В ОТО преносител на импулс и енергия е и гравитационното поле. Ефекта се изразява в много слаби нарушения на ЗЗИ, ако импулса се сумира само по обектите, изключая полето. Това е причина например орбитата на Меркурий да не е стационарна елипса, а да е елипса която бавно се върти (класическото Нютоново разглеждане, в което грав. поле не носи импулс, дава стационарна елипса). Също така и ефекта на Лензе-Тиринг на увличане на инерциална система от въртяща се маса, чието измерване за земята приключи миналата година.
НО, това са ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СЛАБИ ефекти, в тях наистина полето носи импулс, и това е наблюдаемо, теоретично предсказано и с прилична точност потвърдено. Прилична, защото ефектите са изчезващо слаби и трудно установими.
При Петков обаче ефекта е видим - сумата от импулсите на телата БЕЗ импулса отнесен от СВ е драстично различна от тази която се изисква от ЗЗИ. Т.е. особено в експериментите с елементарни частици дето скоростите им са огромни, това нарушение трябва да доведе до купища неутриноподобни частици (нали знаеш как е открито неутриното?), които да обяснят ВИДИМОТО нарушение на импулса и енергията. При това изключително странни частици, дето отнасят импулс в зависимост от разхождането на другите частици, които не взаимодействат с тях без да отнасят енергия, спин, заряд и каквото се сетиш още :)) Такова нещо, естествено, няма.
Тука не става и дума за затворена или отворена система. Става дума за наблюдаемият баланс на импулс на участващите във взаимодействие обекти. Ако СВ отнася някакъв импулс, това ще бъде очевадно в баланса на останалите импулси. А ЗЗИ е възникнал именно на основа обобщение на емпиричния опит за баланса на видимите импулси, и досега няма факт който да изисква въвеждане на СВ за да се обясни някакво ВИДИМО нарушение в импулсите, от каквито бъкат петковските примери. Повтарям, въвеждането на СВ предсказва огромни разлики в наблюдаемият сумарен импулс, каквито на практика няма.
|