти, за да се оправдаеш.


" При нулев ъгъл няма пресичане, фотоните се движат по една права един след друг."

Да бе да, ама не съвсем. Във всеки единичен лъч имаш разходимост. Няма лъч без разходимост, демек няма нулев ъгъл в горният пример. Това означава, че във всеки реален лъч имаш фотони под много малък ъгъл - залог за много силно взаимодействие според теб. Само дето резултатът от такъв лъч е дифракция, не интерференция.

Но дори да допуснем някакво взаимодействие, то по никакъв начи не може да доведе до интерференция. Добре, два взаимодействали си някак фотона. Минават през процепите. Какво на невзаимодействал фотон, попаднал на процепа, е различно от взаимодействал с друг фотон, пак попаднал на процепа? какво ще го накара от процепа да завие и да попадне на място, което да е с повишена вероятност за минимум или максимум? Друга поляризация, друга спиралност, друга честота, друга скорост? Това са, няма какво друго. Поляризацията не се променя, честотата не се променя, спиралността също, скоростта не играе в картината. Другият вариант - по два фотона едновременно на процепа, пък е изключително рядка работа - ако само на нея се разчита, самостоятелно минаващите фотони ще заличат с шум всяка картина, щото са много повече. Изнасилена работа е това взаимодействие, виждаш ли?


"Щях да те светна още по навътре по въпроса за взаимодействието на фотоните от два пресичащи се лазера но явно не си готов още. "

не на мене тези номера. Нямаш си и идея за това взаимодействие. Още си на етап "има взаимодействие, затова има интерференция". Голямо обяснение, няма що.

Толкова примери ти дадох, че интерференция не се прави от двойки фотони. Ама като няма кой да мисли...

За разлика от главата, стомахът се усеща когато е празен...