Thyn-поредното творение на Матрицата, поредният агент. Целта му е ефективната борба с бунтовниците, независимо по какъв начин.”Целта оправдава средствата”.:-)
Maystora-млад капитан на кораба “Stormbringer”, който се различава от останалите с силното си чувство за страведливост и още нещо...

2.
Човекът усети нещо и без да му мисли много се втурна да бяга. Агент. Никога преди не бе срещал агент. В главата му, наред с нахлулата кръв, която пулсираше по артериите, отекваха думите на командира му: “Видиш ли агент, бягай! Скъсай се да бягаш!”. Бунтовникът вече виждаше изход от тясната уличка, когато нечия нечовешки силна ръка го дръпна откъм гърба, извъртя го към себе си и след секунда той се бореше да се отскубне от хватката на агента, който го бе повдигнал почти метър над земята.
Машината, обаче, сякаш се наслаждаваше на агонията на човека и вече минута го стискаше за гърлото, наблюдавайки го как се опитва да диша.
-Вие, хората, сте толкова просто устроени. Така...примитивни. Никаква следа от нашето съвършенство.-каза агента, виждайки как лицето на човека се е сбръчкало в старанието си да задържи живота.
След това го стисна по-силно и със все сила го удари в земята, чупейки главата му в плочките. Нещастният зионец дори не гъкна. Кръвта му, освен стените на малката и тясна глуха уличка, опръска черните обувки на агент Thyn. Той погледна обезобразения
човек, усмихна се и си тръгна в търсене на нови нарушители.
Агент Thyn беше най-новото творение на Матрицата. След инцидента с Нео и провала на агент Смит, тя бе създала ново поколение агент, чиято единствена цел бяха “нелегално влизащите в системата”-бунтовниците на Зион. Най-добрата машина за убиване на хора, която Матрицата беше създавала досега. Нейният Жътвар.

-По дяволите!-кресна капитан Maystora в екрана на бордовия компютър. –От къде се появи този агент!?
Той току-що бе изгубил най-новия си подчинен. И то по много жесток начин.
Кръвта, стичаща се от главата на бунтовника под формата на код, изпълни монитора. Maystora гневно излезе от помещението без да каже и дума на стъписания си екипаж.
“Втори за месец! Втори! Ако продължавам така, подчинените ми ще измрат преди канцлер Хаман да ми поиска доклад! По дяволите! Проклети машини!”-мислеше си капитана на път за каютата си. Поредната смърт на негов човек му дойде в повече и младият командир реши да се махне от очите на екипажа си, пред тях той никога не би показал слабост.
Maystora, макар и само на 28, се бе доказъл като високо отговорен, лоялен и най-вече абсолютно непоколебим в името на истината човек. Наскоро той лично, дори без да предупреди Сената, беше екзекутирал човек, за който твърдеше, че е предател. Бе излязъл прав, но изразяването на чувството му за справедливост бе постреснало Зион. Но и точно то го беше направило капитан. А и мисълта, че скоро ще има ново попълниние в екипа му, никак не го радваше точно сега.

Irreal пазаруваше в супермаркета без въобще да знае, че някой е приковал поглед в нея.
[Matrix]Ghost търпеливо я наблюдаваше. Единственото, което чакаше, за да пристъпи към действие, беше разрешение от Сената. Ghost знаеше, че са я одобрили за un-log, че даже вече й е нарочен командир, но заповедта за измъкването й все така се бавеше. Вече имаше чувството, че направо са го забравили...
GSM-а му звънна и го откъсна от мислите. Бунтовникът бързо отговори и заговори тихо, сякаш да не го чуе irreal, която тъкмо си избираше нещо за обяд.
-Капитан Ниоба?
-Ghost, Сената разреши да действаш по плана. Започни още днес.-чу се откъм слушалката.
-Разбрано.-отвърна [Matrix]Ghost и затвори.
Прибра телефона в шлифера си и скрито погледна съм irreal, която бе на другия край на магазина...

To be continued