На мен пък Матрицата донякъде ми напомня една мрачна фантастика наречена Прекрасният нов свят - хората ги отглеждаха в нещо като ампули (шишета всъшност) ги програмираха по касти - алфа, бета и т.н. и т.н., като всеки си имаше своите задължения в обществото и беше напълно доволен от положението си. Майка и баща бяха неимоверено мръсни думи и основен девиз беше всеки принадлежи на всички - живееха изпълнени с мисълта за дълга си към обществото. Идилия и половина.