|
Със скромна благодарност събрахме дописките на едно място за да са по-прегледни читателю. Освен това ги редактирахме в цвят за разно-образие.
- Неизвестен
(1)
Драги клубари,
Обръщам се към вас с истинското си име, някои от вас ме познават, други разбира се не. Поводът е състоялият се през предишните три дена в МАНУ-Скопје “Меѓународен научен собир 100 години “За македонцките работи” на Мисирков”, на който имав прилика да присъствам като слушател.
Мисля, че там се случиха доста важни и интересни, а и доста смешни неща, за които никой в България още не подозира. Бидејќи смятам аз самият да публикувам в скоро време нещо по въпроса за честването на Мисирков, ще се радвам, ако тези от вас, които искат да използват тази информация в свои публикации, да цитират и източника. Не ви барам копирајт! А сега уживајте!
Първият ден на конференцията беше твърде “свечен” и аз накрая почти се отчаях, че нищо интересно няма да се случи. Меѓутоа, на втория и на третия ден се развихриха такива скандали, че щях да си умра от яд, ако някой беше отишъл на този цирк, а аз не.
Всъщност стигна се до сериозен конфликт между двете “струи” на македонската историография – между феновете на Вътрешната организация и изобщо истражувачите на револуционерните борби, начело с Иван Катарджиев от една страна, и феновете на етнонационалния македонизъм, на Мисирковци, Чуповци, Пулевци и пр., водени разбира се от Блаже Ристовски, от друга.
Двете компании разбира се не са хомогенни и има известно взаимно преливане. Може да се каже, че фенклубът “Револуционерни борби” е приютил и доста историчари от по-старата генерация или техните наследници, които продължават да разтягат един доста традиционен дискурс (врховисти-централисти, Егзархијата и нејзината кобна улога).
Все пак фактът, че това е ъпгрейднат вариант на определена българска историография, започна – особено при Катарджиев – все повече и повече да прозира.
Другият фенклуб – тоя на “Мисирковци” – се състои комай доста повече от литератори (бай Гане и много др.) и литературни историци (Ристовски химселф), които тотално ги негираат ТМОРО-ВМОРО и револуционерните борби.
Обаче сблъсъкът, до който се стигна, надмина очакванията ми.
На 28.11. следобед се стигна до доста тъпа “дискусия” около въпрос
а за македонската интелигенция – Танас Вражиновски заяви, че македонските интелектуалци не били стигнали до висотата на заветите на Мисирков, опонираше му Георги Старделов, който твърдеше, че били стигнали – типичен пример за псевдодебат около псевдовъпрос.
Изведнъж думата се иска от акад. Катарджиев, който иначе беше само слушател и немаше “предавање” – това беше все пак собир на Ристовски (доста по-свечен от оня за Илинден през пролетта). Катарджиев започна изказването си на пръв поглед доста традиционно.
Заяви, че като говорим за интелигенцията трябва да имаме предвид наблюдението на Брейлсфорд, че в Македония не трябва да се питат интелектуалците за националната им свест, бидејќи тие им служиле на туѓите пропаганди. Трябвало да се питат земјоделците, чиято свест стигала до границите на околината, в която живеят. Позовавайки се на Брейлсфорд, заяви, че селяните имали просто някакъв “локален патриотизъм”, а в песните си пеели за Македония, за Гоце Делчев, Тома Давидов и пр. Ето впоследствие какво буквално се каза:
Катарджиев: “Тие работи треба да се имаат предвид, за да не се дојде до погрешни заклучоци. ***МАКЕДОНСКАТА СВЕСТ ПОЧНА ДА СЕ РАЗВИВА ДУРИ ПО ПРВАТА СВЕТСКА ВОјНА (!!!)***, највеќе во Србија и во Грција, бидејќи таму се спречи бугарската пропаганда, се затворија бугарските училишта, а во Македонија мрежата на бугарскиот школски систем беше дури погуста отколку во Бугарија.
Затоа се разви македонска свест – знаете за “Луч”, драмите на Васил Иљовски и пр. Инаку ЗА МАКЕДОНСКА ИНТЕЛИГЕНЦИјА МОЖЕ ДА СЕ ЗБОРУВА ДУРИ ПО 1945 г. (!!!) и тоа благодарение постоењето на државниот субјект – НР Македонија во рамките на југославија. ТАА МАКЕДОНСКА ИНТЕЛИГЕНЦИјА СЕ РАЗВИ ПРВО*** ВРЗ ОСНОВА НА РЕПРЕСИјАТА,*** ЗА ДА МОЖЕ ДА СЕ РАЗВИЕ И ТАА СВЕСТ (!!!).
А во времето на Мисирков немало такви прилики. Тука многу се зборува за “политички” и за “национален сепаратизам”.
Луѓето не праваат дистинкција, не го употребуваат коректно.
Националниот сепаратизам претпоставува изградена нација со национална свест и оттаму – сепарација. Така ***ВРЗ ОСНОВА НА ВЕќЕ ФОРМИРАНАТА БУГАРСКА НАЦИјА ВО МАКЕДОНИјА (!!!)*** се прави сепарација.
**ТИЕ БЕА СО БУГАРСКА НАЦИОНАЛНА СВЕСТ***, А МАКЕДОНСКА НАЦИјА СЕ СОЗДАДЕ ПО ВТОРАТА СВЕТСКА ВОјНА ОД ***ПОЛИТИЧКИ ПРИЧИНИ ***(!!!). Тука се работи за правото на национално самоопределување, а не национална сепарација.”
Залата беше замръзнала, а в очите на Ристовски присветваха искри.
Георги Старделов (председателстващ): “Сега... Не разбрав дали академикот Катарџиев сакаше да ја разјасни или размати ситуацијата? (!!!) Националниот сепаратизам на Мисирков не е фикција. Да се доведува да прашање националниот сепаратизам на Мисирков значи да се доведува до прашање Мисирков!”
Катарджиев (отново излиза): “Темата за сепаратизам не ја отвора Мисирков, а ТМОРО – 1902 г., статијата “Политически сепаратизъм” во “Право”, кајшто тие велаат оти се залагаат за политички, а не за национален сепаратизам “защото сме българи като народност” (!!!). Тие сакаат да се дистанцираат од национален сепаратизам, а на 7 јули се јави и ѓорче Петров со статијата “Македонското дело на българска почва”, кајшто вели, дека ако се заложиме за самостојност, ние сме прогонувани како кучиња во Бугарија...”
Старделов (прекъсва Катарджиев): “Па јасно е зошто!”
Катарджиев (продължава): “... Тука се работи ЗА ДЕЛЕњЕ НА БУГАРИТЕ ОД БУГАРИТЕ (!!!).
***НАјФРЕКВЕНТНИОТ ЕТНОНИМ ВО МАКЕДОНИјА ВО ОНА ВРЕМЕ Е “БЪЛГАРИН” ***(!!!). Тука е континуитетот на културниот развој на еден народ (!?!?!)...”
Ката Мисиркова-Руменова взема думата (седемдесетина години, далечна роднина на Крстета, софийските му наследници ги нямаше на собирот): “Кога ве слушам, разбирам зошто децата во Македонија не знаат ништо за Мисирков...”
Блаже Ристовски (империята отвръща на удара): “Тука беа поставени тези, коишто треба да ги расчистиме. Мисирков говори за македонска преродба до основување на македонска држава.*** Револуционерната организација ВО НИЕДЕН ДОКУМЕНТ НЕ СЕ ИЗјАСНИЛА ЗА МАКЕДОНСКИ НАРОД, ЈАЗИК И ЦРКВА, АМА ВО НИЕДЕН ДОКУМЕНТ (!!!).*** ТИЕ БЕА ЕГЗАРХИСКИ СЛУЖБЕНИЦИ И ЦАРИГРАДСКАТА ПАТРИАРШИјА ИМ ВИСЕШЕ КАКО ДАМОКЛЕВ МЕЧ НАД НИВНИТЕ ГЛАВИ И НА НИВНИТЕ СЕМЕјСТВА (!!!).
Меѓутоа, ушто во 1871 г., односно и три години подоцна, во 1874 г. Славејков говори за македонски национален сепаратизам...”
Катарджиев (от залата прекъсва Ристовски) : “АјДЕ ДА НЕ ГИ ЗБОРУВАМЕ ТИЕ РАБОТИ (!!!)!” 
Ристовски (продължава, лека-полека губи равновесие): “Кои беа тие македонисти? Тоа беше Партенија Зографски и другите, коишто се заложија за западно-централното македонско наречје. Пред тоа во Македонија вледееше источно-македонското наречје на Неофит Рилски како заеднички јазик на Македонците и на Бугарите (???). Не е верно, дека ТМОРО за првпат прогласила сепаратизам.
По “Македонцките работи”, македонскиот сепаратизам бил идеја на Мисирков до смртта му (тук Ристовски направи алюзия за някои предишни учесници, които съвсем бегло споменаха за големобугарските текстове на Мисирков).
Веќе триесет години спориме со колегата Катарџиев и не можеме да се разбереме, не може тој да ме разбере ...”
Катарджиев (от залата): “И обратно! И обратно!”
Ристовски (изпуска си нервите): “СМЕТАМ, ДЕКА ГОЛЕМА ШТЕТА Й СЕ НАНЕСЕ НА МАКЕДОНСКАТА ИСТОРИСКА НАУКА СО ОБјАВУВАњЕТО НА ЧЕТВРТИОТ ТОМ НА “ИСТОРИјА НА МАКЕДОНСКИОТ НАРОД” ПОД РЕДАКЦИјАТА НА АКАДЕМИКОТ КАТАРџИЕВ (!!!). НЕ МОЖЕ ТАКА ДА СЕ ИНТЕРПРЕТИРА, ОТИ НЕМАЛО МАКЕДОНСКА НАЦИОНАЛНА МИСЛА ДО 30-ТИТЕ ГОДИНИ (!!!). НЕ Е ВЕРНО, ДЕКА ПРЕД ТОА НЕ СЕ ПИШУВАЛО НА МАКЕДОНСКИ И СМЕТАМ ДЕКА ИНСТИТУТОТ ЗА НАЦИОНАЛНА ИСТОРИјА МОРА ДА СЕ СОБЕРЕ И ДА СЕ ЗЕМЕ ОДНОС ПО ТАА ОГРОМНА ШТЕТА (!!!).
Не е верно, дека пред тоа имало само Петербуршката група, која била македонска (става дума за групата на Чуповски в Санкт-Петербург, издавала “Македонский голосъ” и пр.). Тоа не е, какошто велаат некои, “некакваси Петербуршка група” – тие се претставници на македонскиот народ (тук Ристовски истеризира), тоа е мислењето на масите (???)!
Па и во 1902 г., пронајдов еден – како се велеше – Мушевич, којшто прави меморандум до рускиот цар, но не стига до царот, и кадешто тој се декларирал како Македонец и сакал македонски училишта, македонски интернати... (???).”
Тук Ристовски направи и обичайния си паралел между македонците и “други словенски нации без државни традиции како Словенците, Словаците, Лужичаните” и т.н.
Старделов: “Дискусијата што се покрена стигна до сериозни прашања, коишто не можаат да се решаат колоквиално (!!!).”
Катарджиев (пак го сака зборот): “Ристовски злоупотреби со дебатот, односно кажувањата му за четвртиот том на “Историјата”. Јас имам иста оценка за неговиот дел од “Историјата”. Не би требало да се злоупотребува со катедрата.”
Тук дискусията се прекрати.
Катарджиев излезе сам от залата и само социологът Йован Корубин (изглежда син на филолога Благоја) отиде да му каже, че “со некои работи се слага, ама...” ала-бала.
Катарджиев му обясни, че националната програма на Мисирков била “абсолутно несостојателна”.
Лично се запознах с Катарджиев като му поставих въпроса дали, особено след днешния дебат, има някакъв смисъл “спојувањето” на 100-годишнината на Илинден с Мисирков. Той отговори “Па прашајте го организаторот на собирот (Ристовски)!” Като разбра, че съм от България, си припомни детството в Свети Врач и включи на безупречен български.
Каза ми, че просто иска да се разчистят шаблоните в македонската историография, па всеки да си се чувства какъвто си иска (!!!). Даде ми визитна картичка и дури добив автограм на новата му книга “Македонија сто години по Илинден”, която си бях купил. Последната изглежда на пръв поглед по-цензурна от изказванията му, но сега ще седна да я прочета и допълнително ще докладвам.
Разбира се, изказването на Катарджиев е и схематично, и доста уязвимо, но беше направо сюрреално да чуеш в “Свечената сала” на МАНУ, че в началото на 20-ти век българската нация си била вече формирана и в Македония. Оттук нататък, остава само да се преосмисли и понятието “пропаганда”, и по-специално българската такава.
Не разбрах и намека му за “културниот континуитет”. Но както е тръгнал Катарджиев да преосмисля и да руши шаблони – да е жив и здрав! – нищо чудно в скоро време да извади и некой културен континуитет от хан Кубер насам!
(2)
Смятах, че емоциите са приключили дотук, но вчера – на 29.11 – се стигна най-неочаквано до нов скандал, въпреки отсъствието на Катарджиев.
След два доста скудоумни доклада, думата взе Растислав Терзиоски, наричан от всички Растко, който се занимава най-вече с Русия, СССР и техните “признавања на посебноста на Македонците” – историчар-архивар, добър познавач на руските архиви.
Темата му беше “За некои ставови на К. П. Мисирков за македонското прашање”. Заяви, че в Русия открил папка – 70-80 страници, писани от Мисирков през 1914 г., представляващи “писма, меморандуми, обраќања до Министерството за надворешни работи на Русија и други институции за решавање на македонското прашање”.
Това били “малку познати документи”, които заслужавали и посебно да се објават. Ето какво буквално заяви:
Растислав Тезиоски: “Во овие документи постојат некои содржини, коишто не се вклопуваат со неговите пишувања во “За македонцките работи”. Тие отстапуваат од тоа за што, според нашата наука (!!!), тој континуирано се залагал. Дали во случајот се работи за дилеми или за таканаречени дилеми (!!!)?
Така например, во писмо до рускиот министер за надворешни работи, Мисирков се декларира како “македонски Бугарин”, зборува за “беспорното бугарско население во Македонија”, за своето “бугарско потекло”, за “бугарскиот народ во Македонија”.
Мисирков жали за Санстефанска Бугарија, вели дека Македонија била “коренна бугарска земја”, за “потиснатиот од Србите бугарски народ во Македонија”, за “трите бугарски земји – Северна Бугарија, Тракија и Македонија”.
Мисирков вели, дека два и пол милиона “бугарско население” било поробено. Дека Русија ја одделила Македонија од Бугарија. Вели дека тезата за “бугарски национални права над Македонија” била беспорна. Жали дека Македонија е отргната од Бугарија.
Мисирков се залага против српската пропаганда, којашто според него работела во Русија. Вели дека по Букурешткиот мир два милиона Бугари во Македонија биле поробени од Србите. Мисирков бара “обединета етнографска Бугарија со цела Македонија, Добруџа, Источна Тракија”. Тврди дека Србија добила “чисто бугарски етнографски земји”, а Грците го “грабнале од Бугарите Солун”.
Мисирков има и некои – како да кажам... – чисто расистички ставови за Србите. Вели, дека тие биле “шумадински овчари”. Дека Србија била заснована од “свинскиот трговец Караѓорѓе”, дека истава Србија била “единствен виновник за ропството на македонските Бугари”.
Зборува за некаква карактеристичка црта на “српските овчари – цареубијци”. Вели дека Србите поробиле “вековна бугарска култура во Македонија”.
Мисирков тврди, дека населението во Македонија е бугарско и треба да живее во единствена бугарска земја. Бара да се спречи српската асимилација на “бугарското население во Македонија”.
Зборува за бугарската “културна надмоќ” над Србите. Се залага за присоединување на “бугарска Македонија” кон Бугарија. Вели, дека има опасност од иселување на “Бугарите од Македонија”.
Во други документи Мисирков исто така спори со Цвијиќ и со познатата му теза за флотантната маса на македонските Словени. Докажува, дека словенското население на Македонија не е “неоформено тесто, туку **ДОБРО ИСПЕЧЕН БУГАРСКИ ЛЕП**, којшто й припаѓа на Бугарија”.
Во едно писмо од 1914 г., Мисирков вели, дека “Македонци значи единствено македонски Бугари”. Го обвинува рускиот конзул Ростковски, дека под српско влијание сметал македонското население само за “словенско” и вели дека тоа било заблуда под српско влијание. Тагува за поделената во Балканските војни Бугарија.”
Растко Терзиоски чете всичко това в продължение на ***цели 15 МИНУТИ (!!!)***.
Всички в залата седяха като замръзнали.
Накрая Терзиоски само “благодари за вниманието”, каза, че това не било нещо ново, че имало доста напишано на тази тема. Цитира по-специално Църнушанов, който добре проследил всички “зигзаги” на Мисирковата мисъл (!!!). Заяви, че и в Македония се появили такива податоци, докато “официалната наука смета, дека нема место за такви дилеми”.
Без да го споменава, нападна Ристовски, който предишния ден, преди скандала с Катарджиев, се опита да отговори на алюзиите, направени от полската лингвистка Йоланта Суйецка и други за големобугарските писания на Мисирков.
Те били едва ли не само от 20-те години и можели да се обяснят с политическата ситуация в България от онова време, Мисирков “морал така да објавува”, статиите му се редактирали, имаше и още по-изкуствени обяснения. Меѓутоа, забравих да кажа, че в хода на тези “обяснения” Блаже Ристовски заяви, че книжката на Мисирков била горена не от други, а тъкмо от Вътрешната организация.
Тъкмо активисти на Организацията заплашвали със смърт Мисирков. И тук се изцепи: “ВРХОВИСТИ И ЦЕНТРАЛИСТИ – ЗА МЕНЕ СИТЕ СЕ ИСТИ (!!!)!”
Връщайки се към този момент и “обясненията” за 20-те години, Терзиоски попита какво да правим с тези документи, които са от по-рано, от 1914 г.?
Без никакви аплодисменти, Терзиоски си седна на мястото. Залата беше потънала в тишина и покруса.
Думата взеха разни мунчовци като Симо Младеновски, който заяви, че Мисирков и ТМОРО имали наистина “спротивни ставови”, нападна Организацията, която била “раководена од туѓи центри и без национална свест”. Интересно беше и последвалото изказване на Првослав Радич (Србија и Црна Гора) на темата “К. П. Мисирков и Срби”. Той заяви на македонски, че****** “српското влијание им помогнало на македонските младинци како Мисирков да ја формираат својата национална свест” (!!!)*********.
Акцентира на контактите на Мисирков с Новакович и че още трябвало да се поистражуваат и контактите му с Белич! Все пак нападна и той Мисирков, задето моравското наречие го представял като “българско”, както все още било на някои карти, издавани в София.
Подчерта изказването на Мисирков, че македонският сепаратизъм “не е спротивен на српските интереси” и заключи, че Мисирков се залагал за македонски народ, който да бъде толкова близък до българите, колкото и до сърбите, с което въпросният Радич пожъна бурни аплодисменти от страна на залата! Имаше и много други бисери.
Някакъв аграр на име Чедо Цветаноски се направи пред публиката на медиум, обяви, че ще свърже “света на живите” със “света на мъртвите”, и призова Мисирков да стане да се изкаже и защити!...
Но сега всички тия работи ще ги пропусна, за да мина към дискусията, която последва и, разбира се, се въртеше най-вече около Терзиоски.
Пръв взе думата Йован Корубин. Заяви, че бил против “ПРЕГОЛЕМОТО ПОВИКУВАњЕ НА ДОКУМЕНТИ” (!!!) и продължи:
Корубин: “Во документите може да се најде се и сешто (буквален македонски превод на сръбския израз “све и свашта”). Треба да се гледа како Мисирков работел и како се декларирал (!?!?). Мора да се прави разлика меѓу работењето и декларациите (!?!?). Тоа за Мисирков е се познато. Тие пишувања на Мисирков не можаат никако да се донесат во корелација со “За македонцките работи” (!!!). Само “За македонцките работи” ја содржи теоријата на Мисирков (???). Мисирков велел, дека бил Бугарин... Па и мене ме терале да потпишувам што ли не (?!!!)...”
После най-изненадващо във връзка с изказването на един теолог с интересното име Ратомир (меѓутоа, физически двойник на Александър Йорданов!) Корубин заяви, че теорията на Мисирков за нуждата от Македонска православна црква “му била изнудена”.
Корубин: “Така ми изгледа, ама не можам сосема да кажам... (?!?!)”
После думата взе Цветан Станоевски: “Кај мене постои недоумица. Немам аргументи да го одбијам сосема кажувањето на Терзиоски. НЕ МОЖЕ ТАКА ЗА ДЕСЕТ МИНУТИ ДА СЕ ИЗЛАГААТ СЕРИОЗНИ РАБОТИ НА ТАКОВ СОБИР (!!!)
јас не би сакал Мисирков да да биде ставен во таква ситуација (!!!). Треба да се објавуваат секакви документи, Мисирков не е икона. Но зошто се излагаат тие писма од еден неистражуван период (?!?!)? Мора да се разбере какви се мотивите и какви се целите на Мисирков. Меѓутоа, јас не можам да го прифатам ставот на Мисирков за Ростковски (!!!).”
След това Станоевски заяви, че по онова време “грофот Трубецки (всъщност Трубецкой) работел за Бугарија, се сретнал со Пашиќ во Ниш и го терал да й ја отстапи на Бугарија Вардарска Македонија. Пашиќ рекол, дека таа ни е прекалено драга и не можиме да ја отстапиме. Тоа можеби ќе може да ги објасни мотивите на Мисирков (???). Инаку, во таква форма тешко ќе можиме да го прифатиме Мисирков (!!!).”
Людмил Спасов (председателстващ) поздрави сръбския участник Радич, похвали някаква негова студија за връзките на Мисирков с Белич и сериозно заяви, че книгата на Белич “Галички дијалекат” мора поново да се објави во Македонија” (!!!). Заяви, че сведенията на Растко Терзиоски не са “нешто ново”. Много хора в Македония си сменяли многократно националността (!!!). Позова се на случая на Стоян Христов от МПО, който скоро “застапи македонската теза”. И тук най-неочаквано:
Людмил Спасов: “ПА СЕ НАјАВИјА И НЕКОИ СВЕДОШТВА ЗА БОЖО ВИДОЕСКИ (най-големият македонски диалектолог, родом от сърбизираното Порече), КОјШТО БИЛ ЧЕТНИЧКИ КОМАНДИР КАј ДРАЖА МИХАјЛОВИќ ВО ВТОРАТА СВЕТСКА ВОјНА (!!!)... Ние сега не можиме да се покаеме дека сме следбеници на Мисирков.”
Ката Мисиркова-Руменова (силно развълнувана, с треперещ глас): “Како да одам сега дома и да им кажам на моите деца што чув на овој собир!?!? (обръщайки се към Терзиоски) Толку добар актер сте, господине! МНОГО СУМ ПОГОДЕНА, МНОГО СУМ ТРАУМАТИЗИРАНА! Јас за вас, господине, никогаш нема да кажам такви зборови само зашто сте Македонец!
Јас сум добивала многу книги за Мисирков и од Бугарија – И ТОА ИЧ НЕ МИ Е ГАјЛЕ!”
Тук вече Ката Мисиркова почти се разплака за Крсте, който “цел живот гладен одил” : “Можеби човекот (за Растко Терзиоски) бил нешто... (не си довършва изречението)”
Тук тя шумно захвърли бележките си настрана и се обърна към публиката “Ајде тоа македонски да го речеме! Се смалуваме и ќе се смалуваме, ако продолжуваме така” Последваха доста расистки забележки за албанците и: “Ако господинот (Растко) сака да живее некаде другаде, а не во Македонија – да оди !!!”
След това Ката Мисиркова мина сред публиката и подари на всички чужди гости, включително на мен, своя книга за античка Пела, родно място на Мисирковци!
Впоследствие теологът Ратомир сподели свои впечатления за изказването на “Терзиоски ли беше”: гърците наричали македонците “волгари”, което значело “вулгарен”, “необразован” – “вулгарен оттаму идва” и пр. идеи а ла Джорджевич-Ташковски.
След това думата взе Новица Веляновски, бивш шеф на Институтот за национална историја. Той имаше по-балансирана позиция – требало “да се проучуваат страни, за коишто по-широката јавност не е информирана”. Доста голословно прозвуча твърдението му, че и от Шарло и в документацията на АСНОМ Кръсте Мисирков бил споменаван – поне на мен не ми е известен такъв документ, освен споменаването му от Венко Марковски в јазичната комисија, на което никой не реагира?
Според Веляновски, след 1945 г. “некои наши раснали во Илинден” третирали Мисирков “како да бил на бугарска основа” (!?!?).
Потвърди, че след 1945 г. Илинден бил “избришан со закон како националистички празник” (!!!). Завърши с това, че “можеби организациониот одбор требаше да го организира собирот поиначе (!!!)”.
Намеси се и бай Гане Тодоровски (който през паузите веселеше с майтапи луѓето), за да каже: “ Можеби Македонците, коишто ќе го славаат по 200 години Мисирков нема да се баваат со такви проблеми (!!!).”
Накрая излезе на трибуната и дългочакваният акад. Блаже Ристовски.
С каменно лице, в обичайната си осанка на възстар мултимилионер, Блаже започна с това, че статията на Мисирков за моравското наречие била редактирана, бидејќи порано била објавена во Русија и вместо “българи”, там пишело “так называемые болгары”.
Милетич, Балан или някой друг го бил редактирал.
Обърна се с “благодарност” към Терзиоски, “којшто првпат ни презентира некои документи, ама како актер беше многу невкусно”. Заяви, че това не били “нови сознанија” и той самият в своята биография на Мисирков ги бил съобщил. Мисирков наистина публикувал в “Македоно-одрински преглед” и “Българска сбирка” работи како да се откажува од своите погледи”.
Ристовски бил објавил такви текстови во “Нови прилози за Мисирков”. Заяви, че Мисирков требало да се чита повнимателно и интегрално. Заради това, обяви, че – само да бил жив и здрав – щял да публикува СОБРАНИ ТВОРБИ на Мисирков, където да влязат “абсолутно сите негови статии и материјали, и тие исто” (!!!).
След това Блаже започна да разказва как Екзархията и софийските учени “се плашели” от Мисирков.
Преразказа и много от своите вече многократно преразказвани от самия него находки за дейността на Мисирков и Чуповски. Все пак почувства необходимост да даде и някакво обяснение за големобугаризмот на Крсте. Оставям самия академик да говори:
Ристовски: “Основната идеја на Мисирков беше да се зачува целосноста на Македонија. Тој се обидувал да им повлијае на руските и на БУГАРСКИТЕ ПОЛИТИЧАРИ ДА јА ЗЕМААТ ЦЕЛАТА МАКЕДОНИјА, ЗА ДА Й СЕ ЗАЧУВА ЦЕЛОСТА, ПА ПОСЛЕ ТАА ДА СЕ ОСАМОСТОИ (?????????).” Когато пък руснаците поддържали сърбите през Първата световна война, той се опитал да се противопостави на сръбската политика, която била насочена против цялостта на Македония (?!?!).
Продължи, че писанията на Църнушанов не били единствени. Преди него бил и Никола Велев, чиято статия за Мисирков (първоначално “циркулар” за вътрешно ползване на БКП) по-късно била издадена почти без промени от МПО като статия на Михайлов. Нищо повече не каза Ристовски, освен “НИЕ НЕ ТРЕБА ДА БИДЕМЕ ШОКИРАНИ, СЕ Е ПОЗНАТО (!!!)”.
Тук председателстващите Людмил Спасов и бай Гане попитаха дали случайно някой още не иска думата, гледайки по-специално към Терзиоски, но се принудиха да прекратят доста предсрочно и последната сесия на Меѓународниот собир за делото на Мисирков под всеобщите възгласи от залата:
*** “НЕМА ПОТРЕБА ОД ПОВЕќЕ ДИСКУСИјА! НЕМА ПОТРЕБА ОД ПОВЕќЕ ДИСКУСИјА!” ***
Пост скриптум: Ще последват и още бисери от предходните заседания и изказвания! Доскоро!
(3)
Ето още впечатления от въпросната конференция.
27.11.2003
В присъствието на предишния председател Глигоров и на сръбско-черногорския посланик, претседателот Трајковски произнесе една силно хвалебствена за Мисирков реч, след която Блаже Ристовски (негов политически противник) многозначително му благодари за “овој навистина содржателен говор”.
За приветствие думата взе Венко Андоновски, декан на Филолошкиот факултет, който свърза Мисирков с “Фердинанд де СосИр”, заявявайки че Мисирков бил последовател на “атомистичката лингвистика”, след което се впусна в идиотски метафори и въпроси като “Има ли атомот свое минато, своја меморија (?!?!)?”
Есеистът Георги Старделов нарече Мисирков “Ангелус новус”, който носел вместо манлихерка – книга. Въобще, по мое мнение, колкото и трагични да бяха историчарите, далеч не можеха да се сравняват с тъпотата, която лъхаше от македонските литератори.
Историчарите не са много преокупирани с концептуалната си рамка и затова не се впускат в някакви модерни терминологии и концепти, на които не знаят значението и употребата.
Обратно, македонските литератори и филолози демонстрираха едно съвсем ниско интелектуално ниво, разтягайки някакви малоумни метафори и фешън-западняшки лафове (“идентитети”, “мемории” и пр.), с които хич не бяха наясно и употребяваха едно към гьотере, така както им “изгледа”.
Ристовски произнесе воведен говор “100 години “За македонцките работи”, в който разкритикува Вътрешната организация и напълно оправда негативната позиция на Мисирков спрямо нея.
Порази ме силно българският акцент и на Ристовски и на повечето от “старейшините”.
Ристовски дори откри “пленарно ЗАСЕДАНИЕ”, вместо “седница”. Стари номенклатури като Драголюб Ставрев слагаха често ударението в думата според българските, а не според македонските стандартни правила. Последният също обвини революционерите за това, че пропагирали поимот “Бугарин”, което довело до “номинално поистоветување на Македонците со Бугарите” (!!!).
Американският лингвист Виктор Фридман се спря на Теодоров-Балановата критика на Мисирков (“Една македонска теория”), обвинявайки Балан в “етничко чистење” (!!!).
***Хит на първия ден беше българинът Стефан Влахов-Мицов *** от Философския факултет в СУ, който предложи на публиката сравнение на развитието на “националното съзнание” при Пърличев и Мисирков.
Речта му посъбуди вече заспалата публика. Говорейки за Пърличев, Влахов-Мицов меко казано “заимства, без да цитира” анализа на белгиеца Реймон Детре.
Иначе беше напълно прегърнал македонската догма: “македонските славяни” още от самото начало били различни от съседните народи, но по-късно “националните пропаганди” на съседите им ги “оплели” и ги “вкарали в капан”.
“Македонските славяни” още преди деветнайсети век имали спомен за Александър Македонски и антична Македония, който гърците заимствали от тях (!!!).
Така впоследствие гърците могли да пуснат “гръцки вирус” (!!!) в темата за антична Македония и да оплетат горките македонски славяни в мрежата си. После дошли и българите и сърбите със своите “капани”. Влахов-Мицов нарече Пърличев “българофил” (!!!). Заяви, че Мисирков никога до края на живота си не се идентифицирал като българин. Общите му концептулни моменти също бяха говорене наизуст: позова се на несъществуваща теория на Фредрик Барт за “нацията-държава” и за тристепенно развитие на национализма.
С всичко това пожъна бурни аплодисменти и сумати академици се втурнаха да го поздравяват.
Михайло Миноски сравни “погледите кон националното прашање” на ТМОРО и на Мисирков. Заяви, че на ТМОРО й липсвала “етнонационална компонента”. Всъщност етнонационалната компонента “НЕ БИЛА ЕКСПОНИРАНА, НО СЕ ПОДРАЗБИРАЛА” (!!!). По-късно Миноски повтори, че националният характер на ТМОРО “се подразбираше” (!!!).
28.11.2003
Развихри се буря в чаша вода между Танас Вражиновски и Георги Старделов по въпроса дали македонската интелигенция била стигнала до висотата на заръките на Мисирков – според първия не, според втория – да. Иначе Старделов, като председателстващ на трибуната, си позволи да разговаря шумно по мобилен телефон по време на част от речта на Вражиновски!
Бернар Лори от Париж говори за убийството на руския консул в Битоля Ростковски, станало в присъствието на Мисирков. Постави въпроса защо в известията си за убийството до руските вестници Мисирков нищо не споменава за течащото в момента въстание (убийството на Ростковски става на 8 август, т.е. само шест дена след началото на въстанието). Хипотезата на Лори беше, че като противник на въстанието Мисирков си мълчи. С това изказване Лори пръв “бръкна в раната”, показвайки трудната съчетаемост на 100-годишнината на Илинден с Мисирков.
Полската славистка Йоланта Суйецка още повече усложни нещата с анализа си на Мисирковата статия “За народността на македонците” (“Илинденъ”, 11 май 1924 г.), където Мисирков казва, че “македонците са по- българи от българите” (!!!).
Амерканският професор Филип Шашко (Уисконсин-Милуоки) се спря на “гръцкото отричане на македонската идентичност” от Метаксас насам. По потекло от Воденско и българист по образование, след дълги години соработка с “национал-комунистическа” Живкова България, Шашко в момента защитава македонистката историографска перспектива.
Обясняваше как гръцкото негиране на македонски идентитет предпоставял съществуването на такъв и презентира като нещо ново намерена от него в някакво егейско село “клетва” на местното население да говори само на гръцки.
Всъщност въпросният документ буквално повтаряше вече известните селски клетви: “кълна се да не говоря славянския идиом на нашите врагове българите...” и пр. Не се разбра каква в случая е връзката тъкмо с “македонскиот идентитет”. Опитвайки се да бъде по-убедителен, Шашко в един момент спря да говори на английски и продължи на отличен български, като безуспешно се опитваше да го македонизира, казвайки “со” и “во” вместо “с” и “в” (!!!).
На трибуната се изпъчи и бай Гане Тодоровски. Речта му беше пълен хаос. Започна с Презвитер Козма, като не се разбра какво точно иска да каже.
По принцип трябваше да говори за “опонентите на Мисирков – Балан, Тимотеј Флорински и Милан Грашев”. Единственото, което “научихме” от потока несвързани думи, беше, че:
Балан “практично го афирмирал Мисирков”, че Конески знаел за Мисирков от професора си Балан, че Михаил Арнаудов бил от македонски произход от с. Вратница, Тетовско, че одеският професор Тимотей Флорински бил негатор и на украинската и на македонската нация, като не се разбра какво му е връзката с Мисирков, че Милан Грашев бил прилепчанец, че преди около месец Гане бил с Ристовски в София и в антикварна книжарница купили списанието със статията на Балан за 50 стотинки. Последваха аплодисменти за твърде “съдържателното” изказване.
Цветан Станоевски (със силен “северномакедонски” акцент) се обяви против негирањето на Конески от страна на “некои луѓе” в Македония. Заяви, че нямало сериозна наука без Мисирков (?!?!).
В последвалата дискусия Миноски заяви, че “главниот проблем” понастоящем бил да се обясни, че македонската нация не била само “политичка нација, какошто велаат некои лица и здруженија кај нас”(!!!). Блаже Ристовски взе думата, за да отговори на цитираните от Суйецка идентификации на Мисирков.
Димитър Ризов лично му казвал, че през 20-те години македонците трябвало така да објавуваат, за да им излезели статиите (???). “Македонците” били убивани в София по улиците и пред къщите си. Веднага след излизането на “За македонцките работи”, сръбският пълномощен министър в София Йованович (трябва да се провери дали не беше всъщност Света Симич) купил от Мисирков 50 примероци от книгата и ги изпратил в Белград (!!!).
Александар Белич ги препратил на Ватрослав Ягич, казвайки му, че не е нещо значајно.
Според Ристовски, “Врховисти и централисти – за мене сите се исти (!!!)!” палели книгата на Мисирков. Не било верно общоразпространеното в Македония мислење, че печатницата, в която излязла книжката била изгорена – само книжката била горена и то от централисти.
Лично на на Ристовски войводата Никола Трайков му казвал, че връщайки се от Македония гледал в некои бутки да се продава книгата. Даре Джамбаз, написал предговор към второто издание на “За македонцките работи” (Скопје, 1946 г.), я бил чел през Втората светска војна во бугарски затвор.
Немецът Волф Ошлис заяви, че “единствениот спој, којшто гледам помеѓу Илинден и Мисирков е Мисирковата реченица, дека востанието било најголемата несреќа за македонскиот народ” (!!!). Бил фасциниран от термина, който употребява Мисирков за иднината на Македонија – “јединица”.
Според Ошлис, “Мисирков сакал и во иднина Македононците да останаат поданици на турскиот султан” (!!!), а Македония да бъде “субдржава” в рамките на Империята. Заяви, че поими како “држава” и “независност” се употребявали от участниците в конференцията “ретроактивно” и че прилагайки ги към Мисирковата мисъл, трябвало всички да бъдат по-прецизни.
Впоследствие се разви и вече описаният скандал между Катарджиев и Ристовски. Вечерта, частниците имаха удоволствието да гледат премиера на пиесата “Последниот ден на Мисирков” на Йордан Плевнеш (понастоящем македонски посланик в Париж, според мои приятели задигнал “милиони” от македонската държава).
Действието се развиваше в Александровската болница в София. Мисирков беше представен като Исус Христос, а жена му – като “античка македонска божица” (!!!).
Изобщо, препратките към Пела и античка Македония бяха особено силни. Правеше се намек, че куршумът за Ростковски бил всъщност за Мисирков (!?!?). Боя се, че със скудоумието си Плевнеш може направо да убива нищо неподозиращи зрители!
29.11.2003
Филоложката Елизабета (Бети) Шелева откри последния ден на конференцията с едно суперпретенциозно и ненадминато по тъпота изложение за “културниот идентитет” в работите на Мисирков. Сакаше да го анализира Мисирков од “културолошка гледна точка”. Заора в някакви категории като “културно паметење”, които очевидно не бяха нейни води. Започна да говори и за разни “конфликти на идентитетот”, па се изцепи: “Под конфликти на идентитетот сакам го потенцирам оспорувањето на македонскиот идентитет (!!!).” Многозначително остана изказването й, че Мисирков бил “конструктивист” (!!!) в областта на националниот идентитет.
Социологът Йован Корубин се оплете в мисълта на Мисирков за “македонската славянска народност”: “Коешчо го немало, може да се создаде (!!!)” Упати некаква не много ясна критика към Ристовски, казвайки, че книгата на Мисирков “сеуште ги натскокнува своите пручувачи”. Тук последва провокацията на Растислав Терзиоски.
След него, една от ќерките на Блаже – Билјана Ристовска-јосифовска, прочете един изключителен със своята безсъдържателност доклад за Мисирков, Пулевски и нивните погледи за владеењето на Мрњавчевци. Старателно бяха избегнати текстовете, в които Мисирков говори за Вълкашин и Крали Марко в “големобугарски дух” и само се посочи, дека Мисирков “имал и некои некоректни ставови за Волкашин и Крале Марко (!!!)”.
Вече цитираният от мен теолог Ратомир Грозданоски надмина всички с изказването си, че “За македонцките работи” била “Библија за Македонија” (!!!). Заяви, че Мисирков бил и гениален теолог, бидејќи се школувал во Богословијата во Белград (!!!).
Същата била чисто теологическо училище и нямала нищо общо с пропаганда (!!!). Чедо Цветаноски направи своя спиритичен сеанс, като многократно повика Крстета лично да се јави и произнесе (!!!). Според Чедо, Мисирков бил “најголем револуционер на Македонија” (!!!).
Впоследствие се разгоря и вече описаната дискусия около сведоштвата на Терзиоски, относно която забравих само да спомена една реплика на Ристовски за “нашите бугаромани”, които били објавили такива сведоштва и в Македония. Имайки предвид обаче, че самият Ристовски се закле да публикува въпросните текстове на Мисирков в “Собрани дела”, се страхувам да не поеме и той по пътя на “големобугарскиот шовинизам”... Може да се съжалява за отсъствието на някои предварително заявени лектори като Климент Джамбазовски, Спиридон Сфетас и др., които можеха да бъдат интересни. В общи линии половината участници не бяха дошли, а в “Утрински весник” прочетох, че въпреки това са изнесли своите доклади (!!!).
Ще завърша с втория “културен настан”, на който бяха поканени участниците в свечената конференција в петък вечерта – премиера на преливащата от истерични викове пиеса “Колку пати ќе умираме?” на Петре Андреевски. Пиесата беше посветена на трагичната съдба на егейците през Гръцката гражданска война, които бяха обявени за единствени жертви на войната. Показаха как и КПГ, и Сталин искали да ги унищожат, само защото са македонци!
Имаше и един лош българин, който викаше на главната героиня “Вие сте блгарка!”, а тя истерично пищеше “Македонка сум, Македонка сум!” Някакъв австрийски пленник й говореше за Карпош, и за братските връзки между македонци и австрийци от нова време! Естествено, не се мина без истории за античка Македония, за АлександАр, за Пела и т. н. Пълно безумие!
П.С. в отговор на две запитвания: Не възразявам информацията ми да се постне и на други сайтове. Нямам собствен касетофонен запис на конференцията, но всичко се записваше и дори снимаше. Ще трябва да се обърнете към организатора акад. Блаже Ристовски, ако желаете записите. Надявам се да не са ги унищожили во меѓувреме!
|
