Меровингий

Меровингий беше естет. Обичаше да се заобикаля с красиви вещи и мразеше еднообразието. Промяната на интериора му действаше успокояващо в случаите, когато беше ядосан и му помагаше да изчисти съзнанието си от гнева, който пречеше при вземането на правилни решения. Вече втори час Меровингий седеше в удобно кресло пред мраморната стълба на къщата си и се опитваше да промени цвета на камъка в най-подходящия нюанс на морско синьо. Tрябваше му съвсем малка промяна в кода, но той все не можеше да нацели вярната комбинация. Когато бунтовниците измъкнаха Конструктора изпод носа му, а Diavolo тръгна с тях, Меровингий, разбира се, побесня. ше вложил твърде много време и усилия в този проект, за да му позволи да се провали толкова лесно. Подчините му добре го познаваха, затова го оставиха сам. Далеч от погледа му, те очакваха само знак от него, за да се появят отново. Персефона само сви устни и също излезе. Тя го презираше, но никога нямаше да го напусне, защото никой не бе в състояние да и осигури лукса, който и даваше той. Меровингий смяташе, че тя е съвършена. Тялото и, косата, очите, гласът - всичко бе префектно и не се нуждаеше дори от най-дребна корекция. Когато се появяваше с нея сред хората, тя неизменно привличаше погледите на всички - мъжете я желаеха, жените търсеха някакъв недостатък в съвършената и красота и след като не намираха такъв в очите им се появяваше завист. Всичко това го ласкаеше и го караше да бъде доволен от себе си. Освен това обичаше да ги наблюдава и се опитваше да ги разбере. Изучаваше ги.

Стълбището леко потъмня и Меровингий наклони глава за да огледа по.добре резултата. Изсумтя от задоволство и се отпусна назад в креслото си. Сега вече можеше да помисли спокойно по основния си проблем. Искаше обратно Конструктора. Домогваше се до него много преди бунтовниците, системата или дори самият Архитект да разберат за съществуването му. Следеше информационните потоци в Матрицата, защото работата му го изискваше - все пак той продаваше и купуваше информация. Но точно тази информация запази за себе си - нямаше цена. Анализира възможните ходове, прецени рисковете и си състави точен план за действие. Не обръщаше внимание на язвителните подмятания на Персефона, че твърде е задълбал в тази история и че щом освен пари сега му се е приискала и власт, всъщност се опитва да победи чуството си за малоценност. Но Меровингий не искаше власт, а контрол над Матрицата. Искаше да я изгради наново, премахвайки глупавите грешки на Архитекта, които водеха до постоянни сривове в и необходимост от рестарт на системата. А той можеше да я направи съвършена. Конструктора щеше да му помогне, а Diavolo беше тази, която можеше да го доведе и задържи при него. Когато я измъкна от онзи тунел и поторшеният и кораб, много добре разбираше, че съществува риска да бъде предаден. Понякога логиката на хората беше просто неразбираема за него и не се подчиняваше на никакви предварителни изчисления. Но той знаеше, че си струва. Излекува я от физическите наранявания и се постара да и втълпи, че всякакво завръщане при приятелите и ще доведе до въпроса защо и как точно тя е оцеляла от целия екипаж на кораба. Довери и твърде много тайни и дори и даде власт над няколко агенти. Вярно, че програмите бяха стари, но все още вършеха прекраснта работа. За целите, за които смяташе да ги използва. В началото на престоя и при него често я намираше загледана през някой от многобройните прозорци в дома му, с поглед вперен не в пейзажа отвън, а в някаква несъществуваща точка, която той не виждаше или към пространство, където той нямаше достъп. Постара се да я приобщи към себе си и така се увлече, че Персефона като че ли взе да ревнува.
Малката те мрази - казваше му тя. - Ще ти се изплъзне при първият удобен случай.
Меровингиий обаче не обръщаше внимание на приказките на жена си. Постепенно момичето излезе от депресията си и го прие ако не за приятел, то поне за някой, на когото можеше да има доверие. Сега Меровингий вниметелно ровеше в съзнанието си и се питаше дали ще открие някакво усешане за загуба (както твърдеше Персефона), но не намери нищо подобно. Мисълта, че губи контрол върху събитията обаче никак не му харесваше. Не му се нравеше и това, че хвърления до момента труд е отишъл на вятъра. Сега щеше да се наложи да започва отначало. Но какво пък - можеше да приеме всичко като предизвикателство. И без това напоследък започваще да скучае.

Повика личните си охранители. Както винаги за да получи инструкции се появи само единият Близнак. Стигаше.
Намерете атент Thyn. Ще ви дам координати, където да търсите.
Малката ни дължи известно обяснение, шефе.
Меровингий се замисли. Беше стигнал до положението си, защото умееше не само да наказва, но и да възнаграждава подчинените си. След като Diavolo изпълнеше задачата, за която я беше избрал щеше да се чуди какво да прави с нея.
Добре - кимна той. - Но най-напред ще трябва да свърши нещо за мен.

Близнака се усмихна, обърна се и се отдалечи по коридора. Меровингий леко повдигна вежди, докато го гладаше. Двамата братя винаги създаваха впечетление че се носят из пространството без да докосват земята и оставяха наблюдаващия отстрани с впечетлението, че са постигнали това след много и уморителни тренировки.
Този път ще изгубиш.
Меровингий беше усетил присъствието на Персефона дълго преди да извика Близнаците и знаеше, че иска да го уявзи. Но новият му план му носеше добро настроение и не искаше да си разваля вечерта в празни препирни. Усмихна и се - все още му доставяше удоволствие да го прави.
Нека те изведа на вечеря днес, шери.


Агент Thyn усети приближаването на Близнаците. Не знаеше защо точно идват при него, но вярваше, че му носят добри новини. Той също имаше с кого да се разплаща.