Въпросът, с колко се увеличава масата на Земята от задържане на неутрино, предполага, че масата на смущението, наречено неутрино, е положителна спрямо дефиницията ни за маса (ускорение в посока на въздействието.

Не е известно дали неутриното има положителна маса.

При допулскането, че е положителна, от тази хипотеза следва, масата на неутриното, при огромното му ускорение от локацията на разпад на неутрон да е нула поради недостига на енергия в изходния дефект, наречен неутрон.

При допускането, че дефектът, наречен неутрино, е импулсът на онази част от общата реакция, в чийто честотен спектър фазата на реакцията обективно с ненулево закъснение, над тази честота е противопосочна на импулса на въздействието (повече от 120 градуса) - с отрицателна маса, то много по-лесно да се постигне енергията за създаването на този дефект, такава, че да не изисква енергията на неутрона да клони към безкрайност спрямо енергията на ток 1 Ампер през сечение с проводимост от 1 Сименс за 1 секунда.

Енергията на неутриното има две порции - енергията, която е необходима за самоподдържане на дефекта неутрино, и импулсът за огромното му ускорение - като сумата на тези да не надхвърля енергията, която има един неутрон, след като от неговата енергия се извадят енергията за самозапазване на другите два устойчиви дефекта от разпада и имулсите на техните ускорения.

Пример за разделяне на фронтовете на реакцията на отделни части:

При акустична среда при удър, спектърът на въздействието е разпределен почти равномерно от 0Hz до безкрайност. Всички честотни компоненти имат обща начална фаза. Подчертавам, че Фазата е от огромно значение за формата на въздействието - отличаващо се от тихия дифузионнен шум, наречен топлинен (бял), който има същите свойствана реакцията, но тогава тя е неотличима от отделното въздействие поради множеството от събития.

При удър, в широкия спектър реакцията (ускорението) на акустичната среда не е само съпосочна с фронта на удъра. При огромното ускорение на формата на въздействието реакцията е невъзможно да повтори формата му поради обективното закъснение на реакцията и се разделя в две полу-пространства - единият фронт се разпространява съпосочно с въздействието и неговата форма съответства на спектър ограничен отгоре. Фронтът на тази реакция има положителна спрямо дефиницията на механиката маса. Вторият фронт на реакцията се разпространява в средата в полу-пространството в обратна посока с форма съответстваща на спектър отново ограничен отгоре по причина, честотно-зависимото разпределение на фазите на високите честоти. Тази част от реакцията съответства на енергията във високата част от спектъра на ускорението на въздействието. Във всяка среда е възможно да има част от спектъра на реакцията, която не се разпространява. Тя не е задължително да се трансформира в топлина. Може да бъде чисто реактивна. Раждането на такъв дефект в средата се нарича устойчив самозапазващ се дефект.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!