Лазар Колишевски, издателство "Култура", Скопие-1962г.
Книгата е сборник с негови речи, следващи събитията около АСНОМ, започващи от октомври 1944г. и продължаващи в следващите години.
За някои бележки ще ми трябва много време тук, за други по-малко, но ако има корен на злото и отправна точка на македонизма, в съжденията му може да открием и двете, които си дават фокус в нещо като "манифест" на тази зловеща идеология.
Тя ще бъде следвана до падането на желязната завеса дословно, но след добиване на независимостта на БЮРМ, политиката провеждана от тази супермлада държава би учудила и самият апостол на въпросният македонизъм в лицето на Лазар Колишев.
Фин промивач на мозъци, самият той силно индоктриниран и възпитан в Белград, е откровено скучен за четене, но определено ни открива същността на доктрината на македонизма и макар и познат на интересуващите се, както и трудовете му, не се сещам тук детайлно да сме разучавали и коментирали неговите убеждения...

Да започнем по ред с това:

"Нашиот народ, вештачки разделуван во минатото од експонентите на балканските хегемонистички буржоазии, се сплоти во НОБ и за првпат во историjата се постигна единство на сите Македонци, кои порано беа крштавани од странските пропаганди како "бугарофили", "гркомани" или "србомани", се оствари единството на сите три генерации, кои во последнава половина век ja водеа борбата за национално и социjално ослободуванье. Претставниците на овие генерации ги гледаме и мегу нив - стариот илинденец и современик на Гоце Делчев - Димитар Влахов и други видни наши илинденци, кои наjпосле можеа да се приберат во слободната татковина"

"секоj обид за вракянье на линиjaта на койа било од некогашните грагански партии или обид за нивно воскреснуване би значел обид за разбиванье на единството на македонскиот народ, за слабеене на неговата сила и на силата на нашата нова држава."

26-ти ноември 1944г. во Скопje.

"Уредуваньето на бивша Juгославja и политиката што ja водеа кралската династja и великосрпските хегемонисти беа во спротивност со желбите и волjaтa на народите на Juгославия. ТАА БЕШЕ ИСТИНСКА ЗАНДАНА за нейзините народи - Словенците и Црногорците беа потиснати народи нерамноправни државjaни. НИЕ, МАКЕДОНЦИТЕ БЕВМЕ ПОРОБЕНИ И ПОДЛОЖЕНИ НА ИСТРЕБУВАНЬЕ.
НАШИОТ НАРОД БЕШЕ ОБЕСПРАВЕН И ИЗБРИШАН КАКО НАРОД. НИЕ БЕВМЕ ПРОСТО "jUЖНОСРБИАНЦИ".
Како што беше познато, во Македонja жареа и палеа цели 23 години жандармите и агентите на кралот и неговата клика, како што беа: Жика Лазич, Каламатиja, Миновци, Трбичевци и други."

"против фашистичка Германиja, jугословенската армиja, разjaдена од петтоколонашите, се разпадна само за неколку дена. Juгославия бе разпарчена и поделена. Македониja попадна под наjцрното ропство во своjaтаисториja - под ропството на фашистичка Германиja, Бугариja и Италиjа.
Крал Петар побегна во странство заедно со своjaта клика от великосрпските реакционери. Но исто така не заборави да ги и своите агенти во Juгославиja: Дража Михаjлович, Рупник, заедно со Недич, Павелич и Печанац"

"Ние требва да се бориме не само против големосрбите, туку и против големобугарите, кои денеска не можат отворено да говорат дека Македониja е бугарска земja, a дека ние Македонците сме македонски Бугари. Но затоа тие "приjaтели" наjдуваат други форми за да го спроведат истото - одделуваньe на Македониja от федеративна Juгославиja.
БРАТСКИОТ БУГАРСКИ НАРОД на 9 семптември успеа со пoмошта на Црвената армиja да ги собори фашистичките изроди: Филов, Кирил и компаниjaта."

Скопиje - 17 jaнуари 1945

Нищо особено не виждам: типичната за времето патетика на пролетарския интернационализъм.

Оо има особено, но то е в сравнение с днешният македонизъм.
Например да започнем с това, което съм подчертал (в книгата не е подчертано):

Говори се директно за сръбският окупатор и зверствата му, за разлика от днес, когато сърбите са най-големите приятели на северните и дума се не обелва за периода 1918-1941-ва и 1913-1915-та.
Второ - бугарите са братски народ, а само управляващата му клика са окупатори и фашисти. Днес сите сме под един знаменател.
Обаче има и още нещо, което си струва да се проследи в следващите бележки (не знам кога ще ги пусна, поради заетост в следващите дни), а именно еволюцията в съжденията на Колишевски, т.е. нарастване с течение на времето на неговата арогантност и настъпателност...

"Хитлер во однос на овие два верни сателита (Бугариja и Италиja), по прашаньето на Maкедониja, водеше една уценувачка политика. За таа цел како евентуална резерва, на Хитлера му стоеше на разполаганье ЗЛОГЛАСНИОТ БАНДИТ ВАНЧО МИХАИЛОВ, ВЕРЕН СОРАБОТНИК НА АНТЕ ПАВЕЛИЧ."

"Аспекти на македонското прашанье", Лазар Колишевски, стр. 56