"Същност" като начало има два различни смисъла.

1. Като субстанциална различимост на нещата. Например, материята е отделна, самостоятелна същност спрямо духа. Те са две различни неща, две различни същности. Спомни си Кантовият възглед за нещата в себе си. Това е смисълът който влагам в твърдението си. Тука никакво измисляне не е допустимо. Различните същности идват от непосредственият опит.

2. Като смислово съдържание на явление. Като философски категории същност и явление са свързани, отразяват вътрешната и външната страна на действителността. Сама забележи, не се допуска някакво измисляне на вътрешната страна на тази действителност (като същност). Действителността в никоя своя форма не може да бъде измисляна, тя може само да бъде установявана чрез своите проявления..