НАЈОСТРО ПРОТЕСТИРАМ !
Доносот е напишан на сосем солиден македонски литературен јазик. За мој вкус стилот е леко инфантилен и со премногу латинизми и некои помали грешки но да се нарече неграмотен е обидно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SashetoBE на 24.11.19 11:42.

за напишаното. Може ли да го споделувам ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стига да се отнася за мен, да може да се споделя.

В македонистката страница ВМРО, току що се появи това:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от komitaO3 на 26.11.19 23:31.

Хахаха, тия не съм ги разглеждал:

Четата на Георги Вндев, на неа тој е со трите медала за храброст.
---
Интересно, дали се пита все пак някой- абе, кой му ги дал тия медали, АСНОМ и СКОJ сеуште се далеко?

прадедо ми Михаил е бил получил орден от СФРЈ като учасник в Илинден. Некакав не много голема светкав медал с манжетничка. Легендата говори че наводно тои го е хврлил на буништето. Но, некои мисир го е исчопкал от там и го разнисал низ двора а некои од внуците са го видели и са го взели да си играат. Баба ми Благуна, тогава оште мома ги е видела и така спречила да стане нешто полошо. Естествено, децата са получили и немалко буфтамбек.Не е извесно каде завршил медала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SashetoBE на 27.11.19 16:53.

Ще го хвърли я, прадядо ти за Целокупна България се борил, не за Югославия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Писал съм го, пак ще го напиша:
Прадедо ми Андон е ходел по комитетски работи в Кукуречани в 1895 - значи там е имало вече комитет, когато в някои от градовете комитетите още са били по едва 5-6 души.С голема вероятност са се познавали с прадедо ти и той да е бил от един първите съзаклятници.
Прадедо ми Евтим воюва от 1912 до 1918 и достига до чин фелдфебел от 53 Осоговски полк..В 1918 е бил на 42, не в първа младост и после развива един вид своя си пацифистка философия, разочаровсн от войните и насилието по принцип.
Неговия медал, чисто сребро, го продадох преди 35 години.Първо, защото беше не от войните, а от гарнизонни стрелби, с лика на цар Фердинанд и надпис :"За заслуга" и второ - беше без лента и веднага го дал на децата като играчка.
Дедо ми Георги си ги пазеше, пазя ги и сега.Участва 1913, 1915-1918, 1941-1944, стига до санитарен поручик.Неговите са На Червения Кръст с кутията и грамотата и златен "1915-1918" в калъфче от червена восъчна хартия с надпис: " Гордей се с този български медалъ и винаги пази достойнството на България!"

баба ми когато това е станало не е била мома а вече мајка на башта ми(което е савсем јасно оти ба[та ми е роден 43г.) Сашто, това че го е хврлил и версијата приказката којато ние знаем е најверојатно версија на един од нејните братја сос задна дата. Поскоро истината е че само го е сахранил на сигурно мјасто т.е. го сокрил , но не го показвал и не се хвалил с него, но точно е че некои од внуците са го искарали и са си играјали с него. Ако се опитаме да разберем зашто ? Ами както и сос всичко останало, в тези први години след краја на војната поучени од дебел опит од претходните 50 години најсигурно нешто е било да се држиш лоу профајл оти обратите ставали сравнително често та много дигане на глава може на некоја сабја да налети ! Варијанта че го е считал за српско лицемерие и се држал и чувствал като балгарин в себе си не е невозможна но факта че се е врнал од САШт уште пред војната казва че балгарштината не му е била најважното нешто.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ја отворив темата пред двама од потомците на Михаил. Еден од неговите внуци од еден од синовите(бивш комунистички функционер) ме погледна зачудено и рече,
- Каква Југославија !? Бугарите му дадоа некаква признаница. Југославија му даде “само“ пензија.

Редактирано от SashetoBE на 02.12.19 10:43.