Напротив. Имаше цитат на американски източник от втората половина на 40--те. Смисълът беше, че макар и с български корени, населението там вече преобладаващо не се чувства "българи", дотолкова, че присъединяване към България не би заличило вече прохождащата македонска национална идентичност.
Разликата е, че първите юго-македонисти не отричат българското си минало, но бързо са премахнати и заменени с македонисти-българомразци.
Пак повтарям: 23 хиляди екзекутирани и 120 хиляди хвърлени в лагери заради българско национално самосъзнание е много раздута цифра. Избитите са максимум няколко хиляди. Това е бил про-българският каймак - бивша администрация, учители, михайловисти.

Да не говорим, че много от тях оцеляват и си умират кротко в Титовата "идилия". Аз лично познавах момче от Гостивар, чийто дядо е бил "български фашистки полицай". Оцелял е. И си е доживял до старините. Само, че за разлика от повечето му връстници, македончето още през 90-те си беше българче. Това е факторът "семейство". 200 хиляди българеещи се семейства - сега щяхме поне половин милион българи там. Ама, къде са?!

Редактирано от goga на 11.11.19 23:23.

Моля те, изгледай пак предаването.

И минимум 26 000 души през есента на 1944.

Тук изобщо не влиза броя на убитите в самата България. Знам за двама. На една леля първият и’ мъж бил полицейски началник в Кочани. Убит 1945 в Свищов ( може би че близо до Белене). На една българка тук, родена в годината , когато убиват баща и’, също полицай ; майка и’ емигрирала от Вардарско след войната. За нея естествено , с такива родители , е нямало живот в Бг и на 19 години с гаджето си, син на царският ни бивш посланик във Венецуела ( станал невъзвращенец ) ги прекарват на вън в багажника на венецуелската дипломатическа кола.

В отговор на:

---

[...] както никога няма да се узнае броят на жертвите в България след 9.9
1944г.

---

На една моя... дете на брат на баба ми (стринка?), баща и е убит по подозрения в преврат срещу комунистите, не знам точно кога е било, но сега е прабаба на първолаци. След това е осиновена набързо за да я спасят. Прабаба ми пък е скрита от 2 гъркини, защото са убивали всеки, който е българин. За щастие се завръщат в Родопите с дядо ми Стефан, който е бил дюлгер в Кавала.

Любимият ми хорър е за попадия от нашия квартал в София, където са живеели роднините от страната на баба ми. Мъжът и е заподозрян за същото.

Попадията иска да го види в милицията. Позволяват и. Вкарват я в стая с вода, където не можеш да седнеш. По някое време и казват да си вдигне престилката. Вдига си престилката и от дупка в тавана пада главата на мъжа и.

Прабаба ми Невена е работела в двореца на цар Борис III, в градината. През 44-та минава покрай река Искър, в близост до сегашния кв. Миленков и вижда носещи се трупове, някои обезглавени.

На най-близкия ми приятел дядо му е бил в Белене. За наказание са го вкарали в стая с вода горе-долу до устата. Водата е била ледена и е трябвало да стоят там 3 дни. Както се сещаш, повечето са умрели.

И за някакъв екстрасенс в Белене ми е разказвала баба, но ме домързя да пиша.

На фона на това ще си позволя едно престъпление срешу човечеството.

Знаеш ли откъде са минали евреите? (помисли за първото, което ти идва наум)
.
.
.
.
.
През комина и дим да ги няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дъщеря на брат на бабата е леля - кръвно родство.Съпруга на чичо -стринка - по сватовство.

Мнозина - напр.Кирил Николов - Странджата(Боксьора) им правело кеф да убиват с нож.Това с главата на попа е в негов стил.
Убитите свещеници, монаси, монахини са около 150.

... евреите през комина...
Това за Дирекцията на полицията/милицкята на Лъвов мост - и цанковистите около 1925 и комунистите около 1944 са правили единични опити за горене на тела на убити в пещта на парното.легендата за много изгорени там са и опит за прикриване как всъщност са убити и къде са захвърлени.

Интересно. Та тази моя леля се прибира с децата и армията на десети Септември в Горна Джумая. На гарата водят арестувани полицаи. Децата и’ , пет шест годишни, се нахвърлят да им се радват; в Кочани израстват основно с униформени. Единият от арстуваните полицаи и’ се скарал: Госпожа, прибирай си децата. Айде над ни пиши вече бегали, но защо и вие да страдате.
И друго да кажа , преди да иде в небитието: Леля Мими Тодоралександрова ми разказваше и за мой вуйчо, техният девер. Щели да го пращат на лагер ; хванали го да лекува партизани. Ударил го на молби и връзки, естествено чрез нея. Спасил го “един офицер македонец”. Попитах я, а после моя вуйчо спаси ли него? Как да го спаси, той се самоуби на 9-ти, беше български офицер.
В интерес на истината вуйчо ми отървал чичо Гочо, мъжът и’, който работил във финансовото министерство и точно за връзките с Германия. Но първоначално казвал “А , който каквото е правил, ще си отговаря”.

Редактирано от torlakov-93629 на 12.11.19 02:09.

Според Владо Перев избитите във Вардарска Македония след 9 септ. са стотици и това ми се струва реално. В свое интервю или статия разказваше за тези си проучвания, голяма част установил и поименно. В стара България кланетата са в други мащаби.