"Не е изведена, бе човек. Постулирана е. Прочети §1 на отригинала от 1905 г. Формулата t’A – tB = tB – tA във въпросния параграф озаглавен “Дефиниция на едновременност” е дефиниция (критерий) на едновременност (синхронност, общо време.) Научи ги най-накрая тези неща. "

Формулата е изведена, и е очевидно че е верна. Постулирана е че синхронни часовници са тези, които отговарят на нея. И това идва от класическата физика, защото и там такива часовници са синхронни. И не е дефиниция за едновременност.


"Верно е и аз го доказах, че е верно.

Нека отново ти обърна внимание на грешката, която правиш – формулата tB – tA = t’A – tB не е изведена, тя е постулирана от Айнщайн като критерий за едновременност (неверен обаче.) "

Хехе, както ти си го извел, така същото се извежда и в СТО. Айнщайн го е прескочил, защото не се е надявал такива балъци да четат статията му.

Ако не вярваш че е изведена, повтори си твоите изводи с c=const. Нещо което може да се изведе, не се постулира


"Сега отново прочети внимателно горния мой цитат, за да разбереш, че това, което извеждаме не може да служи като доказателство за верността на формулата tB – tA = t’A – tB, която е постулирана. Като доказателство за нещо служи сравнението между това, което е постулирано и това, което извеждаме."

Такива повтаряния и отричания вече ще ги коментирам с дрън-дрън, което значи че отдавна сме показали че не е така.

Дрън-дрън.


"Не, не е факт – зависи от механизма, който приемаш, отговорен за връщане на светлината от В до А. Ако приемеш механизъм на еластичен удар, то равенството е верно, но пък обратната скорост не може да бъде c = const, защото ще се нарушат закони на съхранение, което (факътът, че с не може да е c = const) пък отхвърля СТО. Ако ли пък решиш, че механизмът не е еластичен удар, което разрешава обратната скорост да бъде c = const, то тогава равенството се нарушава чисто класически, което също отхвърля СТО. "

Дрън-дрън.

Щом не е указано друго, винаги се приоема еластичен удар. А че се нарушавали класическите закони, на кой му пука? Те не са валидни при c=const, нека си се нарушават.


"Ако наистина е еластичен удар, тогава СТО отпада автоматично. Не може преди да си го извел да твърдиш, че “В СТО при еластичен удар светлината (по закон) винаги се отразява с една и съща скорост.” Нямаш никакво основание да твърдиш, че при класически полет на едно тяло спрямо теб (а полетът на фотон, излъчен от неподвижен спрямо теб източник, е класически) тялото се подчинява на други закони, а не на класическите"

Мога да твърдя, c=const ми го позволява. Когато говорим за СТО, класическото движение на тяло автоматически се отхвърля като неверно, до доказване на противното.

А извеждането е лесно: щом c=const, скоростта на светлината преди и след удара (дори и нееластичен!), ще бъде една и съща.


"Следователно, обратната скорост на фотона след еластичния удар не може да бъде c = const, което автоматично отхвърля СТО. "

Автоматически отхвърля кл. физика, защото горното противоречи на c=const. И потвърждава СТО .


Вадейки заключение колко неверна била СТО, след като нарушавала класическите закони, е все едно с банани каса да разбиваш :)))