"In fact, there is as yet no satisfactory relativistic treatment of a two dimensional or three dimensional "rigid" body."

Тоя така го е казал, като че ли за one-dimensional “rigid” body има satisfactory relativistic treatment. Истината е, че и за едномерния проблем (с пръчката) няма релативистично решение. Както обясних в стотици постинги, формулите дадени за пръчката в параграф 2 на Айнщайновата статия, които уж доказвали относителност на едновременността се извеждат чисто класически за източник в покой с неподвижната система. Това означава, че "относителността" на едновременността "доказана" по метода на Айнщайн е само тривиална грешка в класическата физика, а не някакво потресаващо "откритие" на СТО.

Да не говорим, че твърдението на Айнщайн, че в подвижната система били валидни равенствата tB – tA = rAB/(c – v) и t’A – tB = rAB/(c + v) директно противоречи на резултата опита на Майкелсън-Морли, който отхвърля валидността в подвижната система точно на тези равенства.

Освен това, Айнщайн "забравя" в параграф 3 какво е "извел" в шараграф 2, а именно, че за подвижната система било валидно tB – tA =/= t’A – tB и ни пробутва, за да може да “изведе” Лоренцовите трансформации, че в подвижната система било валидно тъкмо обратното, а именно tB – tA = t’A – tB. В параграф 3 Айнщайн също така “забравя”, за да ни пробута, че “извежда” Лоренцовите трансформации, че скоростта на светлината могла да бъде и (c – v) и (c + v), въпреки че сам е постулирал напълно ненужния втори постулат за постоянството на скоростта на светлината. Да не говорим, че, за да ни пробута, че “извежда” Лоренцовите трансформации, Айнщайн приема като условие Галилеевата трансформация x’ = x – vt (за да я “отхвърли” накрая в извода си).

Така че, СТО не извежда Лоренцовите трансформации и в никакъв случай каквито и да са изводи от прилагането на Лоренцовите трансформации или каквито и да било други изводи във физиката не трябва да се свързват със СТО. Поради това, че СТО е очевидно само една компилация от съвършени глупости, няма и не може да има и експериментални потвърждения на тази “теория”.

Нека споменем и факта, че, както се вижда от параграф 10 на Айнщайновата статия, съгласно първия постулат масата m се представя като същата маса m във всички отправни системи, докато съгласно Лоренцовите трансформации (които уж въплъщавали втория постулат) масата m в дадена система се представя като масата beta^3.m в друга система. Само това фатално противоречие мжеду първиа постулата и полученото от Лоренцовите трансформации инвалидира СТО изцяло. Като детайл, поради въпросното фатално противоречие СТО също така не е в състояние да изведе Е = mc^2.

Относно самите Лоренцови трансформации пък (разбира се, без връзка със СТО) нефизичността им е очевидна още в еднодимензионалния случай. В дадена система, дадена пръчка има само една единствена, уникална дължина. Следователно, изчислениете от наблюдатели, движещи се с различни скорости относно пръчката, различни стойности на дължината на пръчката, не отразяват истината за дължината на пръчката а само някакво деформирано, погрешно впечатление за дъжлината, дължащо се на използването на погрешна формула за изчислението й. Пръчката в дадена система не може да има едновременно различни дължини (да не се забравя, че изчисленията на движещите се наблюдатели тъкмо това целят – да дадат истината за пръчката в системата на пръчката, а не само впечатлението на наблюдателите за тази дължина). Движението на обекти около пръчката не създава дължината на пръчката.

Поради горното всякакви обсъждания на “ефекти” дължащи се на СТО е чиста загуба на време, а обсъждане на резултати от приложение на Лоренцовите трансформации може да служи само за забавление, за да се търсят все нови и нови парадокси, които противоречат на елементарните изисквания на физиката. Това е също едно празно занимание и писането на статии в Nature обсъждащи подобни нелепости е само една индикация за жалкото състояние в което се намира физиката днес.