"Що е фотон?"

Порция материя (в лицето на електромагнитното поле), като носител на определено количество енергия (нейно свойство).

"Що е наблюдател? Нима наблюдателят е нещо отделно от наблюдаваната система и те е напълно изолирана по отношение на него? "

Ами според КМ не е.

"И още - кога става наблюдението, че казваш, че екстраполирам извън него? "

Когато и да става, половината ти разсъждения се базират на данни които нямаш - за моментите когато не наблюдаваш котката, защото е затворена в сандъка. Всякакви твърдения за някакви качества на котката тогава са измислица, екстраполация на качества известни от когато котката е наблюдавана. Самото твърдение че котката съществува когато не я наблюдаваш е такава екстраполация. Такива екстраполации винаги трябва (и се) правят на основата на предварителен модел. Е, КМ показва че използуваните досега екстраполационни (основно философски) модели не работят.

"Е, мен не ме улеснява, а ме обърква. И ме води до неточни резултати. "

Объркването най-вероятно идва от там, че нямаш последователна основа за разбиране на нещата. А резултатите са перфектни.

"Ако котката можеше да е в живо-мъртво състояние, що пък да не се вижда понякога, питам се аз? "

Защото самото виждане като процес изключва наблюдаване на живомъртво състояние.

"Ами като не я гледам, тя самата знае ли че е живо-мъртва, или и от себе си се крие?"

Какво значение има какво тя знае за това което обсъждаме - наблюдението над котката?

"...Но ако кажем, че мъртво-живото състояние е едно от възможните за котката, тогава ще влезем в противоречие с факта, че такова състояние е различно от всяко наблюдение. "

Не, не противоречи. Едно защото такова състояние по принцип не може да се наблюдава. И второ, че изключването на такива състояние от цялостното описание на котката ни връща към КлФ, която доказано не работи в тази област. Пич, КМ изисква сериозно изучаване. Чак после може да се дискутират такива тънки въпроси. След като се убедиш че КМ дава точният резултат. Сега да те убеждавам в това е загуба на време.

"Не е толкова лесно да си представиш тяло със скорост по-голяма от тази на светлината. Нима сянката му ще минава със закъснение след него?"

Какъв е проблемът? Ето, представям си едно топче. Бяла гуда. Засилвам го достатъчно, хвърлям го, и ето, вече подминава Вега, и аха, ще стигне центъра на Галактиката. Проблемът на такива представи е че икономисват дреболиите (бавното напредване на топчето), а понякога дреболиите са важни.