Значи историята е следната:
Word, Excel и прочие дивотии са организирани като COM обекти. За да можеш да им ползваш свойствата, методите и прочие трябва да укажеш на кой обект какво викаш. Единия вариант е да го указваш като просто го знаеш - OLE. Другия вариант е да опишат методите му, както е направено със стандартните контроли и тутурутките на обекта да са "видими" с Delphi. Така са написани компонентите от палитра Servers.
Проблем може да има когато се ползва офис Х, а се използват сървърите /компонентите/ за офис У - може да се различава описанието им. В общия случай е по-безопасно да се ползва Ole-то - понеже човек гледа от M$ документацията и ще ползва само по-стандартните методи. Но силата на Delphi е в удобството - затова има смисъл да се ползват сървърите - за да не си играе човек да помни "къв беше тоя метод и кви му беа параметрите..."
Друг интересен и стандартен начин да не се ползват готовите сървъри е да се импортне TLB-то на интересуващия ни обект, в него са описани всичките му дивотии. Подобно упражнение има силен смисъл когато интересуващата ни част от Windows, Office и т.н. не е описана в Delphi - например за Internet Explorer.

чети и дишай по-леко