Ей, направо ни подлуди с тая задача за ъглополовящите, ще знаеш!
Цялата катедра, вместо да си гледа пряката и много отговорна работа, три дни и три нощи смята и чертае, та се не знае! След което в пълно изтощение, с изтерзан дух и загубили вяра в собствените си сили, в един глас промълвиха - кажи най - после как се решава. А аз небрежно подхвърлих - ооооо, задачката ли, ми ... тя няма решение! Как не ме биха - ама добре, че бързо бягам, а и нали бяха уморени от безсънието ...
Не стига това, ами взех че казах на детето - да питаш учителката в час, да ти каже как се решава. И то попитало ... Сега и госпожата ме мрази, пък как му се стъжни положението на детето в училище, не е истина ...
То това беше за друг клуб, ама ще ме изтърпите и тук.