Трудът по сканиране би бил огромен, а после възниква въпросът къде да се публикува за дълго сканираният материал. Да не говорим, че чисто формално, това си е нарушение на авторското право, независимо, че 99% от тези книги никога няма да бъдат преиздадени, т.е. дори да искаш да си ги купиш, няма да има откъде.

За мен най-сигурният вариант е Националната библиотека.

Аз също имам значителна библиотека книги на шахматна тематика (някои от тях доста редки, като напр. тритомника на Авербах за ендшпили - онзи от 60-те години, сборници с етюди на Каспарян, Кубел и т.н.), които един ден ще предам там, а те да му мислят нататък.

Добре би било да има централен шахклуб или нещо подобно, където да се организира и трупа специализирана библиотека, но като гледам нито има такъв клуб, нито книгата (като хартиено тяло) има шанс в средно бъдеще, както и шахматът за хора, като се съди по темпото, с което пограмите стават все по-добри и по-добри. Да не говорим, че огромен брой партии вече са вкарани в разни бази данни, ендшпилите до 6 фигури (ако не се лъжа) вече са проанализирани форсирано, а дебютите са систематизирани до не знам кой ход. С две думи, старите книги имат май само сантиментална стойност. Не и тези от тях, които освен текста на партиите съдържат и истории, свързани с хора.

Things are not as bad as they seem. They are worse.
Bill Press