Вчера срещаме един приятел и го питаме как в новия офис.
-Страхотно! Като на круизен кораб! Виждам водата
на пристанището!
Направо завидях!
Нашата Морска гара много я изджиджиха - няма нищо
общо с пространството пт преди 2-3 години.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако беше ми прочела мислите и щеше поне да се поизчервиш като нормална госпожица .....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти пък от къде видя, че не съм....

Има значение ако е художник.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Клубът от снощи се подчинява на едни други, квантови закони вече

Мисля, че от поне две седмици е така. Два пъти го забелязах на мои постове, колко пъти е станало без да го забележа, не е ясно.

Кажи ни.
Какво е това което аз не забелязвам?

Мнението е позиционирано и няма нищо общо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, променят се нещата.
Едни приятели заживяха вече в село до София, защото жената си подреди нещата така че да работи от къщи. Хем е с типична офис-професия- в списания работи- пише, редактира, не знам точно. Мъжът и пътува обаче. Сина ми за малко да започне стаж в подобна компания също.
Чудя се все пак от гледната точка на старовремски предприемач, къде отива заедността? Нали сме заедно, единни, в една лодка, ние срещу конкуренцията? Има неща като мотивация, отчетност, дисциплина, а също така вътрешна конкуренция, израстване, кариера.
Тези домашни офиси правят сам воинът да е воин и става фирмата нещо далечно на сърцето и душата. Работата прилича като на нает, външен ресурс, на който не можеш точно "да се опреш" и да градиш планове.
Аз много трудно бих ръководил такова нещо.

Работя на непълен работен ден, на час ми плащат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нововремският предприемач си прави друга сметка: поддържането на работно място в офис му излиза три пъти повече от плащането на човек, на когото не му виждаш очите.
На всичко отгоре оня е дори по-ефективен, продуктивен.
Кариерата е нещо като движение нагоре на заплащането, сменят фирмите като носни кърпички... рядко мисията на фирмата достига до сърцето. Те са двупосочни нещата: от фирмата към служителя (бъзикат го понякога с фалшиви послания) и от служителя към фирмата.

Но си има чатове, тренировъчни курсове и т.н. Братовчедка ми е така сега, след като дълги години (20) бе ай ти на Райфайзен. Сега е в някаква софтуерна група, която пише нещо свързано с ей ай - веднъж на два месеца са ту в Швейцария, ту в Германия (там е базата), ту в Ница. Влюбена е в работата си по новия, домашен начин, взима маса пари и т.н. Така й остава време за планините (катери се непрекъснато).

Явно си е до човек.
Мъж ми, ако иска, може да си бачка от вкъщи, поне 50% от времето, обаче предпочита да ходи до фирмата - има си причини - технически най-вече, а и е мъж, все пак, когато работиш от вкъщи, щеш, не щеш, трябва да си по-гъвкав.

Аз съм наопаки, бих излязла да ходя на работа някъде, само ако нямам друг избор. Спестеното време за път, нервите в трафика, безсмисленото висене по оперативки, тийм-не-знам-какви-си-глупотевини, колежката, колегата, пък тоз, пък онзи, кафенца - мафенца... йерархии, симпатии, антипатии, гъзолизци, баджанаци, администрации и прочие човешки фактори на спиращо ефективността естество. Няма нещо, което да ме отвращава повече от такъв живот.

Слава на бога, че се родих през времето на домашния офис, защото иначе трябваше да стана философ, да живея в бъчва и да маам по препаска, все неподходящи екстри за женския пол.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите