Re: Тази непорината византийска воня / Политика, Свят / Македония

Първите Асеневци не са робували особено на православни скрупули. Даже, доколкото си спомням, в някакъв момент, когато главата на българската църква сгазва лука, и той е бастисан, без много излишни приказки.

Проблемът е, че вече сме били духовно разединени и разколебани вътрешно. В нито един момент, колкото и свиреп да е бил Калоян, той не получава пълна подкрепа от висшия ни клир в посока унията с Рим. След него - този опит на възстановителите на българската държава да се върнат към корените отпреди 1018 г напълно изтлява. Нищо, че Борил продължава линията на взаимодействие с Рим /някои твърдят, че гоненията срещу богомилите са точно инспирирани от Рим/, че Иван-Асен Втори събира каменни надписи и старини от времето на Омуртаг и Първото българско царство.
Всичко от този момент нататък, което би работило в посока някакво покатоличване, щеше да влоши стиуацията, а не да я подобри. В смисъл, че щеше да се стигне до разлом в самата българска народност. Така, че донякъде по-добре проядена византийска хоругва, но усещане за българска цялост, отколкото вътрешен конфликт между Запад и Изток.

Мисля, че за упадъка на Втората българска империя роля изиграват и доста "случайни" фактори - Иван-Асен умира в разцвета на силите си. И тогава 46 годишна възраст за владетел е скромно постижение. Ако беше поживял още 20-30 години, вероятно България по съвсем различен начин щеше да преживее монголо-татарската инвазия. Да не забравяме, че смутните времена лишават българската държава от нормално и естествено предаване и наследяване на престола, което пък води до това, което комитата нарича интригантство и вътрешни борби.

Какво би било, ако Михаил-Шишман не се беше предоверил край Велбъжд на сръбската дума за джентълменска отсрочка на генералното сражение.... или пък, ако Константин Тих не беше подстрадал при лов и не беше се превърнал от здрав, амбициозен и авторитетен мъж и владетел в посмешище и инвалид.

Случайните обрати са част от историята. След българския възход в първите 50 години от възстановяването на Царството, следват 150 години смутни времена.

Всички тъгуваме по 1018 година, но всъщност за нас всичко приключва още през 971 г.

И аз не мисля, че ако бяхме приели християнството от Рим при Борис Първи, щяхме да имаме някакъв шанс да оцелеем като държава. Всички забравяме, че Борис не е бил добър стратег и военначалник - и от немай-къде се съгласява да приеме източно-римските покръстители. Даже си мисля, че случилото се впоследствие е най-доброто възможно при създалите се условия.

При Симеон... какъв го търсим в Константинопол, вместо да си пазим и развиваме Трансилвания с нейните солни находища и сребърни и железни мини. Всъщност Трансилвания ни прави богата и силна езическа империя, а не няколко гръцки града по Южното Черноморие. В момента, в който губим Трансилвания, България постепенно запада.