Титаник само изглежда филм за любовта на пръв поглед, а е филм за мечтата, за човешкия дух, предизвикателството и за едно от най-знаковите събития в новата човешка история, но след като го възприемате като любовен филм или песен на Селин Дион има ли смисъл да спорим - та нали клуба е за Матрицата, а не за цялото съвременно кино. Но така или иначе Титаник и Матрицата са двата знака на границата на две киноепохи. Титаник маркира края на киното на 20 век, като доста добре обобщава духа му, а матрицата дава началото на следващия и като теми и като кино език.