"Тези „Минимум два фотона, при спазени определените услови“ за които съм ти отговорил по рано, са теоретично разглеждане на фотони намиращи се в така нареченото П.П"
Какво е това П.П.?
"2. Полупрозрачното огледало дели интензитета на ЕМВ (на всяка поредна ЕМВ) наполовина, доказан факт за нормален интензитет ( голям интензитет, при само два фотона нещата са други , ти дори не знаеш от къде да започнеш.) "
Както видя, не само съм започнал, но и съм стигнал до опровержението на предположението че два фотона са нужни за интерференцията.
"Пишеш смешки. Как ще разделиш 2 фотона на 4 части, при условие ,че фотона е неделим. "
Явно нищо не си разбрал. Прочети пак за вероятностите и за интензитетите. Щото такива коментари нямат смисъл.
"Пак лъжеш бе приятел. Образовай се малко преди да „правиш“ сметки.Това нали го коментира:
http://web.uni-plovdiv.bg/yovcheva/lectures/OPTICS/Optics%20-%20Lecture%207.pdf
Човешкото око вижда и различава стойност на V по малко от 1/5: "
Може, ама зависи. Ако е слаб интензитета на картината, зениците се разширяват и чувствителността на контраст нараства. Но ако е нормален интензитета, чувствителността по контраст на окото пада. Въпросът обаче не е в това - на картинката която съм постнал е интерференция с контраст по-голям, отколкото се смята по твоят модел. Проблемът не е дали може или не може да се различи от окото, а че моделът с два фотона дава фалшиви предсказания.
Така, до тук не виждам нищо по същество. Значи погребваме моделът с двата едновременни фотона на огледалото?
"При доказан само един фотон има проектиране на процепите както се наблюдава при така накратко наречените Аспе експерименти."
Тц. Нищо не си разбрал и от експериментите на АСПЕ. Първо, те са със сплетени състояния, което е висша математика за тебе и е по-добре първо да научиш аритметиката. Трябва да пораснеш за да обсъждаме Аспе, сега опитай да разбереш основите. А ето какво казва за аритметиката домашната ми колекция (само в едно списание при това):
1) A Single-Photon Double-Slit Interference Experiment
By Sherwood Parker
Source: Am. J. Phys. 39, 420 (1971);
(може времено да я дръпнеш от )
Това е една от първите статии за просто наблюдение на експерименти с единични фотони и интерференцията им през два процепа. Човекът много детайлно описва качествата на апаратурата с която работи и резултатите които получава. Гарантирано само единични фотони се разхождат при него.
2) Single-Photon Double-Slit Interference—A Demonstration
By Sherwood Parker
Source: Am. J. Phys. 40, 1003 (1972);
(временно се намира )
Тука същият автор описва продължението и подобрението на работата, също разглежда как напрежението на фотоумножителя му влияе на преброеният шум и полезни фотони. Ти спореше за някакви честоти, човека тука стига по 92 фотона за 0.25 микросекунди. Но то беше ясно, че не ги разбираш параметрите на фотоумножителите от далечните 70-те години :)
3) A lecture demonstration of single photon interference
Wolfgang Rueckner and Paul Titcomb
Source: Am. J. Phys. 64, 184 (1996);
(намира се )
Това е по експериментите на горният автор, пригодени да ги правят студенти с подобрената апаратура на 80-те години. Демонстрира натрупване със скорост от 5 до 5000 фотона за секунда, подробно описва детайлите на апаратурата, има и схеми и чертежи. По-единични фотони от това здраве му кажи.
4) Resource Letter SPE-1: Single-Photon Experiments in the Undergraduate Laboratory
By Enrique J. Galvez
Source: Am. J. Phys. 82, 1018 (2014);
(намира се )
Тази статия е референция към 160 статии и други ресурси, насочени за демонстрация на оптически интерференчни явления, включително демонстрацията на свойството на фотона да е вълна или частица като поведение на единични фотони, с цел тези неща да могат да се демонстрират на и от студентите в достъпни лаборатории. Истинско богатство от литература.
Интерференцията с единичните фотони е факт. Няма аргумент срещу това.
`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`
|