|
|
|
Тема
|
 След кино
|
|
| Автор |
Lost Child (in her eyes) |
| Публикувано | 07.05.10 21:14 |
|
|
Незнам какво ми става... мисълта за нея ме побърква, почвам да правя и да говоря глупости... нищо друго не е от значение, когато тя ми е в главата.
Буквално усещам физически болка, когато си спомням за целувките и... и незнам дали това означава нещо за нея.
Начинът по който ме докосва... как държи ръката ми... пръстите и, които сякаш мерят пулса ми. Устните и... меки, хладни, нежни и изгарящи.
Чувствам се като едно от изгубените деца на Питър Пан. Намирам се в Терра Инкогнита. Нямам никаква идея от къде идвам и на къде отивам,,,,
Шофирах, а тя беше до мен... отнесено-далечна. Говореше ми всякакви неща... а вътре в мен - нещо крещеше че я желая...
Казах и го... гледах напред през предното стъкло. Усещах как пълсът ми блъска вътре в мозъка ми. Казах и, че ако не слезе от колата... ще стане нещо. Чувствах се странно - не можех да мисля. Беше толкова първосигнално, че не мога да се позная
Дали е похот, или нещо друго?! Каквото и да казвам на себе си - тялото ми я желае.
Утре сутринта ще и се обадя... и тя ще каже - не... или да
| |
|
|
|
Редно е да каже "не"
Да не е луда да й се лепиш навсякъде
| |
|
|
|
хахах! Ужас!
| |
|
|
|
изгарям да го усетя пак това чувство. завиждам ти
| |
|
|
|
но нали знаеш, че след него идва другото чувство..на болката..що ли така винаги са свързани...объркана работа е тоз живот
| |
|
| 
|
|
