Re: Макрон хептен откачи ... / Политика, Свят / Македония

Е вропейският съвет ще се върне към обсъждане на темата Разширяване на ЕС преди Срещата на върха ЕС-Западни Балкани, която предстои да се проведе през май догодина в Загреб в рамките на Хърватското председателство. Това заключение беше прието от лидерите на Европейския съвет днес по предложение на министър-председателя Бойко Борисов, което бе съгласувано и подкрепено от председателя на Европейския съвет Доналд Туск и германския канцлер Ангела Меркел.

„Това по-специално се отнася за Република Северна Македония и Албания“, уточни премиерът Борисов и добави: „Вече имаме изречение, което дава тази перспектива, за която толкова настоявахме. Предложих го, и за радост колегите го приеха“.

Българският премиер Бойко Борисов от Брюксел категорично заяви, че неговият македонски колега Зоран Заев в никакъв случай и по никакъв повод не трябва да подава оставка.

Изявлението беше направено, след като Франция неоснователно блокира започването на преговори на Македония за членство в ЕС.

"Нищо не е приключило, просто е отложено така, както в София на Съвета и това беше формалното обяснение, отива май месец по време на Хърватското председателство. Това са и заключенията в София. Да, има страх от разширяването, безспорен, но по никакъв начин нито Берлинският процес, нито този процес е приключил снощи. Фактът, че не се договорихме да има писмено решение на Съвета, показва, че огромната част от държавите са за тези две държави да получат своята перспектива", каза българският премиер.

Лидерите на страните-членки са приели заключение, според което приетото в София решение за европейската перспектива на Западните Балкани ще продължи и в Загреб, на втората среща ЕС-Западни Балкани. Инициативата е била на българския премиер Бойко Борисов, който съобщи новината пред журналисти:

"Малко емоционално беше, но накрая всички се съгласиха да напишем едно изречение, всъщност, това, което решихме в София, да продължим да го разискваме в Загреб на следващата Среща на върха за Западните Балкани и по-специално за Северна Македония и Албания. Прие се, така че имаме вече няколко изречения, които дават тази перспектива, за която толкова много настояваме".

В първото си изявление пред медиите след Съвета френският президент заяви, че пълноправното членство в ЕС не следва да бъде единствената политика към съседните на ЕС държави. Така той за първи път постави под въпрос европейското бъдеще на държавите от Западните Балкани, за което беше взето решение в Солун през 2003 г.

Политиците в Скопие имат шанс да се поправят, коментира пред журналисти вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, който заедно с президента Румен Радев участва в отбелязването на Празника на военните парашутисти днес в София, предаде БТА.

"Тъй като сме на военен празник, представете си, че чуха командата от Брюксел "Свободно, поправи се!", обаче, като ги виждам, не са разбрали за какво става дума, защото вчера, след два дена отново "тупане на топката", историческата комисия се прибра без никакъв резултат", коментира Каракачанов. Той научил от членовете на българската част на комисията, че е имало съвсем умишлено "тупане на топката", демонстративно напускане на залата от страна на трима от представителите на Северна Македония с аргумент за приключило работно време. Така няма да стане, но ако не са го разбрали, толкова по-лошо за тях, коментира Каракачанов.

На въпрос какъв ще е резултатът, ако сроковете не бъдат спазени, Каракачанов коментира, че ако те не се изпълнят "има антре, стоят в антрето, в коридора". Според вицепремиера България не трябва да се съобразява с други държави, а трябва да реши проблемите си. Как да тълкуваш факта, че преди пет дни македонският премиер казва "аз събрах комисията и им дадох инструкции да работят бързо и да постигнат съгласие", а самата комисия два дена по-късно шикалкави и тупа топката. Значи, или не го слушат, или някой лъже, и в двата варианта обаче, нас не ни устройва това, коментира Каракачанов.

Попитан има ли полезен ход българската държава след негативните новини от Брюксел по отношение на Северна Македония, Каракачанов заяви, че полезният ход е бил направен с решението на Министерския съвет. Както виждате, пак бяхме най-благородни, но поставихме много ясни условия, които изискваме да бъдат спазени и сме определили срокове. Както виждате, не само България преценява, че нещата в Скопие не вървят така, както трябва, и Франция наложи своята позиция, каза вицепремиерът.

Попитан за критики срещу него заради жест в телевизионно студио, Каракачанов прикани да се гледа самото предаване и добави, че е показал какво е направил австралийският убиец като жест към цялото българско общество. Не съм адресирал този жест към публиката или към някого, просто показах какво получихме всички ние, заяви той, като добави, че сега някои се опитват да използват това предизборно.

Македония категорично продължава по европейския път. Основателно е разочарованието, защото ние изпълнихме всички необходими условия за започване на преговори. Договорите с България и Гърция ще бъдат изпълнявани, защото те са в основата на добросъседските ни отношения.

Това заяви македонският президент Стево Пендаровски в извънредно обръщение, след като стана ясно, че Франция е блокирала започването на преговори за присъединяване към ЕС.

Държавният глава съобщи, че в неделя 20 октомври под негово ръководство ще се проведе лидерска среща за анализ на новата ситуация. Според Пендаровски в момента е най-важно всички заедно да демонстрират единство и да препотвърдят безалтернативността на евроатлантическата интеграция на Македония.

„Македония е категорично европейска страна и тя принадлежи на Европа. В Обединена Европа има място за всички, включително и за Македония“, заяви президентът.

Ако Съветът на ЕС откаже начало на преговорите с Албания, няма да има предсрочни избори и правителството ще продължи работата си, заяви министър-председателят на Албания Еди Рама.

Това е първото изявление на албанския премиер след връщането му от Брюксел във връзка със спекулациите, че в страната ще има предсрочни избори.

„Не само, че няма да провеждаме предсрочни избори, но и ще продължим работата си. Слънцето ще изгрее отново на 19 октомври”, заяви той.

Той смята, че няма нужда Албания да провежда предсрочни избори, тъй като е направила всичко възможно за този процес. „

Ако предсрочните избори решат проблема между Франция и Германия, ще помисля сериозно по въпроса”, каза Рама.

Премиерът застъпва тезата, че няма гласуване срещу Албания, а единствено вътрешни за ЕС въпроси.

Междувременно опозицията обяви, че ще продължи с масовите „национални протести” за свалянето на правителството на Еди Рама.

Пред медиите премиерът Борисов съобщи още, че България и още пет държави – Литва, Латвия, Полша, Румъния и Унгария, изпратиха писмо до ЕП и ЕК по отношение на Пакета „Мобилност I“, като целта е той да бъде преразгледан. „Толкова много кръпки му се сложиха, че вече загуби първоначалния си смисъл“, категоричен беше министър-председателят Бойко Борисов.

В писмото, инициирано от шестте европейски държави, сред които е и България, се посочва, че е необходима задълбочена дискусия, която взима предвид националните специфики на всички държави членки, включително на тези, които се намират на външните граници на ЕС. „Няма да приемем мерки, които създават ненужни разделения в ЕС. Ние сме силно убедени, че новите законодателни мерки трябва да бъдат реалистични, пропорционални и недискриминационни. Те трябва да съхранят конкуренцията в транспортния сектор на ЕС, без да поставят нашите компании в по-лоша позиция, отколкото компании, произхождащи от трети страни“, се отбелязва още в писмото. Посочва се още, че някои от предложенията в Пакета ще доведат до увеличаване броя на празните курсове на камионите, което автоматично означава и сериозни допълнителни стотици хиляди тонове въглеродни емисии годишно.

Шестимата премиери призовават Европейския парламент и Комисията внимателно да анализират предложенията, свързани с Пакета „Мобилност I“ и да извършат оценка на въздействието на всички обсъждани мерки преди предговорите да продължат.

Европарламентът защити Северна Македония и Албания и критикува остро Макрон
Александрина Гинкова, Страсбург

Европарламентът остро критикува френския президент Еманюел Макрон и настоя преговорите за членство на Северна Македония и Албания да започнат възможно най-бързо. Представителите на основните политически групи бяха забележително единодушни в изказванията си по време на пленарното заседание тази вечер. Резолюция по въпроса ще бъде гласувана утре.

На Европейския съвет миналата седмица Франция, Холандия и Дания се възпротивиха на началото на преговорите. С хода си френският президент Еманюел Макрон разгневи много хора - председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер нарече ветото му "историческа грешка", председателят на Европейския съвет Доналд Туск също го разкритикува.

Македонският премиер Зоран Заев подаде оставката си и обяви предсрочни избори, които ще се проведат на 12 април догодина. "ЕС не направи това, което ни обеща. Ние изпълнихме всичките си задължения, извършихме реформи и решихме споровете със съседите. Това, че ЕС не успя да вземе решение за започване на преговори с нас, е тяхна историческа грешка и това потвърдиха всички европейски лидери. Ние направихме всичко, което можахме и всичко, което трябваше да направим", каза тогава той.

Трябва да кажа, че съм много разочарована, че се провалихме миналата седмица и тази липса на единодушие може да се приеме като провал за ЕС в Западните Балкани, каза финландският министър по европейските въпроси Тити Тупурайнен, която бе там като представител на Съвета. За всеки в ЕС е ясно, че този регион е в двора ни и трябва да направим всичко възможно, за да подпомогнем следващите реформи. Европейският съвет реши да се върне към въпроса преди срещата на Западните Балкани в Загреб през май 2020 г.

Мнозинството от държавите-членки бяха готови да дадат "зелена светлина", припомни еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан. "Къде е подкрепата ни към тези, които предприемат най-сериозните политически рискове? (...) Най-малкото дължим на Западните Балкани откровеност."

Андрей Ковачев от ГЕРБ/ЕНП припомни, че други политически играчи като Русия, Китай и Саудитска Арабия искат да увеличат ролята си в региона и нарече отлагането на преговорите "ужасен политически сигнал, който противоречи на интересите на ЕС". "Не можем да чакаме до срещата в Загреб, трябва да поправим тази грешка, колкото е възможно по-скоро.", каза още той.

Кати Пири от С§Д приветства председателя на македонския парламент, който също присъстваше в пленарната зала. Беше необходима истинска политическа смелост и в Гърция, и в Македония да прекратят дългия си спор, а точно европейските лидери не показаха такава смелост, или по-точно Макрон не я показа, каза тя.

Предсрочните избори, които премиерът Зоран Заев обяви в Северна Македония, може да доведат до това ЕС да загуби един от най-близките си съюзници в региона, припомни Илхан Кючюк от ДПС/"Обнови Европа". "Рискуваме регионът да загуби европейската си мечта и да превърнем Западните Балкани в сива зона", каза той.

Райнхард Бютикофер от "Зелените" се обърна към Макрон с думите: "Вие сте изолиран в позицията си, но ЕП иска да изгради мост. Прочетете резолюцията ни и ще видите, че ще помогнем с реформата на процеса за присъединяване. Нека го направим заедно, но поправете грешката си".

Анна Бонфриско от "Идентичност и демокрация" посочи, че в този регион има дълбоки белези, които са заплаха за ЕС; имат интереси Русия и Китай и над половината население на Албания и Босна е мюсюлманско. Една добра търговска политика би избегнала блокажа и разногласията между държавите-членки, всяка от които държи на собствената си външна политика, предложи тя.

Анна Фотига от Европейските консерватори и реформисти каза: "И Албания, и Северна Македония заслужават преговори. Те напълно изпълниха всички критерии след дълги години чакане. Сега, в началото на новия мандат – шамар от Съвета." "Това решение трябва да бъде отменено колкото може по-скоро.", допълни тя.

"Трябва да защитим тази част от европейското тяло", каза Стелиос Кулуглу от групата Обединени европейски леви."Вместо да компенсираме Заев, да му подадем ръка, ние го хвърлихме в политическа буря. Защо? Вместо да изнесем европейските идеи – демокрация, солидарност – ние изнасяме своите вътрешни проблеми".