Абе гери ... (да не се изтълкува като обида! просто е едно ОФФФФ :))

Хич не се оплаквам, не си доразбрал нещо. Аз знам, че КМ не обяснява нещата. Не се чудя, дали ги обяснява. Съвсем ясно виждам, че тя из-общо няма потенциала да ги обясни.

Нещо повече - аз съм обяснил нещата на себе си. И така, като знам верният отговор на задачата, знам, че той не се крие в КМ. ПОмниш ли - говорих тук за високо размерни пространства, където е потопена вселената. Има нещо общо с обяснението.

Няма да го казвам тука. То е твърде радикално за сегашните представи. Може да кажете, че се мисля за твърде голяма работа, ама не ми пука.

Когато бях малък исках да стана учен, да открия истината за света и да я разкажа на човечеството. Но на определен етап започнах да се чудя дали аджеба искам да открия истината защото се интересувам каква е, или защото искам да се прочуя като велик учен. Можеш да се сетиш кое би било по-важно от философска гледна точка. Пък освен това когато говоря за това с някого се сблъсквам с велики трудности да му обясня нещо от истината. Примерно КМ представи. Като че ли повечето хора изобщо не разполагат с нужните понятия, на чиято основа мога да им обясня идеята.

"Не мислиш ли че основният ти проблем е че очакваш (и не получаваш) обяснения в някава предварително избрана форма"

От друг обяснения не очаквам. Аз нещата съм си ги обяснил. Аз съм майстор - не чирак.

"Всичките ти въпроси до сега бяха такива - свойствата са притежание на котката, и тогава защо еди какво си не се обяснява"

Въпросите ми целят да те насочат, та сам да разбереш какво КМ не може да обясни. Да разбереш, че някои неща са извън юрисдикцията й.

"Ами КМ точно това казва, свойствата ги няма преди взаимодействието, спина го няма, какво ли не го няма, самото съществуване не е ясно защо си мислим че го има. "

КМ не знае какви ги плещи. Чавка й е изпила ума :)

"Такива са проблемите пред разбирането, а не да се оплакваш."

Хахаха. Не знам кое си схванал като оплакване.

Чакай да се намеря, та да се цитирам:
Нека аз съм в сандъка. Докато знам, че съм жив, съм жив. Като престана да знам това - значи съм мъртъв. Промяната настъпва в ОПРЕДЕЛЕН момент. В никакво реално време не се намирам в смесено състояние. ". Такава е действителността вътре в сандъка.

Нека сега съм извън сандъка, а в него е котката, и аз не мога да я наблюдавам. Е, аз се интересувам каква е действителността там, в сандъка. Там където е котката. Истинската котка. Физичния обект котка. Е, понеже аз мога да се поставя на нейно място, затова знам каква е действителността. Котката е или жива или мъртва във всеки конкретен момент.

Нима трябва да повтарям същото и с електрон за да стане ясно?

Добе, нека аз съм електрон. Вие ще бъдете за мен някакви непонятно големи великани. Искате да видите къде съм и накъде (и с каква скорост) се движа. И изпращате по мен някакви неща, които ме удрят. Някои от тях са по-големи от мене, а най-малките са колкото мене. Когато някое от тези неща ме наближи, аз го блъскам. Но това промена моята посока и скоростта ми. Промена и посоката и скоростта на това, което съм блъснал. Ако вие уловите обратно някои от нещата, които сте изпратили по мен ще узнаете приблизително къде съм и с каква скорост се движа. И понеже ще узнаете ПРИБЛИЗИТЕЛНО, някои от вас може да заключат, че не се намирам на определено място и не се движа с точно определена скорост. Но аз знам къде съм във всеки момент; знам и скоростта си. Това е действителността при мене. "


Нали все пак ние се интересуваме от КОТКАТА, дето е там - у сандъка. Как не можеш да схванеш - не е нужно наблюдение, за да знаем възможните й състояния (като живо същество). Достатъчно е мислено да се поставим на нейно място. Такава е действителността в сандъка. Пък ние нали нея се опитваме да разберем.

Смесените състояния с които борави КМ се прилагат добре за смятане на характеристики на частици, защото там не са ни известни всички фактори, които влиаят. Някои от факторите принципно не може да ни бъдат известни, но това не значи че няма такива фактори. Просто защото не може да няма. Няма такъв математически модел, който да не ги съдържа. Това не е лесно за схващане де.

Тея неща дето ги твърдиш - че имало експериментални постановки, които сигурно доказвали, че никакви неизвестни фактори не биха направили движението на електрона такова, каквото се наблюдава - са пълна безмислица. Първо - такъв експеримент принципно не може да съществува.

Както казах големи имена в науката спорят по въпроса крие ли се действителност под наблюденията, или има само наблюдения и те са цялата действителност. Но точните думи от Хокинг, които съм чел бяха (е, не чак точните, но смисълът без съмнение беше такъв) "Разбира се ние винаги бихме могли да си мислим, че има някакви могъщи същества, за които нашите ограничения не важат, и които могат да виждат точните траектории на частиците. Но аз не виждам никаква полза от подобно становище".

Да не се заблуждаваме - големите учени са наясно, че категоричното отрицание на детерминизма е принципно невъзможно.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.