Вие нищо не знаете нито защо микро частиците имат вълнови свойства‚нито защо атомите изпускат фотоните поотделно‚нито пък какво е това вакуу и какве е структурата на микро частиците..Моля ви прочетете написаното и се запознайте с това‚ което не знаете.

ФИЗИЧЕСКИ МОДЕЛ НА ВАКУУМА (ЕЛЕКТРОМАГНИТНИЯ ЕТЕР) И НА ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ЧАСТИЦИ .

Тъй като в последно време аз имах възможността да прочета много невъзможни за съществуване и недоказани наивни твърдения за физическата същност на явления, от които написалите ги автори навярно нищо не разбират, то аз съм принуден още в началото като кратко общо въведение да опиша структурата, динамиката и свойствата на физическото пространство в което съществуваме. За целта аз ще се опитам да дам нагледно моделно описание на стария етер, чрез който в нематериалното пространство се разпространява светлината, или на новия вакуум, в който се възбуждат и съществуват всички микро частици като негови елементарни (първоначални) колективни или единични възбуждания. Аз се надявам, че по-късно аз ще имам възможността в отделни кратки статии да дам по-подробни и обстойни нагледни физически обяснения както за структурата и динамиката на флуктуиращия (случайно изменящ се) електромагнитен вакуум и на неговите колективни безмасови колебания или индивидуални масивни образования, така и за всички видове ваимодействия между всички тях. Всички тези предварителни бележки и определения са необходими за да предпазя некомпетентните читатели от наивни и често неясни физичски обяснения на псевдо специалисти, назубрили, но неразбирали същността на изследваното явление, чийто некомпетентни дилетански твърдения нямат нищо общо с обсъжданото явление от действителността.
Като начало аз предлагам да приемем, че старият етер (нематериален носител на светлината, електромагнитните и гравитационните взаимодействия) или квантовия съвременен физически вакуум са построени от неутрални, но лесно поляризуеми динамиди, които са подредени в плътно упакована молекулярна кристална решетка. Динамидът е свързана двойка от противоположни безмасови елементарни електрически заряди: електрино (-) и позитрино (+). Силно свързаните електрино и позитрино в съответния динамид са толкова близко разположени един до друг в него, че тяхните електромагнитни полета са общи както на електрически дипол (съвокупност от два взаимно свързани противоположни електрически заряда), който непрекъснато с времето изменя своя електрически квазидиполен момент. Постоянното противополжно движение на двата електрически заряда в динамида създава ток,който създава тяхния магнитен диполен момент. Близостта на двата противоположни безмасови електрически заряди им пречи те поотделно да създават собственни електромагнитни полета, поради което те не могат да притежават своя енергия в покои. Действително, поради съществуващата силна електромагнитна връзка между двата противоположни безмасови заряди в един динамид те не могат самостоятелно да се движат самосъгласовано, за да създават собствени самосъгласовани квантовани елекромагнитни полета, с които поотделно да си взаимодействуват тяхните електричски заряди или магнитни диполни моменти. Именно поради това някои низко енергетически колективни възбуждания на съвременния флуктуиращ вакуум и на стария етер са колективни солитонно (уединени) образни възбуждания във вид на солитонен елипсообразен квант с цилиндрична симетрия на свободно електромагнитно колебание (фотон) или на солитонно вихреобразно хармонично колебание със сферична симетрия (неутрино) на неутралния вакуум (етер). Когато енергията на възбуждане на двата противоположни безмассови електрически заряди електрино и позитрино е достатачно голяма за да развали тяхната електромагнитна връзка в динамида, тогава те се разделят и тръгват всеки по своите еднакви, но противоположно насочени самосъгласовани движения, образувайки чрез излъчване на виртуални (действителни, но неустойчиви, а не фиктивни) фотони собствени елекромагнитни полета, взаимодействията на които със създалия ги електричски заряд създават енергията в покой на всяка от масовите елементарни частици.
Трябва да поясня, че ако си представим отклонението на всеки от двата динамически инертни, но безмасови противоположни електрически заряда от тяхните равновесни положения, представяйки ги във вид на разложения по плоски механически колебания (фонони), то след като умножим взаимното им отклонение на двата противоположни електрически заряда на един динамид на тяхната големина, то по такъв нагледен и физически обоснован елементарен начин ние ще получим големината на електрическия квазидиполен момент на този динамид. След като умножим така получения квази диполен момент р на динамидите по тяхната плътност n, тогава естественно ние ще получим значението Р на поляризацията на флуктуиращия вакуум (етер), с чиято помощ и с помощта на познатите връзки от класическата електродинамика ние можем да определим значението Е на напрегнатостта на електрическото поле във вакуума (етера) във вид на разложение по плоски електромагнитни вълни (фотони). С математически проста, но физически съществена замена на някои динамически параметри на колебаещите се противоположни безмасови електрически заряди, използвайки физически оправдани предположения за електрическото взаимодействие между квазидиполите на динамидите, полученият от нас израз за електрическата напрегнатост Е на свободното електромагнитно поле във флуктуиращия вакуум (етер), разложено по плоски електромагнитни вълни (фотони), става еднакъв с познатия ни от квантовата електродинамика израз за електрическата напрегнатост на свободното електромагнитно поле, разложено по плоски електромагнитни вълни (фотони). По този физически нагледен и математически коректен начин предположеното от мен физическо обяснение на структурата и динамиката на новия флуктуиращ вакуум и на стария механичен етер като идеален молекулярен диелектрик, проявяващ вълнови свойства вследствие на взаимодействието между най-близките съседи и предаващ чрез електромагнитното си взаимодействие на движещите се в него микрочастици същите вълнови свойства, има строго и коректно математическо описание, съвпадащо с описанието му в квантовата електродинамика и в квантовата теория на полето.
В предложения от нас физически модел на вакуума постоянството на скоростта С на распространение на светлината (свободно електромагнитно поле) във вакуума (етера) като негово елементарно солитонно колективно колебание е естествено следствие на взаимодействието им с диелектрическия и магнитен характер на вакуума (етера), в който тя се движи. Използваемостта на преобазованието на Лорентц на динамически параметри на светлината при смяната на координатната система на наблюдение е следствие от инвариантността на вълновото уравнение относно него. Освен това, аз успях да докажа, че естественото отчитането на електромагнитното взаимодействие на точковия елементарен електрически заряд и на неговия магнитен диполен момент с напрегнатостите на собствените електрическо и магнитно полета, създадени от излъчените от него виртуални (временни) фотони, довежда до зависимостта на енергията на микрочастицата от скоростта на нейното движение относително неподвижна относително него координатна система на наблюдение и от собствената и енергия в покой, която е предложена от Айнщайн и е използвана в лорентцовото преобразование. Тъй като всички елементарни микрочастици са елементарни възбуждания на вакуума, то поради това при тяхното движение през него те не усещат никакво съпротивление от неговата периодична решетка на динамидите. Наличието на допъкнителен външен материален диелектрик или магнит (електрически или магнитно активни вещества) в пространството на распространение на светлината довежда до забавяне на нейната скоростта на распространение в него и до завъртане на плоскостта на нейната поляризация.
Като важно следствие на предложения от мен физически модел на флуктуиращия вакуум е неговото еднаквото отношение и симетричното поведение в него на двата противоположни безмасови електрически заряди и еднаквата възможност за тяхните раждания, взаимни превърщания и разпади. Друго важно следствие е, че с помощта на уравнението на комутация (изменение на тяхната последователност) компонентите на координатите на електрона с хамилтониана на Дирак ние можем да получим оператора на компонентите на скоростта на свободния релативистичния електрон, които се описват с матриците на Дирак. Така ние получаваме важно предположение, че всеки свободен релативистичен електрон изпитва самосъгласовано движение с цел той да минимизира електромагнитното взаимодействие между собствения електрически заряд и собственото му електромагнитно поле. След това използвайки комутационните съотношения между (разликата между подрежданията на) операторите на четирите компоненти на скоростта v на свободния от външни полета релативистичен квантован електрон ние можем да определим значенията на напрегнатостите Е на електрическата и Н на магнитната компоненти на собственото електромагнитно поле в точката на моментното место положение на собствения точков електрически заряд. Оказва се, че като резултат от участието на точковия електричен заряд в това самосъгласовано и силно скорелирано движение напрегнатостта Е на собственото електрическо поле на собственото електромагнитно поле има само нулеви компоненти в точката на моментното место положение на точковия електрическия заряд, но за сметка на това напрегнатостта H на собственото магнитно поле на собственото електромагнитно поле има двойно по-голямо значение от значението на собственото магнитно поле на електрическия заряд, изпитващ бозонно хармонично движение, т.е. осцилационно движение без никаква корелация между колебанията му по трите взаимно перпендикулярни оси. Именно поради това жиромагнитното отношение на собствения магнитен диполен момент към собственния механичен момент (спина) на електрона, създадени от него при фермионо движение, е два пъти по-голямо от жиромагнитното отношение на орбиталния му магнитен диполен момент към орбиталния му механичен момент, създадени от него при движението му като бозон.
Но знаейки матричните значения m на собствения магнитен диполен момент и H на интензитета на магнитното моле на собственното електромагнитно поле ние можем да определим собственната енергия на тяхното магнитното взаимодействие Е = - m .H . Ако след това използваме получените от комутациите значения на компонентите на скоростта на релативния квантован електрон, то в резултат на елементарни изчисления ние получаваме E = m.C 2. Важно е, че енергиите в покой на частици и античастици имат положителни значения. Поради това анихилацията на частица с античастица довежда до освобождаването на енергиите в покой на двата противоположни електрически заряда и обединяването им в един динамид. Следователно полупроводниковият модел на Дирак за ‘астици и дупки не може да с използва. Оказва се, че всички микрочастици имат положителна енергия и само тяхните импулси могат да имат положителни и отрицателни значения, което означава, че те могат да се движат напред и назад. Оказва се също, че античастиците са устроени както частиците, отличавайки се само по знака на електрическия им заряд или спина и някоя друга тяхна характеристика. Движението на античастицата обратно във времето означава само, че знакът на електрическия заряд и знаците на времето и координатите са свързани и изменението на знака на времето е еквивалентно на изменението на знака на електрическия заряд. Оказва се също, че масовите частици и античастици са безмасови електрически заряди, които се движат самосъгласовано за да създават своите собствени електромагнитни полета, чрез излъчване на високоенергетични виртуални фотони. Електромагнитното взаимодействие между собствените електрически заряд или собствения магнитен диполен мимент и напрегнатостите Е на собствените електрическо и Н на магнитно полета осигорява собственната енергия на покой на елементарната микрочастица. Електрическите заряди на различните елементарни микрочастици се движат по различен самосъгласован начин и поради това те имат различни резултантни собствени електромагнитни полета и маси в покой. Поради това трансформациите (преобразуванията) на микрочастиците една в друга са свързани само с прехода на тяхните безмасови електрически заряди от едно самосъгласовано движение в друго самосъгласовано движение. Тези самосъгласовани движения на точковия елементарен електрически заряд на масовия лептон се описват от мартиците на Дирак и от четирите компоненти на пълната и вълнова функция. Оказва се, че дираковото квантово релативистично описание на поведението на лептоните съответствува на пълното описание на картините от цветния телевизор, докато шрьодингеровото квантовото нерелтивистично описание на поведението на лептоните съответствува на непълното описание на картините от черно-бял телевизор.
Наличието на виртуални и на реални фотони във вакуума може да се разглежда само като съществуването на реални, а не фиктивни, неустойчиви и на устойчиви колективни солитонни (уединени) механични хармонични колебания на неутралния поляризуем вакуум, които създават свободните електромагнитни полета. Когато елементарните микро частици притежават електрически заряд или магнитен диполен момент, то тяхното електромагнитно взаимодействие с електромагнитните полета на резонансно усилените колебания на флуктуиращия (постоянно случайно изменящия се) вакуум, създадени от възбуждането на стохастическите (случайните) виртуални фотони (на нулевото електромагнитно поле) принуждава микро частиците да извършват принудени хармонични движения. Поради това поведението на микрочастиците от класическо става квантовано, защото стохастическото раждане на виртуалните фотони резонансно възбужда стоящи електромагнитни колебания на флуктуиращия вакуум, чиито честота и амплитуда зависят от граничните условия на заеманата от него област. Следователно, в резултат на такова електромагнитно взаимодействие със стохастически възбудените и резонансно усилените електромагнитни колебания на флуктуиращия вакуум микро частиците стохастически се отклоняват от гладките си класически траектории, което предизвиква дисперсии в всички динамически параметри ,характеризиращи поведението на микрочастиците. Следователно, наличието на дисперсия във всички динамически параметри на движението на квантованите микрочастици е естествен резултат от електромагнитното взаимодействие на тяхните електрически заряд или магнитен диполен момент с електромагнитните колебания на флуктуиращия вакуум, резонансно усилени от стохастически възбудените виртуални фотони. Поради това динамическите параметри, описващи поведението на квантованите микрочастици, нямат значения, описвани с гладки класически криви, а са съвокупност от гладка линия на класическо движение и много чести, но с малки амплитуди стохастически (случайни) по направление отклонения около нея. Навярно именно поради това тези случайно размити функции могат да се разложат в ред на Фурие по всякаква пълна съвокупност от взаимно ортогонални (перпендикулярни) функции, с коефициенти, определени от матричните елементи на оператора на динамическата променлива на квантованата микрочастица. Наличието на дисперсия (размиване) в значението на даден динамически параметър, описващ дифузионното вълново поведение на квантованата микрочастица, означава само липсата на гладка непрекъсната функция, а не липсата на всякаква непрекъсната функция, която да описва неговите последователни значения. Оказва се, че усредненото гладко значение на комплексния динамически параметър съставлява неговата реална част, определяща фазата на вълната, а дисперсията на същия динамически параметър съставлява неговата имагинарна част,определяща амплитудата на вълната. Лесно е да се провери, че съотношението на Хайзенберг за произведението на дисперсиите (размиванията) на две взаимно спрегнати и некомутиращи динамически параметъра на движение са резултат от участието на квантуваната микрочастица в принудено квантувано стохастическо движение във флуктуиращия вакуум.
Поради това добавянето на кинетическата енергия на стохастическото движение на микрочастицата, описана от дисперсията на неговия импулс, към кинетическата енергия на класическото движение по гладка траектория превърща класическото корпоскулярно (частично) уравнение на Хамилтон и Якоби в квантовано вълново уравнение на Шрьодингер. Оказва се, че континуалните (непрекъснато продължени) интеграли на Фейнман, описващи фьюровото стохастическо поведение на квантовани микрочастици, са обобщение на континуалните (непрекъснато продължени) интеграли на Винер, описващи броуновото стохастическо поведение на класическите микрочастици. Следователно предложеният от мен физически модел на флуктуиращия вакуум (изменящия се етер) дава ясна и нагледна физическа интерпретация на квантовото поведение на микрочастицата и неговото коректно математическо описание, съвпадащо с представленията на Хайзенберг, Шрьодингер и Фейнман.
Най-голямото достижения на предложения от мен физически модел на физическия вакуум е физически непротиворечиво обяснение на структурата и динамиката на всички елементарни микрочастици като един или два безмасови точкови елементарни електрически заряди, изпълняваащи различни самосъгласовани осцилационни движения, размерът и честотата на които зависят от вложената в тях енергия при тяхното изваждане и възбуждане от вакуума. Това физически обосновано мое предположение обяснява защо съществуващото предположение за асимптотическата свобода на неразбираемите кварки и тяхното затваряне (конфайнмант) има приложения, но то показва също, че не съществува кулоновото взаимодействие между дробните електрически заряди на кварките (предполагаеми безструктурни съставни части на адроните) в адроните (микрочастиците, участвуващи в силните взаимодействия), тъй като в действителност само един или два противоположни безмасови електрически заряда последоваателно посещават различни кваркови състояния (кваркони) в един адрон.
Възбуждането на дираковски двойки от вакуума (етера) е резултат от разкъсването на електромагнитната връзка между двата безмасови електрически заряда (електрино и позитрино) в един дидамид. Частиците и античастиците са еднакви възбуждания, имащи противоположни електрически заряди, спинове или други тяхни характеристики. Безмасовите лептони, наречени неутрина, са солитонни (уединени) вихреви хармонични възбуждания със сферична симетрия на флуктуиращия неутрален вакуум, а кварконите са солитонни почти плоски вихреви хармонични колебания с дискова симетрия на същия флуктуиращ неуртален вакуум. Масовите лептони са съвокупност от неутрино и безмасов точков елементарен електрически заряд, движещ се заедно със солитонен сферичен вихър, а кварките са съвокупност от кваркино (солитонния дисков вихър) и безмасов точков елементарен електрически заряд, движещ се заедно с вихъра. Преминаването на точковия елементарен електрически заряд от едно самосъгласовано движение в друго самосъгласовано движение при прехода на една елементарна микрочастици в друга елементарна частица става под формата на зареден междинен векторен бозон W, който определя слабото взаимодействие. Последователното посещение на точковия елементарен електрически заряд в съставляващите бариона (адрони, имащи полъцял спин) кваркони след поредното изпускане и поглъщане на глюони (елипсоиден квант от електромагнитното поле с предимно магнитно поле, имащ собствен механичен момент (спин) 1h) осигорява високочестотни поляризационни колебания в него, а взаимната корелация между тези поляризационни колебания в съседните адрони създава силно привличане между барионите, подобно на Ван дер Валсовото взаимодействие между неутралните атоми. Възможни е също поради съществуването на високата напрегнатост на електрическото поле на силно локализирания високочестотно осцилиращ точков елементарен електрически заряд на бариона да се родят виртуални мезони (адрони със спин цяло число h). Поради това тази силна корелация между колебанията на най-близките нуклони (протин или неутрон) може да се осъществява чрез обмен на виртуални заредени мезони, породени в границите между барионите. Навярно поради това силното взамодействие има не само централен, но има и векторен и тензорен характери.
Известно е, че много от динамическите параметрите на кварките бяха въведени формално поради неразбиране на тяхната физическа същност и поради това тяхните названия нямат връзка с подобните им неща, известни от всекидневния ни опит в действителността. Поради това се налага ние да дадем физическа интерпретация на всички параметри, характеризиращи свойствата и поведението на кварките и на някои елементарни микрочастици. Например ароматът на лептоните и на кварките се характеризират от размера на амплитудата на тяхните солитонни вихреви колебания, съвпадащи с комптоновите дължини на вълната на лептоните и кварките, които се определят от масата в покой на съответния кварк или масов лептон. Цветът на кварките няма нищо общо с цвета на вещите и той характеризира нещо, което има три компоненти и още три антикомпоненти, изменящо се при излъчване или поглъщане на глюон. Като отчетем, че глюонът е елипсоидален квант на магнитно поле, то стигаме до извода, че когато магнитният диполният момент на кварка си взаимодействието с магнитното поле на глюона то той се завърта в пространството на 90о относително направленията на двете магнитни полета, следователно цветът на кварка определя ориентацията на перпендикуляра на плоскостта на солитонния дисков хармоничен вихър. Действително, тъй като в тримерното пространство има три взаимно перпендикулярни направления, то характеризиращите ги цветове трябва да са също три, които да имат още три антицвета, т.е. три обратни направления. Изискването за безцветност на барионите е свързано с изискването разпределението на трите кварки да са ориентирани в трите взаимно перпендикулярни плоскости на тримерното пространство.
Кварките нямат дробен електрически заряд. Дробта само показва, че точковият елементарен електрически заряд на заредения барион се намира в хибридно състояние. Дробта на електрическия заряд определя каква част от времето си точковият елементарен електрически заряд прекарва в едно или друго кварково състояние (кваркино). Оказва се, че тези дроби коректно определят експериментално определените значения на ъглите на Вайнберг и на Кабибо. Второ доказателство за съществуването на постоянен преход на точковия елементарен електрически заряд е взаимодействието само на електрическия заряд на един кварк с електрическия заряд на разсейващ се от бариона ускорен електрон. Действително, въпреки предполагаемото съществуване в бариона на три дробни електрически зарада на всеки от кварките в него, от електрическия заряд на разсейващия се ускорен електрон се разсейва само един кварк, който напускайки нуклона поражда адрони с други кварки, а останалите два кварка в бариона остават неизменни. Следователно в момента на рязсейването точковият елементарен електрически заряд на заредения барион се намира само в едно кварково състояние (кваркино) и поради това в разсейването взима участие само този кварк, в чието кварково състояние (кваркино) в момента се намира тединственият очков елементарен електрически заряд на заредения барион.
Оказва се, че собствените самосъгласовани осцилационни движения на фермионите (микрочастици със собствен механичен момент (спин) полуцяло числ ) се определят от четирите матрици на Дирак.Тъй като между тях съществува връзка, то поради което съществува фазова връзка между хармоничните осцилационни движения на точковия елементарен електрически заряд по трите взаимно перпендикулярни оси. При бозоните (микрочастици със собствен механичен момент (спин) цяло число ) собствените самосъгласовани осцилационни движения се определят от координатите, които са независими и поради това не съществува никаква фазова връзка между хармоничните осцилационни движения на точковия елементарен електрически заряд по трите взаомно перпендикулярни оси. По тази причина усреднените значения на напрегнатостите на електрическото и магнитното полета във фермионите имат едни значения,а значения на напрегнатостите на електрическото и магнитното полета в бозоните имат други значения. Въпреки това, усредненото пространственото распределение на точковия електрически заряд на фермиона приближено може да се опише от квадрата на модула на вълновата функция на бозон, участвуващ в хармонично колебание със същата честота и енергия. Оказва се обаче, че резултантните самосъгласовани значения на компонентите на напрегнататостта на електрическото поле, създаденото от точковия елементарен електрически заряд, изпитващ фермионни хармонични колебания, имат нулеви значения в точката на неговото моментно местоположение, докато резултантните самосъгласовани значения на компонентите на напрегнататостта на електрическото поле, създаденото от точковия елементарен електрически заряд, изпитващ бозонни хармонични колебания, имат ненулеви значения в точката на неговото моментно местоположение, докато резултантните самосъгласовани значения на компонентите на напрегнататостта на магнитното поле, създаденото от точковия елементарен електрически заряд, изпитващ фермионни хармонични колебания, имат значения в два пъти по-голями от резултантните самосъгласовани значения на компонентите на напрегнататостта на магнитното поле, създаденото от точковия елементарен електрически заряд, изпитващ бозонни хармонични колебания, в точката на неговото моментно местоположение. Участието на финно размития елементарен електрически заряд в бозонни или фермионни вътрешни самосъгласовани хармонични колебания създава добре размит елементарен електрически заряд, поради което създаденото от него електрическо поле има вид, който много силно се отличава от електрическото поле на точков електрически заряд, което ограничава неговото значение в точката на моментното местоположение на точковия електрически заряд и премахва разходимостта на взаимодействието на електрическия елементарен точков електрически заряд със собственото електрическо поле, създадено от виртуални фотони, стохастически изпускани от същия елементарен електрически заряд.
Стохастичното (случайното) по време и направление изпускане и поглъщане на виртуални фотони от точковия елементарен електрически заряд го принуждава той да извършва дифузионни високочестотни хармонични осцилации, поради което зарядът на лептона получава пространствено распределение, съвпадащо с пространственото разпределение на стохастически движещ се електрически заряд. Поради това напречното сечение на разсейване на реални фотони има крайно значение, известно като томпсоново сечение на разсейване на фотони от свободни и слабо свързани електрони, което определя неговия класическия радиус. Това доказателство показва, че дори да отсъствуват бозонното или фермионното вътрешно осцилационно хармонично движение напрегнтостта на електрическото поле на финно размития елементарен електрически заряд вследствие на финното стохастическо (осцилационно) движение на точковия елементарен електрически заряд е ограничена от собствената енергия в покой на заредената елементарна микрочастица.
От изложеното следва, че пространството, в което се раждат, движат, разпадат и взаимно превръщат елементарните микрочастици е тримерна арена на развитие на неговото поведение, а времето определя последователността от заеманите от нея местоположения и състояния. Тримерността на пространството на съществуване на елементарните микрочастици определя и еднаквата зависимост на силите на кулоновото електрическо и магнитно взаимодействия и на гравитационно взаимодействие от разстоянието между електрическите заряди, магнитните маси и гравитационни маси на взаимодействуващите си микрочастици. Оказва се, че четирите компоненти на пълната вълнова функция на релативистичния квантов електрон описват неговото движение в тримерното пространство като съвокупност от две движения напред с въртение надясно и наляво и две движения назад с въртение надясно и наляво. Не съществуват пространства с други размерности. Тъй като спинът на микрочастиците се определя от изотропното фермионно или бозонно хармонично колебание на точковия електрически заряд или на солитонното вихрово хармонично колебание на неутралния вакуум (етер), то няма нужда от съществуването на никакво торзионно поле, предполагаем носител на информация. По същата причина поради съществуването на невъзможна пречка за обединението на бозони и фермиони в една суперсиметрична общност, разделянето на които се предполага да става в резултат на тяхното взаимодействие с хикс частиците, също е невъзможно и поради това такива микрочастици не съществуват. Навярно поради това те не могат да бъдат експериментално наблюдавани.
Твърди се, че флуктуацията на енергията (скаларното поле) в пространството в инфрачервената област на светлината определя пространственото распределение на фосилното (остатъчно) лъчение. Оказва се, че непрекъснатата флуктуацията на енергията (скаларното поле) във пространството възбужда флуктуиращо и спонтанно виртуални колективни поляризационни колебания в диелектрическия вакуум, чиито електромагнитни полета резонансно възбуждат собственни стоящи колебания на вакуума, амплитудата и честотата на които зависят от граничните условия на областта на колебание. Електромагнитното взаимодействие на електрическия заряд и на магнитния диполен момент на елементарната микрочастица с напрегнатостите на резонансно възбудените стоящи електромагнитни вълни принуждава класическата микрочастица случайно по време да се отклонява стохастически по направления и амплитуда от своята гладка класическа траектория. Тези стохастически отклонения създават дисперсиите на параметрите на квантованите микро частици. Именно поради това добавянето на кинетическата енергия на фюртовското стохастично хармонично движение към кинетическата енергия на класическото движение по гладка траектория осигорява прехода на класическото корпоскулярно (частично) уравнение на Хамилтон и Якоби в квантовото вълново уравнение на Шрьодингер. Отсъствието на гладка класическа траектория, описваща поведението на класическата траектория, която да описва поведението на квантованата мокро частица също доказва съществуването на фюртовско стохасточеско движение, което се характеризира с Фурие коефициентите на разложение по собствени вълни, определени от матричните елементи. Накрая можем да добавим,че континуалните интеграли на Фейнман, описващи фюртовското стохастическо поведението на квантованите микрочастици, се явяват обобщение на континуалните интеграли на Винер, описващи броуновското стохастическо поведение на класическите микрочастици.
Цялата енергия във вселената е материална, представена във вид на вещество и на поле. Полевата метерия се пренася от колективните елементарни възбуждания на вакуума, а веществената енергия се пренася от масовите микрочастици. Оказва се, че гравитационното взаимодействие между масите е разултат от взаимодействието между дефектите (изкривяванята) на идеалната кристална решетка на молекулярния диелектрически вакуум, създадена от поляризацията на неутралните динмиди, под действието на собствените електромагнитни полета на елементарните микрочастици. Навярно поради това, че всички дефекти на кристалната решетка на диелектрическия вакуум, са създадени от наличието в нея на силно собствено електромагнитно поле на елементарните микрочастици, те са пропорционални на неговата положителна собствена енергия, пропорционална на положителната енергията на собственното електромагнитно поле и поради това всички те създават еднакви по знак сили на привличане между взаимодейтвуващите си маси. Именно поради това не е възможно да се открият експериментално силите на отблъскване на антигравитационното взаимодействие.
Изложената физическа интерпретация на структурата и динамиката на флуктуиращия вакуум и на елементарните микро частици показва, че не всички математически възможности могат да удовлетворят физическите изисквания на действителността и поради това те не могат да бъдат използвани от псевдо учени, които не познават същността на изследваното явление и често говорят по аналогия за неща, чиито същности те не познават. Физиците теоретици трябва да си служат с математиката като апарат на логиката за да получат резултата от логичестото написване на действуващите сили или на съществуващата енергия, но това съвсем не означава, че теоретичната физика е математика. Математическият апарат не е самоцел на физиците теоретици, а само апарат за прилагане на логиката при тяхните изследвания на изучаваното явление.