Това за което говориш е така в класическата квантова механика, но не мисля че е вярно за квантовата теория на полето, и в частност за уравнението на Дирак. Ти говориш за антисиметризация на тензорно произведение на състоянията (външно произведение в смисъл на Грасманова алгебра). Пък в смисъл на вълнови функции това се изразява с детерминанти на Слейтър за антисиметризация (това дето го каза за допълнителното събираемо с разменени компоненти умножено по -1). Обаче в квантовата теория на полето не ми се струва да се налага (в случая на Дирак). Стандартното уравнение на Дирак е за 'една частица' което значи, че моделира и голям брой свободни частици, които не си взаимодействат. Просто се взимат решения на уравнението в различни точки в един и същ момент от време и се умножават тензорно. Допълнително може да се вземе и линейна комбинация на тензорни мономи. Тензорното произведение тук пропуска коефициенти от алгебра от оператори. Всяко единично решение е 4 компонентен спинор (= 4 компонентен комплексен вектор с особен начин по който групата на 'Лоренцовите трансформации' му действа) от оператори, които в общия случай антикомутират по презумция (това е заложено в модела при квантуването му). Така, че тензорното произведение ще даде антикомутативен резултат без необходимост от антисиметризация, т.е. ще е автоматично изпълнен принципът на Паули. Въпросът обаче е това въобще има ли нещо общо с динамиката на флуид? И ако да, защо? Как може да се извлече това от полевите оператори на решението? Но доколкото разбрах твоя въпрос (след оскъдните пояснения които даде) може бе ни ти трябва пълна релативистична квантова теория, така че може би може да се погледне в квантовата механика и да се види какво се знае за различните фермионни модели за много частици. Там вече ще ги имаш тия ефекти на антисиметризация на вълновите функции и разните там детерминанти на Слейтър. Примерно, ето един модел на Breit, който моделира много на брой фремиони

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите