В сънено състояние има проблем с осъзнаването на фактора време. Наблюдавал съм как шумово въздействие ( например удар от чук) предизвиква у спящия мозък стремеж за намиране на връзка със съня в момента. В такъв случай сънуваш например ковачница :)
Ясно е, че след удара характерният шум се нагажда към подходяща за него случка, която и именно се възприема като реално събитие в съня. В този случай ясно се вижда как причинно-следствената връзка изглежда силно нарушена, тъй като удара с чука се случва след замахването , което сънуващият "преживява" насън. Ясно е че всичко това се нагажда към шумовото въздействие едва след като се е случило. Но в съня шума си идва на мястото - първо замахваш с чука, после се чува удара, който всъщност е породил целия съновен сюжет.
Лично аз смятам, че това се дължи на силно удължаване на времето, което мозъка възприема като "сега", по време на сънуване. В същото време обаче невроните си обменят информация с обичайната скорост на подсъзнателно ниво, като бързо намират логична ситуация към дадено сетивно въздействие и така се получава преживяване от типа "дежа ву" при преплитане на сън с реалност.
В случая това че естествения ход на времето сякаш се нарушава не е голям феномен. Мозъка е велик творец. Всъщност има много интересни моменти в разбирането на това, как човека възприема времето. То си е цяла наука. Нещата не са никак прости.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите