|
пагандни твърдения за това, че СССР почти сам е спечелил Втората световна война, е направено през 1948г. Тогава първият вицепремиер и председател на Държавната комисия за икономическо планиране (Госплан) Николай Вознесенски прави първата официална оценка за ефекта от т.нар. ленд-лийз (заем-наем) помощ от САЩ и Великобритания. В книгата си "Военната икономика на СССР в периода на Отечествената война" той пише следното:
"Ако се сравнят размерите на промишлените доставки от съюзниците в СССР с размера на промишленото производство в социалистическите предприятия на СССР за този период, то се оказва, че относителната тежест на всички тези доставки спрямо отечественото производство в периода на военна икономика съставлява едва около 4%".
Това твърдение е публикувано без коментари и аргументация и предизвиква много въпроси. Не е ясно, например, как Вознесенски и екипът му са изчислявали тези проценти. Да се оцени съветският БВП в парично изражение е трудно дори само заради това, че рублата не е конвертируема. Ако изчислението е правено на базата на общата продукция, то как танкове са сравнявани със самолети или храните с алуминий?
Самият Вознесенски няма и кога да даде отговори, тъй като в следвоенната чистка, организирана от Сталин с т.нар. ленинградски дела, е снет през март 1949г. от всички постове, през октомври е арестуван и година по-късно - на 30 септември 1950г. е разстрелян.
След кратък период на повече прозрачност в края на 50-те и началото на 60-те години, твърдението за 4-те процента започва масово да се цитира и препубликува в СССР и се превръща в официална гледна точка към ефекта от ленд-лийз програмата.
Едва по време на перестройката съветски историци започват да разкриват в колко важен момент от войната идва западната помощ. В периода между 22 юни и 31 декември 1941г. Червената армия губи 20 500 танка и в края на ноември за защитата на Москва са останали само 670 танка. Едва 205 от тях са от тежък и среден тип. Тогава започват да пристигат британските танкове и към началото на декември представляват до 30-40% от тежките и средни танкове в защита на столицата. В момент, когато съветската индустрия е в хаос до края на годината Лондон доставя 466 танка. Към юли 1942г. СССР вече има около 13 500 танка и над 16% от тях са вносни.
Можеше ли Сталин да спечели войната, ако историята беше поела по друг курс?
Ето размислите на руския изследовател Марк Солонин, публикувани на 7 май под заглавието "Кой победи Хитлер":
"Историята не познава условното наклонение." Скъпи приятели, никога повече не повтаряйте тази глупост. Условното наклонение е невъзможно в хронологичните таблици - действително, странно би изглеждал изразът "крал Луи XIV би мотъл да се роди в ... година". Има само едно нещо - или се е родил, или не се е родил.
Но за историята като съставна част от хуманитарното знание (до нивото на наука тя не успява да се извиси) виртуалният експеримент, формулирането и разглеждането на алтернативни варианти на развитието са също толкова важни, колкото и натуралният експеримент във физиката. И във всеки случай "алтернативната реконструкция" на събитията от Втората световна война би добавила разбиране за причините и механизмите на развитие на реални събития.
И така, легендата за тази игра.
До утрото на 22 юни 1941г. всичко се развива, както си е било в реалната история. Промените започват в 21 часа на 22 юни. Британският премиер Уинстън Чърчил прави обръщение към нацията по радиото, в което произнася знаменитата си фраза "на нацисткия режи са присъщи най-лошите черти на комунизма", напомня за това, че "през последните 25 години никой не е бил по-последователен противник на комунизма от мен" и съобщава решението на правителството: да се прекратят военните действия срещу Германия, за да не се пречи на двете адски изчадия (Хитлер и Сталин) да се унищожат взаимно.
На следващия ден, 23 юни, Хитлер говори пред Райхстага и обявява, че се прекратява ненужната война между братските германски и англо-саксонски народи, предизвикана от юдео-болшевишките олигарси на Уолстрийт.
На 24 юни към нацията се обръща и президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт. С присъщият за янките груб и циничен хумор той вади от джоба си вестник "Правда" от 1 септември 1939г. и чете на глас откъс от изявлението на съветския премиер Молотов: "Ако тези господа (другарят Молотов има предвид ръководителите на Англия и Франция) имат толкова неудържимо желание да воюват, нека си воюват сами, без Съветския съюз (смях в залата, аплодисменти). Ние ще ги погледаме що за война ще водят (смях в залата, аплодисменти)."
След пауза, за да остави слушателите му да се посмеят, Рузвелт говори за това, че след като са се избавили от загубите и грижите, свързани с войната в Европа, Съединените щати насочват усилията си към нормализиране на отношенията с Япония и като начало като жест на добра воля са готови да подпишат споразумение за доставка на 10 милиона тона петрол годишно (напомням, че в реалната история през юли 1941г. САЩ въвеждат петролно ембарго срещу Япония, което фактически довежда японската икономика до ръба на пропастта)
Как се развива в такава обстановка съветско-германската война? Да започнем да смятаме:
Вторият фронт
В реалната история ние нямаме втори фронт (говоря за Червената армия, а вие за какво си помислихте?). Изобщо. Нито един изстрел, нито една бомба не пада по цялото гигантско протежение на границата между СССР и окупираният от японците Китай. И не защото партията и правителството в своята велика мъдрост са подписали някакъв договор с Япония (в онези дни кой ти гледа тези хартийки), а изключително в резултат на това, че всички сили на Япония са били хвърлени в грандиозната океанска война с Америка, в която Страната на изгряващото Слънце изгаря напълно.
Но в нашата алтернативна реалност изобщо не става така.
Японците преминават границата и с един кратък удар прекъсват Транссибирската магистрала. Няма кой и с какво да ги спре - сибирските дивизии са прехвърлени под Москва (в никаква реалност никой не би се отказал от подобно прехвърляне, тъй като защитата на столицата е най-важна).
Така се оказваме без:
- авиозаводите в Иркутск и Комсомолск на Амур (70% от съвкупното производство на Ил-4, т.е. единственият масов тип среден бомбардировач)
- авиозавода в Новосибирск (15 500 изтребителя Як-7/Як-9, т.е. почти половината от реалното производство на най-масовия за годините на войната изтребител на съветските ВВС)
- зърното на Сибир и Алтай
- Монголия, единственият ни верен съюзник (не се смейте, това е всеки пети кон на фронта, всеки пети шинел в Червената армия, 500 милиона килограма месо и всичкият волфрам, достъпен за съветската промишленост).
Трудно е да се изрази в числа психологическият шок от това, че страната се е оказала между два воденични камъка, които безпощадно и систематично я притискат от запад и изток.
Танковете
Да предположим, че японците са проявили разумна сдържаност и са се ограничили със завземането на Източен Сибир, т.е. главните ни "танкоградове" (Свердловск, Нижний Тагил, Челябинск, Омск) са останали в наши ръце.
Заводи има, но от какво да правим танкове?
На минус сме с 27 хиляди тона американски и английски никел (три четвърти от главния закаляващ елемент за броните на Т-34);
На минус сме със 17 хиляди тона молибденов концентрат (практически напълно покриващ целия реален разход)
На минус сме с 34 хиляди тона цинк, на минус сме с 3300 тона феро-хром...
В реалната история има и доставки от САЩ на готова стомана за брони, но данните в различните източници силно се разминават. Във всеки случай, стоманата трябва да се топи, закалява, пробива и реже... но с какво?
На минус сме с 10 хиляди графитни електрода, 49 хиляди тона електроди за ваните за галванизиране, 14 милиона кг инструментална стомана, 45 хиляди металорежещи струга...
В допълнение към това, да отбележим, че няма да дойдат 12 хиляди готови танка и самоходни артилерийски установки, 7 хиляди бронетранспортьора (съветски изобщо няма), 2 хиляди локомотива и 11 хиляди вагона.
А какво общо имат локомотивите? Ами това, че доставките по ленд-лийз позволяват почти напълно да се спре родното производство на жп техника и да преминат заводите (включително гигантският вагоностроителен Нижне-Тагилски) към производство на танкове.
Боеприпасите
Танковете, разбира се, привличат особено силно любителите на компютърни игри, но във Втората световна война основното средство за поразяване е артилерията. Тя изразходва планини от снаряди.
В реалната история от съюзниците са получени 123 хиляди тона готови барути и 150 хиляди тона химикали за производство на барут. Това два пъти надхвърля разчетния разход за снаряжение с боеприпаси на основните артилерийски системи на пехотата.
Барутът трябва да се насипва в гилзи - по ленд-лийз СССР получава 266 хиляди тона месинг.
Барутът в гилза е метателен заряд, но това, което изстрелваш, трябва и да избухне. По ленд-лийз са получени 903 хиляди детонатора, 46 хиляди тона динамит, 146 хиляди тона тротил и 114 хиляди тона толуол.
А освен това и 603 милиона патрона за ръчно стрелково оръжие, 522 милиона едрокалибрени патрона, 3 милиона снаряда за 20-мимилетрови самолетни оръдия и 18 милиона зенитни снаряда.
В алтернативната историческа реалност това го няма.
Няма ги и 8 хиляди зенитни оръдия и 6 хиляди комплекта полуавтоматични мерника към тях. Няма ги и най-добрите съветски противотанкови 57-мимилетрови оръдия ЗиС-2, тъй като много дългата им цев 73-ти калибър може да се изработи само на получените по ленд-лийз стругове.
Транспортът
Съветските снаряди, изработени с американски месинг, пълни с американски барут и тротил, откарани с американски локомотиви и вагони по американски релси (от тях са доставени 620 000 тона), трябва някак да стигнат до огневите позиции на батареите. С какво?
Няма ги 375 хиляди американски камиона, няма го каучукът по програмата ленд-лийз, благодарение на който в реалната история СССР произвежда една трета от гумите си. Няма в какво да бъдат обути и войниците - минус 13 милиона чифта армейски обувки и 50 хиляди офицерски ботуши.
Командите се подават с флагчета и сигнални огньове, защото ги няма 16 хиляди танкови радиостанции, 29 хиляди различни видове радиостанции за пехотата, 619 хиляди полеви телефона, 1.9 млн. км телефонни кабели, 4.6 млн. акумулатора и 10 милиона радиолампи.
Авиацията
В средата на ХХ век изходът от сраженията на земята в значителна степен се определя от госпдоството във въздуха. Няма ги 18 хиляди американски и английски бойни самолети. Ако добавим към това загубата на двата сибирски авиозавода, то СССР изобщо не разполага с бомбардировачи със среден и далечен обсег.
За бомбардировач се използва Пе-2, който набързо е сглобен в секретните институти на НКВД от издигащият се на по-голяма височина изтребител с максимален бомбен товар от 600 кг. (германският едномоторен изтребител FW-190 е носел 500 кг. бомби, а американският едномоторен изтребител "Тандърболт" - 908 кг.)
Пък и не е ясно от какво ще го правим този Пе-2 - при отсъствието на ленд-лийз алуминий и манганово-силициева стомана. Същият въпрос стои и за производството на изтребителите на Яковлев. Изтребителите на Лавочкин са направени от т.нар. делта дървесина (казано по-просто многослоен шперплат) - дървесина си имаме, но фенолните смоли за слепването ѝ са вносни.
Дори и да се намерят някакви самолети, с какво ще ги зареждаме?
В реалната история съветските ВВС са изразходвали около 3 милиона тона авиационен бензин. Една трета от него е американски. Втората третина е собствено производство, но след смесване с американски високооктанови компоненти. Последната трета от трите милиона е произведена в четири завода, доставени напълно окомплектовани отвъд океана. И да не забравяме за 6300 тона тетратилолово (горивна добавка срещу детонация), която поне аритметично напълно задоволява нуждите на съветския авиационен бензин.
Понеже нищо от изброеното в алтернативната история не съществува, самолетите си стоят на земята и няма нужда дори от онези реални 12 хиляди тона ленд-лийз етиленгликол (антифриз, с който могат да се зареждат около 250 хиляди самолетни двигателя).
А сега от дреболиите да преминем към главното - онова, което се случва от другата страна на фронта.
Морската война
В реалната история от първия до последния ден на войната във водите на Атлантика, в морските дълбини и във висините се води грандиозна битка. Грандиозна не заради броя на пряко участващите в сраженията хора, а заради загубата на материални ресурси. В частност, от 1939г. до 1945г. Германия произвежда 1113 подводници с общ тонаж от 960 хиляди тона. Дори да смятаме по най-елементарен начин, по тегло те съответстват на 40 хиляди средни танка от типа Pz-III или Pz-IV. Много ли е това?
Фактически, за цялото време на войната германците пускат "само" 28 хиляди такива танка (включително самоходни артилерийски установки на базата на същото шаси).
При това тези тонове не са нещо кухо - подводницата е натъпкана със системи (за хидроакустика, автономна навигация, радиовръзка на далечно разстояние, осигуряване живота на екипажа, оптика, хидравлика, акумулатори и т.н.), които са по-скъпи и сложни от тези на танка.
В алтернативната реалност след като англо-американските съюзници напускат войната и германците намаляват производството на подводници, ресурсите им позволяват да строят 2-3 пъти повече танкове. Който се съмнява във възможностите на подобна конверсия, нека потърси в интернет думите "Красное Сормово" (бел.ред. - корабостроителен завод в Нижни Новгород, който в годините на войната произвежда 12 хиляди танка Т-34). И всичките тези немски танкове заминават на Източния фронт. Те вече са с дизелови двигатели (в реалната история по-голямата част от дизеловото гориво на Третия райх отива за войната в моретата, а цялата война танковете изкарват на бензин).
Подводниците са били за германците главният, но далеч не единственият, инструмент на морската война - активно работи авиацията и тук също се пръскат колосални материални и интелектуални ресурси: хиляди самолети, стотици хиляди тонове авиационен бензин, торпеда, мини, локатори, радиоуправляеми планиращи бомби Fritz-X, крилати противокорабни ракети Hs-293 (тези два вида оръжие са изпреварили времето си с 10 години, използвани са над 500 от тях, а са произведени три пъти повече). Именно на морската авиация са предадени по-голямата част от бомбардировачите от нов тип - двумоторните Do-217 с далечен обсег и гигантските 30-тонни Не-177.
В алтернативната историческа реалност всичко това отива на Източния фронт.
Германският тил
В реалната война Германия се оказва без спокоен тил, който да работи за фронта. Авиацията на западните съюзници буквално изпепелява страната. Обекти на масирани бомбардировки стават четири пети от германските градове с население над 100 000 души. В 70 града са унищожени поне половината жилищни сгради. Средно между 12 и 15 милиона германци всяка нощ се събуждат от воя на сирените, грабват тичешком децата и бягат към бомбоубежищата с разбираеми последици за производителността на труда на следващия ден.
През 1944г. над Германия са хвърлени 915 килотона бомби. В някои месеци този обем е достигал 110 килотона, а това за 50 Хирошими месечно. След края на войната американски специалисти изчисляват, че за да се постигне разрушителният ефект от ядрената бомбардировка на Хирошима, е трябвало над града да бъдат хвърлени 21 килотона авиационни бомби. За сравнение - над Щутгарт са хвърлени 21 килотона, над Дортмунд - 22, над Кьолн - 35, над Есен - 36. Берлин е подлаган на бомбардировки 363 пъти и над столицата са хвърлени 45.5 килотона бомби, унищожени са 612 хиляди жилищни сгради, зоната на пълната разруха достига 26 квадратни километра, или 5 пъти повече от тази в Хирошима.
Противовъздушната защита
В реалната история Германия опитва да се съпротивлява с 10 хиляди зенитни оръдия, бранещи небето над райха. Ако ги пресметнем само като тегло и стойност, те се равняват на не по-малко от 35 хиляди противотанкови оръдия. И говорим за 75-мм Pak-40 (реално са произведени под 11 хиляди единици от тях), които с над 90% вероятност пробиват бронята на Т-34.
Тъй като традиционните ПВО средства се оказват безсилни, германците създават и хвърлят в боя все по-сложна военно-техническа екзотика. Наземни локатори, бордови радиолокатори, автоматични зенитни мерници, свързани с радари, радиоуправляема зенитна ракета "Варесфал", ракетен изтребител Ме-163, двумоторен реактивен изтребител Ме-262, ракетен изтребител с вертикално излитане (по-скоро своеобразна "пилотирана зенитна ракета") Ва-349, реактивен изтребител Не-162.
Всичко изброено реално лети и стреля. От реактивния Ме-262 са произведени 1433 бройки, ракетните Ме-163 са над 400. В отчаян опит да изхвърлят Великобритания от войната германските инженери създават първата в света крилата ракета Fi-103 (Фау-1) - произвеждат ги на конвейр и са пуснати около 8000 бройки.
Без прецедент е създаването на балистичната ракета със среден обсег Фау-2. Високата колкото 4-етажна сграда система с двигател с течно гориво достига хиперзвукова скорост от 1700 м/с, напуска атмосферата (височината на траекторията е 90 км) и стоварва 1 тон експлозив на разстояние от 320 км. От това чудо на техниката са произведени 5200 единици. Само си помислете в какво количество противотанкови гранати за Източния фронт можеха да се превърнат тези 5000 балистични и 8000 крилати ракети.
Цялата тази лавина от цифри се свежда до това, че в предложената алтернативна реалност СССР разполага с 3-5 пъти по-малко оръжие и боеприпаси, а германците се сражават само на Източния фронт и със същите 3-5 пъти повече техника и 1.5 пъти повече хора.
И всичко това е дреболия в сравнение с най-главното:
Загубата на петрола
Хитлеристка Германия разполага с огромен фрот от бойни кораби. В реалната история от първия до последния ден на войната той се сражава със западните съюзници. В нашата алтернативна реалност тази армада - двата нови линейни кораба "Тирпиц" и "Шарнхорст", трите тежки крайцера "Дойчланд", "Адмирал Шпеер", "Принц Ойген", двата стари линейни кораба "Шлезиен" и "Шлезвиг-Холщайн", трите леки крайцера "Емден", "Лайпциг" и "Нюрнберг, както и десетки ескадрени миноносеца - всичко това преминава през Босфора и влиза в Черно море.
В реалната история Турция, зад която стои англо-американският блок, затваря Провиливите за германците. В алтернативната турците се ограничават до дипломатическа нота, в която изразяват дълбока загриженост (освен ако самите те не се присъединят към похода срещу СССР).
В реалната история само с авиацията и десетина торпедни катера (нито един кораб от категорията на ескадрен миноносец и нагоре не е влизал в Черно море) натикват Черноморския флот в района на Поти и Батуми, където той прекарва до края на войната.
Няма основание да се съмняваме, че появата в Черно море на германска армада би завършило с второто за четвърт век потапяне на Черноморския флот и безпрепятственото изсипване на немски десант на черноморския бряг на Грузия. От Батуми до Баку по права линия са 700 км и най-много след месец германците завземат петролните инсталации или ги унищожават с ударите на авиацията (който се съмнява, нека да прочете за нападенията на Луфтвафе срещу Ярославл, Горки или Саратов).
За СССР загубата на петрола от Баку означава катастрофа със стратегически мащаб. Западно-сибирският петрол още не се е появил, а "второто Баку" - находищата в Татарстан и Башкирия, дават не повече от 5-7% от "първото Баку".
Червената армия воюва с тачанки, в уралските колхози жени са се впрегнали в ралата. Как, къде и кога би приключила войната при подобни условия?
Мисля, че със същото, с което би завършила войната на Западния фронт, ако в другата алтернативна реалност той бе единственият. Както ние без англо-американските съюзници, така и те без нас, щяхме да сме обречени на неминуемо поражение.
В реалната история хитлерова Германия е разгромена от коалиция от държави от цял свят, която така и се нарича - антихитлеристка коалиция. Участието на страната ни в тази коалиция, въпреки целият ужас на войната и трагедията от гибелта на милиони хора, бе най-достойното, най-светлото събитие в хилядолетната история на Русия.
Това трябва да се помни. С това можем да се гордеем.
Бел.ред.: Американските ленд-лийз доставки се оценяват на около 11 млрд. долара и на възстановяване подлежи само оцелялата във войната техника. Преговорите колко трябва да върне СССР започват веднага след войната, като през 1951г. Вашингтон приема сумата да е 800 милиона долара, но Москва е готова на не повече от 300 милиона. Споразумение е постигнато чак през 1972г. и според него до 2001г. СССР трябва да изплати 722 млн. долара. До юли 1973г. са направени три плащания за общо 48 млн. долара, след което преводите спират. През 1990г. разговорите се подновяват и има споразумение за нов краен срок - 2030г., а сумата е 674 млн. долара. След разпадането на СССР основната част от задълженията се поемат от Русия и към 2003г. са в размер на около 100 милиона долара.
В крайна сметка Москва връща 722 млн. долара, или около 7% от оригиналната сума. Но когато се вземе предвид обезценяването на долара спрямо 1945г., през 1990г. то е 7.7 пъти. Иначе казано на американците са върнати малко над 1%.
|
[
