Понеже предполагам, че едни от основните обсъждания ще се въртят около тоя разговор (между Оракула и Архитекта на финала), реших да го постна тука. И пак напомням на тези , които не са гледали филма и са пропуснали забележката в заглавието, да обърнат внимание какво биха прочели по-долу, ако продължат...
- Я виж ти... каква изненада. - казва Оракула на Архи.
- Изигра много опасна игра. - тва е Архи.
- Промяната винаги е опасна.
- Колко мислиш ще трае този мир?
- Колкото успее.
Архи изхъмкава, както само той умее, и се обръща да си ходи. Тогава Оракула го спира с въпроса:
- Ами другите?
Той пак се обръща към нея:
- Кои други?
- Тези, които искат да излязат.
- Ще бъдат освободени.
- Имам ли думата ти?
- За какъв ме мислиш? За човек?
...И започва началото на един прекрасен изгрев, където затрогващата малка Сати тича към Оракула, хвърля се в прегръдките й, посочва й изгрева и й казва, че за Нео го била направила. Пита, дали отново ще го видят (Нео), а Оракула благо й казва, че така предполага, някой ден...
Финални кадри: изгревът е в разгара си. Затрогващо прекрасен, окъпан в надежда. След което и ние се къпем в сълзи на радост, облекчение, щастие от постигнатият мир, нещастие, че всичко свърши или пък, че въобще е започнало...
|