|
Тема |
Re: физик в действие [re: Well] |
|
Автор | oтr (Нерегистриран) | |
Публикувано | 04.03.04 14:09 |
|
|
Описах ситуацията подробно. Писах, че в очите ми проблясна светлина и едва след това чух дрънчене. Тук има наистина изпреварваща информация. Ако се бе случило обратното, да чуя шум и святкането в очите ми да стане да речем с времезакъснение подчертавам времезакъснение 0.5 секунди напълно достатъчно според мен за звука да активира мозъка и той да формира святкане в очите, тогава нямаше да имаме изпреварване на информацията. Мисля, че зървайки тръбата за кратко при притваряне на прозореца е довело до този сън. Довело защото макар и слабо забележимо но све пак
забележимо, т.е аз съм забелязал без да си концертрирам вниманието може би скокообразно накланяне на тръбата. Може би подсъзнателно в този миг съм направил мисля необходимата преценка, че тръбата ще падне след еди колкоси време но това в мозъка се е затвърдило като часовник отчитащ секундите на падането. Разбира се достатъчно точно съм определил времето на падане Лягайки не ми е и минавало през съзнанието гледката пред прозореца. Не мисля, че греша по отношение на последователността на моментите присвяткане в очите ми и чуване на шум. Значи шумът е след светлинната атака в очите. Ако ли пък аз съм се събудил при тази последователност, светлина в очите-шум а в действителност е било шум-светлина в очите, как ще обясните това обръщане на реда, т.е как ще обясните обратното възприемане в последователност на агресорите в мозъка светлина-шум. Едно нещо счиитам, че е важно в случая имащо резон. То е, като физик доста време съм се занимавал с виртуозно-прецизно определяне на дълги и къси времеви интервали. Дали по някакъв начин тази си дейност се е запечатила в съзнанието ми и сега просто е била наистина не знам по какъв начин активирана в мен. Какъв ли е спусъковият механизъм, който го събуди това у мен. Нямаме ли някакво информационно преплитане на взаимодействия. И още, дълго време съм правил рутинни прецизни, аналитични изчисления без компютър а също и с него. Дали това “деформиране” или “изкълчване” на мозъка стимулира в крайна сметка ракурсите на сънищата. Определено считам, че изследването на човешкият мозък в спящо състояние на човека би дал много ценна информация относно това какви са му скритите възможности. Говори се, че сънищата показват. Според мен това становище се обяснява с това, че човешкият мозък не веднъж сме го улавяли в състояние или процес на изпреварващи симбиози.
|
| |
|
|
|