Re: Реален вечен двигател II род? / Наука / Природни науки / Физика

Не съм чак такъв спец по свръхпроводимостта, за да коментирам подробности. Пък и смятам, че всеки който го интересуват подробности, ще си ги намери и прочете, от капацитети. И все пак... ще опитам!
На практика, съществуват ограничения в намагнитването на различни вещества. Тези ограничения идват (за железни сплави) от възможният брой домени, които може сплавта да осигури, във вид на зърнеста структура. С вкарването на редкоземните елементи в решетката на желязото, броят на зърната се увеличава за единица обем и се постигат "силни" пост. магнити.

Свръхпроводимостта е ... нещо по-особено, казват, чисто квантов ефект и наистина там (в КМ) е "развита" теоретичната й част.
В металите, най-външните "проводящи" електрони на атомите, образуват електронен газ, в който е потопена решетката на атомите. При наличие на външно електрическо поле, електронният газ се мести, спрямо решетката. В момента на местене, възниква и магнитно поле - нали "тече ток".

От хипотезата ми: магнитно поле е подреждане на подложката от вакчастици, участващи в непрестанното изграждане на веществото. То е реакция на токовете, предизвикани от външно ел.поле. Поради "пластична" част от структурата и разбира се, достатъчно силен ток, тази пластична деформация се осъществява, подреждат се домените и ... връщане назад - няма - нарича се уякчаване след пластична деформация - дендритната структура на материала не позволява връщане в изходно положение. Така, пост. магнит става твърд и крехък - това е известно.

Подреждането на вакчастиците е с обхват, размери, много по-големи от размера на частиците - магнитното поле е макро-ефект, предизвикан от микротокове. Ако друго вещество попадне в това подреждане, то неговите частици са зависими при образуването си - а, при мен, това е сила при взаимодействие (ако си ми чел хипотезата е ясно). Колко голяма ще е тази сила и дали ще е на привличане или отблъскване, зависи от свойствата на този материал: дали в него се предизвикват токове, следствие на магн. поле.

При явлението свръхпроводимост се казва, че електроните образуват двойки, сдвояват се и това се наблюдава при подкритични температури, характерни за даден материал и различни.
Какво означава ... ниски температури, според мен: липсват фотони от ИЧ спектър, които предизвикват отклоненията на центрите на решетката (атомите) – по-малка амплитуда на трептене около равновесното си положение. Тогава, най-външните електрони “лесно” се докопват до принципа на Паули и заедно с проводящ електрон (с обърнат към него спин), лесно прави Двойка! (Айде пак, пумпали!)
(В КМ се казва: от фермиони, двойката се държи като бозони). Така “преносът” на електрони по проводящата област става без допълнителни отклонителни трептения и не се излъчват ИЧ вълни от двойката – фактически енергията на полето се поглъща от двойките, ускорява ги, без да излъчва ИЧ вълни – без да разсейва полето. Плътността на този ток, може да расте докато има в наличие свободни кандидати за сдвояване. Т.е., има горна граница.
Ефектът от “зашнуряване” на двойките, като цяло, се отразява и на подреждането от реакцията в околното им пространство: държи това подреждане ... навън от себе си, а това е макроефект на “изнесено” навън магнитно поле, навън от проводящата зона.
И обратно: ако внесем външно магн. поле “зашнуряването” е с противоположна посока винаги, а това създава магн поле винаги противопосочно на внесеното – демек, винаги се отблъсква.
По такава “схема” си представям свръхпроводимостта...
Знам отпреди, че ... не щеш разни "нови" хипотези, а ... какво става в действителност, но доколкото четох... няма подобно обяснение..., че да те насочвам към него (поне аз не открих)