И какво се оказва - в СТО има все пак нерешени проблеми. Би ли коментирал вторият параграф от статията. Ето извадка от него:

"In fact, there is as yet no satisfactory relativistic treatment of a two dimensional or three dimensional "rigid" body."

За еднодименсионална твърда пръчка имало теория от 52 година. Еднодименсионална разбирам, че има само дължина, но не ширина. Каква ще е тая пръчка само с дължина не е ясно.

Парадоксът със скейтборда, който пада в дупка, описвайки паабола, всъщност ставал само за мноооого тънък скейтборд и по-гъвкав. Ако има някаква дебелина, вече нямало да има време да се огъне и да падне.

Петков беше дал задачка с проводник, който взривява бомба, когато много небрежно с идеализиране се пропускаха всякакви характеристики на материала. Ако имаме задача с твърда пръчка, по която трябва да мине сигнал, явно нещата пак ще се объркат, щото тя има и ширина и въобще е една "реална пръчка, каквито се въдят по нашенско":). Та като се скъси пръчката, какво става с разните характеристики на тая твърдост (модул някакъв на Янг?) и плътността и? Примерно двама играчи на билярд си разменят удари по топче в посоката на движение с пръчка, направена от диамант?