Персефони изпитва ужасна носталгия по любовта. Такъв копнеж по Любовта, че даже да искаш да я усетиш поне за миг с една целувка може да изпитва само човек, който я познава нали. Истинската носталгия и копнеж е само по нещо, което си имал и си загубил. А и тя си го каза - той беше толкова различен когато доидохме тук, беше като теб. Меровинджии е бил също като Нео. Даже е бил избран. Познавал е любовта. Имаш два пътя когато познаеш любовта. Да изгориш в нея или да се съхраниш и тогава само цинизмът ти остава. Меровинджии си е изработил най-грандиозната система за заместване на любовта - цинизмът на причината и следствието. И притчата за него е такава - бил е ангел, който е отговарял за земята после се е отделил и е тръгнал по свой път. Несъмнено Меровинджии е средновековната представа на човечеството за Дявола. Вижте само гоблена в замъка му на стълбището. А Песефони е много наясно, че такава любов не възможно да продължи дълго. Откаде Персефони да знае вкуса на любовта, ако не я е вкусвала. Знаят я те и двамата. И Мърв я познава. И знае, че само любовта може да го докара до положение да се озове с пистолет в челото насред собственото си заведение - Hell - то си пише на копчето на асансьора...