Re: търся определение за време / Наука / Природни науки / Физика

Не каза, намери ли определение за време?
Малко мога да помогна, ако все още те интересува.
Във физиката: времето е интервал, отчитащ се с часовник между две повтарящи се събития. Колкото по-често се повтарят, толкова по-къс интервал засичаме - можем да си го "определим" за еталон и всички други интервали да ги отчитаме с него.
Имам (и съм поствал тук) хипотеза, че елементарните частици на веществото се образуват непрестанно върху "подложка" от частици на физически вакуум, с огромна честота на образуване: около 10^23 Hz за неутрон. Така, повтарящото се събитие "образуване на неутрон" съдържа в себе си "тик-такане" - и като всяко вещество, може да бъде използвано за отчет, но...
Ако разграничим отделните интервали - в този смисъл, за една частица няма как да се разграничат (няма с какво), но много на брой, които да взаимодействат, така че да забавят тик-таканията на резултата от взаимодействие (някакво повтаряне на един и същ резултат) - например, след окрупняване, да следва разпад и да можем да разграничим отделни събития: един фотон, втори фотон, трети и т.н., то можем да го използваме за часовник-еталон.
Общо, идеята е, че времето физически е внедрено във веществото - наш проблем е как и колко точно, можем да измерваме интервал между две повтарящи се събития. Това е философията на времето - внедрено е в Природата.
Има и нещо "неявно" което се използва: за да разберем, че са две повтарящи се събития, то, около нас (наблюдаемо за нас) трябва да се случват и други взаимодействия, като "фон", на който се открояват събитията. В този смисъл въвеждане и отчитане на физическо време е за много на брой, голямо количество, обекти: вещеви и полеви. Но само с полеви - не става. Трябва взаимодействие на полеви обект (фотон) с вещеви за промяна състоянието на вещевия за разграничимост на събитие.
И тъй като, при взаимодействие винаги има загуби на полеви обекти, то връщане в "точно изходно" положение е невъзможно: На практика обратими процеси няма. Те са само идеализация, използваща се ... в задачки.
Именно поради необратимите процеси (често като фон на събитията, не ги отчитаме съзнателно) времето притежава и ПОСОКА. Казваме: времето тече в една посока от минало към бъдеще.
миналото са случилите се събития (знаем за тях по някакъв начин)
бъдещето : предполагаме, че ще се случат събитията, за които или ние сме заложили капанче (експеримент), или Природата (от някъде знаем, че ще мрем).
Определяне на момент от време "сега" е въпрос на човешко договаряне - в Природата не съществува такъв - не е статична, а ... твърде динамична... бърза за някъде, мамка му и прасе!