Каква е представата ни за АНГЕЛИТЕ и ДЕМОНИТЕ?
Можем ли да наречем демоните "ЕГО и нисши страсти"?
Или да смятаме, че те са персонифицирани (материални или нематериални) СИЛИ?
Какво всъщност значи човек да бъде "обладан от демони"? Как бихме могли да се предпазим от такова "обладаване"?
Ангелите и демоните имат ли йерархия и за какво/на какво/на Кого би служила тя?
Имаме ли назначени ангели-хранители или демони- лични изкусители?

Няколко въпроса вярвам само за начало...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От речника на о. Ал. Мень:

Ангел Божи

АНГЕЛ БОЖИ (евр. "малах Яхве" 'вестител на Яхве') - една от библ. форми на *теофанията, кенотично Богоявление (вж. напр. Бит 22:11; Мт 1:20). Тъй като изразът А.П. се използва за означаване и на ангел като създание, сред библеистите не е установено единно тълкуване на всички места, където се говори за А.П. Според А.А.*Глаголев в повечето случаи А.П. "е не един от ангелите като създания, а Ангел-Бог, Божествен Логос в историческата форма на старозаветното му действие" ("Ветхозаветное библейское учение об ангелах", К., 1900), макар авторът да признава, че в редица случаи под името А.П. се появява същество, което известява Божата воля.

*Розанов В.В., "...Ангелы Иеговы у евреев", СПб., 1914; вж. също л-рата към *Ангелология и демонология.


АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ

АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ, Библейска - учение на СЗ и НЗ за разумни живи същества, които не принадлежат към човешкия свят.

Ангелология. Библ. вероучение споделя с повечето др. религии вярата в реалността на особен свят на свръхчовешки създания, които участват като човека в Божественото домостроителство. Макар книгите на Библията от *периода преди пленичеството да говорят често за появата и действията на тези същества, у тях няма разработена ангелология. Вероятно тук е оказал влияние страхът, че прекаленото съсредоточаване върху ангелите ще доведе до тяхното обоготворяване. Забележително е, че старозаветните ангели понякога се наричат така, както са се наричали боговете на Ханаан: "Божи синове" или дори направо "богове" (Пс 28:1; 81:1; Йов 1:6). В това название се крие намек, че езичеството е поклонение на живи същества. Предполага се, че едно от понятията в библейската ангелология - херувим (евр. 'керубим', мн. ч. от 'керуб'), е свързано с представи за крилати същества, олицетворяващи стихиите. В религ. символика на Египет, Месопотамия, Ханаан и др. страни често се срещат изображения на създания с тяло на лъв (или теле), орлови криле и човешко лице. Аналогично изображение има и в старото израелско изкуство (вж. ил. към. *Период преди пленничеството). Свидетелството на *Йосиф Флавий ("Юдейските древности", III, 6, 5 - "крилати животни") показва, че именно така хората са си представяли херувимите, които увенчават Сандъка на Завета и се намират в Храма. В Бит 3:24 виждаме керубите като стражи на Еден; в Пс 17:10 те са означение на Божествената колесница (ср. Пс 103:3). Подобия на керуби се появяват във видението на пророк Езекиил (Ез 1:4 и сл.). Всичко това позволява да видим в керубите образи на одушевения и одухотворен космос, служещ на Твореца. Крилати са представени и серафимите (мн.ч. от евр. шараф 'горящ'), които обграждат престола на Повелителя (Ис 6:1 и сл.).

През *Втория период на Храма Ангелологията получава по-нататъшно развитие. Появяват се лични имена на ангели като Гавриил и Михаил (Дан 8:16; 9:21; 10:13). Особено е богата ангелологията на *апокрифите на СЗ. Много тълкуватели свързват интензивното развитие на ангелологията през *междузаветния период с идеята за трансцендентността на Вечно съществуващия. "Колкото повече се увеличава разстоянието между Бога и света, толкова по-живо се проявява стремежът да се запълни това разстояние с все по-нарастващо количество различни същества, които са посредници между Бога и човека" (*Андреев). Но според общоцърковното учение ангелологията като цяло е резултат от духовния опит на човека, който се докосва до други, незрими светове, населени с живи твари.

В НЗ, както и в СЗ, ангелите са Божи посланици (Евр 1:14); те се появяват при най-важните събития от *историята на спасението (напр. Лк 1:26). При ап. Павел има разбиране за йерархията на ангелските сили (Кол 1:16; Еф 1:21), названията за която са заимствани от юдейските текстове от междузаветната епоха.

Демонологията, или учението за тъмните сили, във времето преди пленничеството е разработена още по-слабо от ангелологията. (Ще отбележим, че целият Древен Изток се покланя на демони.) По това време разбирането за злите стихии, противопоставящи се на Бога, се олицетворява от Змея, Дракона, морското чудовище (вж. *Хаос). Образът на сатаната (евр. шатан ‘противник’) се появява само в книга Йов. От най-старо (домойсеево?) време е дошла представата за сатирите (евр. 'сеирим') и демона на пустинята Азазел. В Лев 16:20-28 козелът, символизиращ греха на народа, се прогонва в безводни места "за Азазел" (син. на пер. дума опрощаване). В кн. 1 Енох (вж. *Апокрифи) има сказание за падението на ангелите, свързано от автора с Бит 6:1-4. В двата Завета боговете на езичниците често се отъждествяват с бесове (Пс 105:36-38; 1 Кор 10:20) и се представят като владетели на царствата на този свят. Евангелието ясно учи за персонифицираното зло. Самият Христос Спасител говори за борбата си срещу световното зло като за борба със сатаната (вж. напр. Лк 10:18).

*Андреев И., "Ангел", НЭС, т. 2; Ангелология, ЕЭ, т. 2; *Булгаков С.Н., "Лествица Иаковля", Париж, 1929; *Глаголев А.А., "Ветхозав. библ. учение об ангелах", К., 1900; *Никольский Н.М., "Керубы, по данным Библии и вост. археологии", "Труды Белорус. гос. ун-та", Минск, 1922, № 2-3; CББ, с.19-23, 46-48, 989-993; чужда библиогр. вж. в: Davidson G.A., "Dictionary of Angels", L.-N.Y., 1967; Еnc.Кat., t. 1, s. 549-52.

Привет, Валя,


Ето тук има нещо интересно по темата:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MлaдЄж на 24.10.03 13:21.

Валя, честито завръщане !


Всичко ми е позволено, но не всичко ме ползва!

По-лесно и по-кратко беше, отколкото допусках. С чужда помощ много неща са си по-лесни, че и изобщо възможни...
Поздрави и на вас!!!

Ученикът казал на учителя си:

"Аз използвах по-голямата част от деня да мисля за неща, за които не трябва да мисля, да желая неща, които не трябва да желая и да кроя планове, които не трябва да правя".

Учителят поканил ученика на разходка в гората зад къщата му. По пътя той му посочил едно растение и го попитал дали знае как се нарича то.

"Беладона — отговорил ученикът. — Тя може да убие всеки, който сдъвче листата й".

"Но тя не може да убие онзи, който просто я наблюдава — казал учителят. — По същия начин, отрицателните желания не могат да причинят никакво зло, ако ти не им позволиш да те съблазнят".




===
А въпросът ти за персонални духове-изкусители ми се струва твърде преувеличен, и мисля, че православните са развихрили въображението, мотивирани от страха. Ето какво е казано в Св. Писание, на това мнение е и Св. Василий Велики:


Св. Василий Велики
А че и злото се заражда в нас самите, това ясно посочва Господ, като казва: “от сърцето излизат злите помисли...” (Мат. 15:19).

15:18 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.
15:19 Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

Редактирано от ***ЛИЯ*** на 25.10.03 00:48.

Лия, струва ми се, че заменяш позицията на св. Василий велики който в спора с дуалистите-манихеи има ли зло като субстанция, като метафизична същност, като начало - било то равно на доброто изказва мнението, че злото е отсъствие на добро. В същото време цитатът от Писанието за това, че от сърцето излизат зли помисли и пр говори за отговорността на човека за вътрешната борба и т.н. Но да отречем съществуването на духовни същества освен човека за нас християните е невъзможно.
Спасителят на толкова места недвусмислено говори за бесовете, за сатаната като техен главен "водач", самото Писание така буквално ни говори за падналите ангели, че голямо насилване на самия текст ще бъде да търсим някаква символичност. По тая логика и добро няма извън човека, и Бог не е друго, освен някакво отражение на човешки способности, образи и мисли от съзнанието...

Притчата е за да ни прави будни, осъзнати за мислите ни и да покаже, че ако не се реализират в дела, те стават ялови, не са опастност за човека. Примерно, някой те ядоса, но ти си видиш корена на гнева и не се разкрещяваш, не хвърляш папката по него, то това е овладяване, защото си си дал сметка кое го е предизвикало.

А в окултизма съм чела за духове на нисшия астрал. Това са хора, които не са реализирали желанията си преживе и искат чрез някой човек да ги реализират. В този смисъл и Библията разбирам. Затова в Йога се казва, че трябва да постигнеш реализация, да останеш без желания. На Умът в спокойно състояние или "трезвение" е трудно такива същности да му въздействат. Затова и е казано в Св. Писание:


Марк 14:38 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.


А в молитвата Исус казва:


Матей 6:13 и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].


А какво е допълнено в догматиката?


Поздрави!

Може би въпроса би бил по точен ако е: "Какви са разпространените схващания измежду хората за Ангелите и Демоните?"
Католическата енциклопедия дава изключително изчепателен и многостранен поглед върху този и други въпроси свързани с духовното, ако на някой примера който давам му се струва неудачен, защото клуба е "Православие" мога да отбележа, че информацията ако е правдива няма човешка принадлежност
Ерархията служи на целите, в дългосрочен аспект, а в краткострочен цели максимална текуща ефективност.
Както има лична Ангели защитници така има и персонални демони, при все че явлението е сравнително изолирано (за демоните).

The difference is in the focus.

В индуизма има освен духовете на човеци умрели несъвършени с незадоволими страсти, нарисувани с миниатюрна уста и огромен корем като символ на тая страст, която вечно ще ги мъчи при вратите на ада, също и истински демони, които се борят с боговете, а има и едни демони от дъното на ада, за които почти нищо не се казва и се различават и от първите, и от вторите. Имената им не помня.
Доколко теософията потвърждава йогистката си идейно интелектуална основа и доколко приема съществуването на тия бесове, не знам.

За неосъществените зли помисли християнството учи, че те са грях, когато човек се съгласи с тях, беседва с тях по терминологията на св. Отци и Майки.

Който и да се произнесе за същността на ангелите и демоните, това ще бъде само човешко описание, обхващащо само един аспект или едно проявление. Затова е добре да бягаме от подобни спекулации. Можем само със сигурност да твърдим какво не са демоните. Те не са с рога и копита и не държат вили в ръцете си. Демоните са паднали ангели и като такива имат огромна мощ и вероятно са красиви на външен вид. Когато по иконите ги представят като уродливи същества, това вероятно предизвиква искрен смях у тях. Не ми е известно някой да е повярвал поради страх от демони. Ако повече говорим за Христос и ангелите, толкова по-малко ще мислим за демоните и по-рядко ще ги изобрязаваме по фрески и икони.

Тъй като само аз и ТИ си пишем, може би ще е добре да затворим темата (из модераторския фолклор).

Разказваха ми случай, за едно момиче, което след прекарана кома получава халюцинации.
Започнала да вижда грозни уродливи същества, които я тормозели денонощно.
Удряли я и тя изпитвала физическа болка/без външна причина/. Нареждали и кога и как да постъпи, ако не ги послуша- тормоз...и т.н.
Не знам колко е продължило това, но баба и я завежда на църква- ПРАВОСЛАВНА /държа да подчертая, за участниците тук/.
След разговори със свещеника, момичето повярвало в Христос. Съзнателно вземала решение да следва Бога. От тогава тези халюцинации престанали, а тя си е вярваща...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Prokimen на 26.10.03 19:41.

Ангелите в Св. Писание са наречени д у х о в е (Евр. 1:14). Апостол Павел ги отнася към невидимия свят (Кол. 1:16), което указва на духовната им природа. За безплътността на ангелите Сам Иисус Христос учи ясно. След Възкресението Си Спасителят се явил на изплашените Си ученици, приели Го за дух. Той им казал: "защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам" (Лк. 24:38-39).

От това следва, че духовете нямат не само грубо земно тяло, но даже и някаква леко, прозрачно, прославено тяло, каквото имал Въкръсналия Спасител и каквито ще имат човеците в Бъдещия Век (в смисъл във вечността след Второто Хр. идване и всеобщ съд).

В Писанието, ангелите се изобразяват в някакви чувствени, най-вече в човешки образи. Това в никакъв случай не говори за тяхна телесност.Сам Бог в Стария Завет се е явявал нееднократно в подобни чувствени образи (трите странника, къпината, облака, Ангела и т.н.), защото Бог може временно да приеме всякаква форма за да бъде видим. И св. Отци говорят същото за ангелите. В този смисъл, ангелските езици, многоочитост и крилатост са само свойнствени символи на ангелската природа, тяхната духовна прицателност и стремителност. Телата, в които ангели са се явявали на хората, не им принадлежат, но се приемат временно по волята Божия. Св. Йоан Дамаскин казва, че тварната природа на ангелския свят е непостижима за нас човеците. не е известно дали ангелите се явяват единосъщни един с друг. Възможно е, щото всеки един от тях е особено Божие творение.

И така, ангелите са безплътни духове. Тяхната духовност, като тварни същества, е безусловно ограничена. Някои св. Отци и църковни писатели като св. Иустин Философ, Тертулиян, Ориген, св. Методий Патарски и св. Василий Велики смятат, че ангелите нямат нищо общо с видимите, чувствени тела, но обладават безвидна, ефирна природа.

Други св. Отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов, Григорий Ниски. Йоан Златоуст , Кирил Александрийски, Йоан Дамаскин и др. смятали, че ангелите са съвършено безтелесни. И те обаче допускали, че ангелите имат някаква вещественост.

В потвърждение изобразимостта на ангелите в иконопистта, Отците на СЕДМИЯ Вселенски Събор постановили, че само Бог е безтелесен и невидим. "Що се отнася до разумните сили (ангелите), то те неса всецяло лишени от телесност и не са безусловно невидими, бидейки надарени с тънки, въздухообразни или огнени тела, в каквито нееднократно са се явявали и били видяни" (Еп. Силвестър, Опыт Прав. догмат. богословия, т.3, с. 168).

Св. Отци не са уточнили дали ангелите носят временно или вечно тези тела.Те завсидетелствували само, че безплътността на ангелите е относителна, че ангелите са се явявали на хората и затова в известен смисъл могат да бъдат иконографски изобразими.

Бидейки безплътни, ангелите са свободни от телесни потребности. (Товия 12:19). Действително, Св. Писание нарича манната "ангелски хляб" (Пс. 77:25), но не бива да се приема буквално. манната служила за храна на тялото, а заедно с нея се подавала благодат за душата (св. Атанасий Велики). Тази благодат поддържа живота в ангелския свят.


Ангелите не раждат себеподобни (Мат. 22:29-30). Като безплътни, те не заемат място в пространството, а мълниеносно и безпрепятствено се предвижват. Принадлежи им безсмъртие (Лк. 20:36). Според св. Йоан Дамаскин, ангелът е безсмъртен не по природа, а по благодат, защото всичко, което е имало начало, има и край.Св. Григорий Палама обаче счита ангелите безсмъртни по природа подобно на човешките души. По силата на безсмъртието са възможни и вечните мъки.Вечността на ангелския свят е тварна вечност, имаща начало.Ангелите били сътворени в първия миг от сътворението на света, "в началото", на границата между времето и вечността.

Също като с историите за полтергайсти. Чисто дяволска работа. Там не помагат обаче нито попове, нито песнопения, нито икони, а само пост и молитва.

Тъй като само аз и ТИ си пишем, може би ще е добре да затворим темата (из модераторския фолклор).

Дали ще мислиш за нещо или не това не пречи на съществуването му респ. на действията му, по-добре е да осъзнаване като част от усилването на личността, отколкото самоизолиране. Естествено е по-слабите личности да се фиксират само в познатото.
Господ /Отец/ е оставил безсмъртието на демоните като част от промисъла си за трансформацията на "злото".
Обикновено външна красота имат демоните от високите ерархии, тези от ниските най-често са изроди.
Досега ми се е наложило да унищожа 2 демона от 5-ти и 6-ти клас, като стана голяма даннания за това и обикновено сервиторите ми след това избягват унищожението като рутинно действие към представители от този клас. Недооформените енергийни форми, чиято трансформация не е завършена се унищожават за секунди и без последствия засега.
В началото на сервиторната активост при сблъсък следваше организирана демонологична атака като това продължи не повече от 2 месеца, след това просто се разкарват /в повечето случаи/ самички.

The difference is in the focus.

Искам да ви питам за книгата на Енох - дали съответства на православното учение, ако е запознат някой? Не знам нищо за нея , намерих някакъв линк

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Valentina на 27.10.03 20:25.

"Досега ми се е наложило да унищожа 2 демона от 5-ти и 6-ти клас, като стана голяма даннания за това и обикновено сервиторите ми след това избягват унищожението като рутинно действие към представители от този клас. Недооформените енергийни форми, чиято трансформация не е завършена се унищожават за секунди и без последствия засега. "

От Св. Писание се знае, че Вашите "жертви" са паднали АНГЕЛИ.

АНГЕЛИТЕ НЕ УМИРАТ! защото по своята природа те нямат физическо тяло. Хората умират, защото имат физически тела, намиращи се под проклятието на греха.

Ангела може (макар и трудно) да бъде убит от демон или унищожен ако попадне на определени места в областта на обърнатите сефиоти (това е т.н. от вас пъкал, чието съдържание е много по-богато от известните 9 кръга).
Само определени ангели могат да пребивават продължително по тези места.
За правдивостта на поне първата част от твърдението ми можеш да се сетиш за войната, при която загиват много Ангели и от двете страни!
И се учудвам как духовен човек може да изказва такива едностранчиви мнения.

The difference is in the focus.

Аз се позовавам на думите на Иисус Христос в Лк. 20:36, че хората след възкресението ще са подобни на ангели и няма да умират. Тези Му думи свидетелствуват, че ангелите не умират, следователно е невъзможно да се убие ангел.

Колкото до войната, да, в Откр. 12:7 става реч, но в тази война нито един ангел не може да убие друг, макар тази война и да им носи определени резултати.

На практика след тази война досега не е убиван Ангел, също така оттогава не е убиван и Демон от Ангел и това ще продължи вероятно до Армагедон.
Но обърни внимание и на нещо друго: Библията е писана от хора, следователно и това познание също е човешко !?
Нека да оставим писанията и да обсъдим въпроса чисто логически: явно има нещо, което служи за енергия на Божиите Ангели и и м позволява да осъществяват ежедневната си активност и след тази война има два верианта, този енергиен източвник да продължи да дава енергия на падналите Ангели или те да са се ориентирали към друг такъв. Ако второто е вярно то този нов източник би имал същия или друг "поляритет" (термина не е приложим за онова битие, ползвам го за да те ориентирам). Ако поляритета е различен то е явно, че енергийното взаимодействие може да доведе до унищожение, ако поляритета е еднакъв то тогава въпроса е кой ще има енергийно предимство
Опита ми досега в различни битки и невидимия свят показва, че всяко нещо е ранимо.

The difference is in the focus.

Твоите "битки" са илюзорни и на тебе ти предстои най-главната битка с този, който те води за носа. Но без църковна помощ няма да можеш да победиш.

Книгите, които четеш не са от Бог - а това е достатъчно да ни стане всичко ясно.

Верно е че са илюзорни, и те са толкова илюзорни колкото и твоята битка със "злото" във видимия свят се виждат само последиците от тези битки.

P.S. По.запознат съм със Стария Завет, но преди няколко седмици един проповедник остави няколко книжки от Евангелията (не бух ги чел задълбочено), но по памет мога да ти цитирам нещо:
"И се събраха книжниците и фарисеите и си думаха: Кой може да изгони бесовете? На кого се подчиняват те? На Велзевул само!" Та както виждаш драги нищо ново от сума ти години насам

The difference is in the focus.

Редактирано от Anuel на 30.10.03 13:01.

Библията не ни дава ясно и конкретно сведение относно времето, когато ангелите са били създадени. Учението на трите библейски места, взети заедно, дават представа за времето на тяхното създаване.

* Иов 38:6-7.

Важно е да се отбележи, че тук говори не някой друг, а Бог (ст. 1). Той обявява, че сътворението на земята станало "при общото ликуване на утренните звезди, когато всички Божии синове възклицаваха от радост" (ст. 7). По този начин, Бог ни открива, че утренните звезди (синовете Божии) съществували до сътворяването на земята. Кои са тези утренни звезди (синове Божии?) Опитвайки се да ги разпознаем, ние трябва от отбележим следното:

1) фактът, че те пеели и възклицавали или възхвалели Бога, указва че тези утренни звезди (синове Божии) - са л и ч н о с т и, а не безобразни обекти.

2) книгата Иов - е част от Стария Завет. Основна отличителна черта на древноеврейската поезия бил паралелизмът - две поетически линии, изразяващи една и съща мисъл с различни думи. Двете поетически линии тук са: "при общото ликуване на утренните звезди" и "когато всички Божии синове възклицаваха от радост", които и изразяват една и съща мисъл, а не говорят за два вида същества.

3) "синовете Божии" се упоменават и по-рано в книгата Иов (1:6; 2:1). Учените богослови са убедени, че на тези места, а също така и в Иов 38:7 "синовете Божии" - са а н г е л и. По тази логика, следвайки поетичното използуване на паралелизма, изразът "утренни звезди" се отнася също към ангелите.

В светлината на горе казаното може да заключим, че в Иов 38:6-7 Бог ни открива истината, че ангелите съществували и присъствували при сътворението на земята от Бога.

Няма спор, че ангелите са били може би първите творения на Бог, скрития символизъм на древните писания са повод за много спекулации, може би едно съвременно познание ще може до обедини и обясни, това което посочваш.
Елохимите "стоят" (като ерархия) между Бог и Ангелите, те имат възможността също да създават нови светове, тяхното съзнание стои в основата на съзнанието на създадените от тях звездни системи
Елохимите като възможности може би най-плътно се доближават до определението "синове божи"

The difference is in the focus.

* Второто място, отнасящо се към въпроса за сътворяването на ангелите е Изход 20:1. В този библейски Моисей казва: "...в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина". В еврейският текст е казано "небеса" - в мн. ч. и "земя" в ед. ч. Този детайл е много важен, защото показва, че в течение на шестте библейски дни на творението в 1 -ва глава на кн. Битие, Бог сътворил не само небесата и земята, а също така и различните форми на живот, които съществуват на небесата, на земята и в морето (Бит. 1:4; Неем. 9:6).

Библията ни свидетлствува, че ангелите - представляват особена жизнена форма, която съществува в Небесното Царство (3 Цар. 22:19; Пс. 102:19-21; Мт. 18:10; 22:30; 24:36; Лк. 2:13-15). Съответно, думите на пророка и боговидец Моисей, записани в Изход 20:11, са приложими към тях. Това ясно говори, че ангелите били сътворени в течение на шестте творчески дни в Бит. 1 и не по-рано, нито по-късно от тези дни.

* Третото място, което хвърля светлина върху въпроса за времето, когато ангелите били сътворени е - Битие 1:1. Там се говори: "В начало Бог сътвори небето и земята" (в евр. текст "небеса" - мн. ч. и "земя" - в ед. ч.), което е буквално потвърждение в Изход 20:11.

Тъй като в Изход 20:11 се говори, че небесата и земята били създадени в течението на шестте (библейски) дни на творението, то може да се направи извод, че процесът на творението, записан в Битие 1:1 е имал своето място в течение на тези шест дни - нито по-рано, нито по-късно.

В светлината на горе казаното, библейският текст в Битие 1:1 подтиква към извода, че тези стихове се отнасят към ПЪРВИЯ ден на творението. Изхождайки от тези библейски места, можем да направим три твърди умозаключения за времето, когато ангелите били сътворени:

1) те били сътворени преди сътворяването на земята (Иов 38:6-7);

2) те били сътворени в течението на шестте дни на творението, нито по-рано, нито по късно от тези именно дни (Изход 20:11);

Виж не съм си поставил за цел да запомня Стария Завет и ще трбява да (като имам време) да прочета цитираните от теб части.
Често имам достъп до информация може би по-ценна от тази на човека написал тази част от Завета, която поне звучи малко по-логично от цитираната в твоя постинг и се припокрива отчасти с установеното от науката пък и от написаното в Библията и може би ги обединява: точния момент на създаването на Ангелите е след оформянето на енергийния модел на Вселената ни, на практика прехода от "идея" към "материализация" е започнал с тяхното сътворение. Преди това обаче цитираните от мен елохи вече са били реалност.
На практика ние сме част от едн голямо съзнание.
Бих искал да те попитам нещу друго: ако утре ти предам способностите си (мога да го напрая без да загубя своите) какво би направил с тях ? Ще имаш малка армия, която ще ти помгне да реализираш Божия промисъл, и нещата ще стават както е разписането на английските железници
Няма да можеш да я ползваш за лични цели, а само за доброто на другите. Е понякога не е така, но може би бързо ще разбереш, защо ко можеш да спираш дъжда не е редно да ходиш все по сухо
Какво би сторил ? Мога да направя това с неограничен брой хора

The difference is in the focus.

Милост, милост.

Моля, не ми напращайте страхове с английската железница, която е най-лошата в Европа. Стига ми на мен и френската.

Колкото до вашите елохи, умолявам Ви да си ги пазите при Вас и да не ми напращате нищо, че съм зает с много писменна работа и нямам време да чета Василиеви молитви, а и православният канон не е уточнил дали духовник може сам да си чете подобни неща сам на себе си. В противен случай ще се окажа в опасност, защото руснаците не четат подобни последования, а на гърците им нямам доверие какво ще ми прочетат.

Боя се, че сте объркали понятията си с псевдокабалистични разбирания. В противен случай, много ви е силно чувството за хумор. Благодаря, че ме развеселихте с елохийското Ви шегаджийство, което ми позволи да тестирам дали имам все още сълзи.

Сълзите ми се ляха поройно при смеха на Вашата оригиналност.

Обикновено проверявам по нета след като се е зародил спора и в този смисъл, може би ще ти е интересно да прочетеш тази статия:
---
Кой се крие зад Духа Божий, Руах Елохим? Преводът от староеврейски ясно сочи, че става дума за седемте духа (богове) на формата – Елохим. Е ли тогава Създател Висшесъществуващият или такива са подвластните Му богове-оформители (Елохим)? Отговорът може да звучи така: Бог мисли, боговете действат. Светът на Бога-Създател е логически, центриран. Този свят не познава другостта. В божествената сфера огледални отражения няма. Дори помощниците – Елохим – не са другост на Твореца; те са сниз-хождащи Нему, а не про-изхождащи заедно с Него.

Цялата публикация е на адрес:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Anuel на 31.10.03 00:04.

Преди време някой зададе един много семпъл и необикновен въпрос: "Щяхте ли да обичате Господ, ако беше безсилен?"
Ако религията може да бъде "упрекната" в нещо то това е че не може да развие съпричастност на вярващия с Бог, защото все пак може би ще се съгласиш с мен, че не е възможно едноврменно да мразиш и да обичаш някой (обичтта няма да е истинска)
А между другото знаеш ли кои са двата Ангела (има много акива) с необичайна форма (само глава и крила) на картината?
И понеже може би няма да ми отговориш нека си кажа мнението при все че не съм теолог и нямам официални познания за Ангелската ерархия: това са т.нар "бързи вестносци" които се ползват най-често да съобщават вести за близките, които са все още на Земята (дъщеря ти има внучета и т.н.), "белия" на практика е с цвят между орха и бяло, а не с цвят на старо злато както се вижда на картината (при все че много прилича) и носи вести из небесата, докато другия (червения) се ползва като вестносец в ада
Спецално те имат малка сила, не се застояват, а само прелетяват и съобщават новината.
Нещо ако не съм прав кажи...

The difference is in the focus.

Знаем, че Бог сътворил ангелите с различна степен на разум и сила, установил различни ангелски чинове на основата на тези различия и ги организирал съответно с чиновете им, в подобие на военните чинове. Едно от доказателството за гореказаното е онзи факт, че в Новия Завет Бог е назван многократно "ГОСПОД САВАОТ"

Еврейската дума, която се превежда като "Саваот", означава "армия". С други думи казано "Господ Саваот" - "Господ на армиите".

Светата Библия ни говори, че ангелите представляват мощна небесна армия или армии, които изпълняват Божиите повели (3 Цар. 22:19; Пс. 102:20-21), служещи в качество на Божии колесници (Пс. 67:18) и са разделени на легиони (Мт. 26:53). В тази светлина, името на Бога Саваот = на армиите ни говори за това, че Той е Вожд на небесното ангелското войнство.

Друго указание, че ангелите имат положение, съответствуващо на чина им, както в армията е този факт, че някои ангели се намират под командването на други ангели. Например, ангел Михаил има в свое разпореждане ангели за водене на война (Откр. 12:7).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаем, че на всеки човек при Св. Кръщене му се дава ангел-хранител, който да се грижи за него и да го пази. След смъртта на човека какво става с ангела? Той продължава ли да е ходатай за душата на този човек или му се възлага нова мисия?
Ако числото на ангелите не нараства, то как става обгрижването на постоянно нарастващия брой на човешките души?
А за душите, пребиваващи в Ада - те завинаги ли са обречени в плен на демоните или все пак ангелът-хранител продължава да ходатайства за тях до Страшния съд?

Най-хубавото се вижда само със сърцето!

"Откровение от Исуса Христа,
което му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има скоро да стане; а Христос прати та го откри чрез ангела Си на Своя слуга Иоан който възвести Божието слово и свидетелства за Исус Христос..."
Доколкото ми е известно преди кръщението Христос не е имал описаните способности (според Евангелията), но както можем да разсъдим от цитата вече е имал вече свои Ангели
Преди време май драснах някои данни за ерархията на демоните и структурата на армията им.
Първоначалната приблизителна бройка на Ангелите преди катастрофата е малко над 560 милиона, като от тях се отцепват (както знаем) една трета, около 40% от останалите верни Ангели загиват, загубите при бунтовниците са близо 70%. Най-големи загуби претърпяват при битката за "двореца на съзиданието" (мястото където се създават душите и Ангелите и откъдето Господ управлява). Мястото на външен и вътрешен вид е повече от спартанско, но е най-важната точка в цялото съзидание, защото освен другото има функцията да бъде "балансьор" между хаоса и съзиданието.
Завземането на това място би позволило бързото създаване на попълнения от Луцифер, това е била и последната битка.
Арахангел Михаил е ползвал енергията от първичния Хаос, за унищожението респ. постигането на превеса, на практика бунтовниците се били заплашени от тотално унишожение.
Бог, чиято милост е безкрайна е сложил край на войната без да се намесва пряко.
Счита се, че понастоящем има около 2 милиарда демони.
Ангели се създават също.

The difference is in the focus.

Редактирано от Anuel на 04.11.03 21:21.

Благодаря за интересните въпроси, които имат своето легитимно място в темата.

Колкото и да са важни въпросите за нас, то какво друго бихме могли да кажем, освен това, което Откровението ни е дало.

За съжаление, богословските материали са твърде оскъдни, да не кажа че почти не съществуват в областта на ангелологията. Светите Отци са писали също малко. Колкото до мен, не мога да Ви дам задоволителен отговор.

Братът на Архиепископ Серафим - архимандрит Сергий Соболев е писал някакъв труд за ангелите. Досега не съм срещал официалното му издание.

Консултирах три учебника по Православна догматика. Един от най-новите е този на архимандритите Алипий и Исайя, но там казаното е минимално. Другото пособие е на иерей Олег Давыденков, което повтаря това, което е казано в българския семинарски учебник на Дюлгеров и Цоневски от 1947 г. Това ми показва, че българските богослови и руският батюшка са преписвали от един източник, защото цели изречения са еднакви. (нещо подобно открих при работа по доктората ми с прехваления голям български академик Снегаров, който е преписал от Туницки "големите си виждания" по св. Климент Охридски)

Аз не съм много компетентен в ангелологията, но смятам, че ангелите не се размножават. Дали се увеличават? - освен ако приемем, че Бог продължава да твори.

Позовавайки се на текстове в Библията, можем да допуснем, че ангелите са неизброимо множество.

Резонно обръщате внимание на увеличаващото се човечество. Тази Ви забележка ме върна мигновено в любимата ми есхатология. Ето, оказва се, че имам сериозен пропуск. Обикновено се казва, че ако човечеството се покае, то Бог ще пощади света от неговия край, както в свое време при пророк Йона бе пощадена Ниневия.

Вашият въпрос ме задължава да разсъждавам, ами ако не настъпи край на света и човечеството се увеличава все по-усилено (нарастването на Иран, напр., е шокиращо)?

Колкото до Ангела Хранител, мисля, че той продължава да се моли за душата на човека след смъртта му. Колкото въпросът да е неясен, то трябва да се съгласим, че във вечността измеренията не съответствуват на нашите а и много неща нарочно не са казани в Библията или Бог е утаил от човешкото знание.

Не съм срещал православни виждания по въпроса. Чел съм не християнски виждания и една книга " LES MORTS NOUS PARLENT" на католическия свещеник FRANçOIS BRUNE.

Авторът има интересни богословски творби, но с въпросната книга взима невероятен риск върху себе си. С някои нещица в книгата му съм съгласен, с други неща съвсем не съм съгласен, а някои колкото и да не отразяват християнското разбиране за душата и отвъдния свят, дават простор на разсъждения.

Свещеник Брюн развива една теория, че отвъдният свят се състои от различни сфери и след смъртта, човешката душа попада в сферата, която съотвестсвува на духовното й съвършенство.

Той развива също и идеята, че душата понякога е подпомагана от ангел и в повечето случаи помощта се състои в подготовка за преминаване в по-висша сфера.

Тези негови мисли (построени на някакви отвъдни явявания и свидетелства?!) провокират въпроса - съществува ли усъвършенствуване в отвъдния свят? Ако се каже ДА, то това донякъде противоречи на учението за Всеобщия Съд.

Ще си позволя да преразкажа един детайл от житието на св. Йоасаф

Белгородски. Когато последният бил назначен в Белгород, представило му се всичкото местно духовенство и с особено пристрастие му посочили един невероятно стар свещеник, когото Господ още милвал със Своите щедрости.

Изпращайки свещениците, светителят задържал пре-пре-престария свещеник и насаме му казал:
"- Нещастнико, какъв велик грях си сторил, че Бог не прибира все още душата ти?"

Тогава свещеникът си спомнил неизповядан грях. Като млад свещеник в някакво крепостно село, той тъкмо що свършил неделната литургия, когато помещикът, събудил се късно, решил да се черкува в неговия храм. След дълги обяснения, под заплаха от смърт, свещеникът трябвало да започне втора литургия. Тогава чува глас "Не дръзвай!". Гласът се повторил на няколко пъти и свещеникът проклел гласа.

Споделяйки това с архипастира си, последният му казал:

"- Какво си сторил? Проклел си ангела хранител на светия престол"

Храмът в онова време не съществувал вече, но св. Йоасаф държал да отидат и да отслужат литургия там, където се предполагало да е бил св. престол. Според житиеписеца, след литургията свещеникът починал.


Този детайл от житието се повтаряше често от м. Касиния в темите за ангелите хранители. тя смяташе, че ангелите хранители остават верни на възложената им от Бога мисия до Второто Пришествие и респективно - Съда.

Не съм срещал богословско съждение по въпроса.

Колкото до душите в ада, отново се връщам на въпроса дали да го приемем като състояние или място? така или иначе, лично аз смятам, че м. Касиния ще да е имала основание да акцентира върху мисълта си, че ангелът хранител остава до Страшния Съд.

Католическият свещеник Ф. Брюн споменава за "заблудени" души, които пребивават в мрак. Ако човек, според него, е имал молитвена практика на земята и продължава да се моли в това първо състояние на тъмнина, с време, душата получавала облегчение и подкрепата на ангел.

Пак Ф.Брюн говори, че във вечността съществува бариера в общуването между различните сфери.

=========
Ако си позволявам да приведа пример от съжденията на Ф. Брюн, то в никакъв случай не искам да кажа, че книгата му е референция. Така или иначе, лично за мен, книгата представлява интерес и активизира мисленето или с други думи казано, позволява да направя за себе си ревизия на скромните си богословските познания и дава желание да се ровя и търся изяснения в Библията и у св. Отци.

Благодаря за изчерпателния отговор!
Въпросите са наистина интересни, а литературата за тях - оскъдна, но вероятно не ни е дадено да знаем и мъдруваме за това. Може би трябва да се концентрираме повече върху себе си и човешкия свят около нас!

Хм, мислите ли, че е възможно човечеството да се покае и Бог ще пощади света от неговия край? Тогава ще се обезсмислят цели глави от Библията?...
Макар че така ми се иска да се разминем с Апокалипсиса....

"Свещеник Брюн развива една теория, че отвъдният свят се състои от различни сфери и след смъртта, човешката душа попада в сферата, която съотвестсвува на духовното й съвършенство."

Аз също често разсъждавам над това и имам някаква сходна представа. А и нали се говори за 7 небета. Св. Серафим Саровски, ако не се лъжа, е бил вземан на 3-тото небе...
А и онази теза за 9-те кръга на ада, не помня дали беше католическа или просто ми е останала в главата от "Ад" на Данте....
На знам защо си представям Рая като място, в което всички са равни, но от друга страна като се замисля, има праведници, има светци, има ангели... Някакси трябва да си има йерархия, макар и в добрия смисъл на това... Не знам, наистина ние, хората, разсъждаваме за всичко по човешки и е трудно да осмислим и разберем доста неща.

"Той развива също и идеята, че душата понякога е подпомагана от ангел и в повечето случаи помощта се състои в подготовка за преминаване в по-висша сфера. "

Нали католиците учат, че има Ад, Чистилище и Рай. Вероятно свещеник Брун изхожда от идеята за Чистилището...
От друга страна възможно е наистина след смъртта да има също развитие, дори разсъждавайки бих казала, че трябва да има, иначе всичко ще спре в един застинал свят... Вероятно нашата цел като човеци е да стигнем такова духовно съвършенство, което да ни отведе в Рая, а не в Ада, а оттам нататък успелите ще продължат пътя си...
Хм... спирам да разсъждавам, че тези мисли са доста опасни, без да са подплътени с литература от авторитетен източник...

Но, все пак, въпросите остават....

Най-хубавото се вижда само със сърцето!

Привет, РРР

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MлaдЄж на 05.11.03 17:55.

"В действителност, ние не знаем дали броят на ангелите е постоянно число или то нараства. Единственото, което можем да твърдим е, че броят не намалява. "

Какво казват светите отци:

“Бог сотворил Ангелов и Архангелов сразу всех одновременно, а их так много, что они превосходят всякое число. Святитель Иоанн Златоуст (40, 774).”


Ангелы не претерпевают изменения. Нет между ангелами ни отрока, ни юноши, ни старца, они остаются в том состоянии, в каком сотворены вначале, и состав их сохраняется чистым и неизменным. Святитель Василий Великий (4, 272).

Никто из верных не сомневается, что прежде сотворения видимого мира Бог сотворил духовные и небесные силы, которые, зная, что они сотворены из небытия для великой славы блаженства, по благости Творца, воссылают Ему постоянное благодарение и непрестанно прославляют Его. Преподобный Иоанн Кассиан Римлянин (Авва Серен 53, 309).”

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MлaдЄж на 19.11.03 09:01.

[Изразът "АРХАНГЕЛ" се среща само два пъти в Библията ( 1 Сол. 4:16; Иуд. 9) и единствено архангел Михаил е назован по име.

От библейските текстове, говорещи за архангел Михаил, става ясно, че той е действително ръководител на ангели или имащ в свое разпорежение други ангели.

Въпреки, че в Библията ангел Гавриил не е назован архангел, много източни и западни богослови са уверени, че той е архангел.

Интересно е да се отбележи, че равинското учение в еврейския Талмуд говори, че Бог създал четири архангели за предводителство на всички останали ангели и за да обкръжават Прастола Господен. Съгласно тази равинска традиция, имената на архангелите са: Михаил, Гавриил, Уриил и Рафаил.

В каноничните книги на Библията, нито един ангел не е назован с имената Уриил и Рафаил.

/b]

В "Жития на светиите", за 8 ноември са назовани поименно 7 архангели. Откъде нашата църква черпи сведения за тях?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съгласно Преданието, архангелите са осем. В каноническите книги на Св. Писание се упоменават само два архангела.

Архангел Михаил се упоменава в Дан. 10:13 и Иуд. 9.

В църковното предание, архангел Михаил се нарича Архистратиг на небесните войнства в собствения смисъл на думата.

Архангел Гавриил се упоменава в Дан. 8:16 и Лк. 1:19. В църковното предание се почита като възвестител на божествените тайни.

Четири архангела се упоменават в неканоническите книги. Архангел Рафаил ("помощ Божия" или "изцеление Божие") се упоменава в Тов. 3:16 и се почита като изцелител от недъзи.

Архангел Уриил (евр.. "огън, или Божия светлина") се упоменава в 3 Езд. 4:1 и се почита като проводник на Божествена любов, като пробуждащ у хората любов към Бога и просвещаващ със светлината на богопознанието.

Архангел Селатиил (евр. "молитва към Бога") се упоменава в 3 Езд. 4:1; 5:20 и се почита като учител в молитвата.

Архангел Иеремиил (евр. "Божия висота") се упоменава в 3 Езд. 4:36.

Има още двама архангела, които не се упоменават в Св. Писание, но се почитат наравно с гореспоменатите архангели.

Това са архангел Иегудиил (евр. "Божия хвала" или "славещ Бога"), който се почита като в трудовете, особено в молитвените трудове и в аскетическите подвизи.

Архангел Варахиил (евр. "Божие благословение") се почита като служител на Божието благословение.

Практически, във всички протестантски разклонения няма молитвено почитане на ангелите. Протестантите обясняват това с думите на св. ап. Павел в посланието му до Колосяни 2:18.

Арх. Варахиил в Светото Писание е назован още Иеремиил (3 Ездр. 4, 36)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Арх. Варахиил в Светото Писание е назован още Иеремиил (3 Ездр. 4, 36)"

За осемте архангели и аз не бях срещал никъде другаде, освен в Догматическото богословие на прот. Олег Давыденков. Видимо руският православен догматист ще да се е подвел от двойното име на единия неканоничен архангел

Написах го нарочно за да те провокирам. Радвам се на неуморната младежко-интернетна бодрост, от чийто поглед не убягва и запетайка дори. Мога да ти завидя само на работоспособността.

Редактирано от Prokimen на 24.11.03 18:21.

Според мен към всеки Арахангел са били прикрепени по 73 000 000 (милиона) Ангела със съответната ерархия.
Имената не са толкова важни
Всичко това си от отблясък от една действителност (все още понякога наричана"етерното кралство/царство") транформирана и нагаждана през вековета може би с голбяма степен корист: например Кралицата на Ангелите при католиците е Дева Мария, при гностиците Пистис София а в Кабала Shekinah

Бог, Цар и Отечество.

Редактирано от Anuel на 24.11.03 22:56.

Фрагментът у пророк Исаия 6:1-7 е единственото място в Библията, където названието "серафим" е усвоено за обозначаване на част от небесните сили (ангелите). Това е единственото библейско откровение за тази ангелска група.

В Православното догматическо богословие на Д. Дюлгеров и И. Цоневски четем: " Пророк Исия видял, че серафими окръжавали Божия престол и възнасяли хвалебна песен при дима на тамиян (6:2-3). Всеки от тях имал по шест крила: с две всеки закривал лицето си, с две нозете и с две летял. Именуват се серафими, защото са проникнати с пламенна любов към Бога и с ревностно желание да изпълняват волята Му. Те стоят пред престола на Бога, Който по природа е "огън", и изгаря беззаконниците..." (стр. 97).



Важно е да се обърне внимание на мястото, където серафимите пребивават, както и тяхната дейност.

Свети пророк Исия ги видял стоящи около Божия престол (ст. 1-2). По такъв начин, те осенявали уникалното Божие присъствие и Неговия престол.

ПЪРВОНАЧАЛНО, тази обязаност принадлежала на високопоставения ангел, към който Бог се обръща като към "помазан Херувим, за да осенява" и "осеняващ Херувим" (Иез. 28:14-16).

В края на краищата, този високопоставен ангел се възгордял твърде много от величественото си име и в резултат въстанал против Бога (Иез. 28:12, 15, 17). Въставайки, този високопоставен ангел се хвалел: "ще бъда подобен на Всевишния" (Ис. 14:14).

Тъй като Бог е единственият Господар на цялата вселена и Вожд на небесното ангелско войнство, то този въстанал херувим заявил, че той ще стане този единствен господар.

Тъй като неповторимостта на Бога съставя същността на святостта )Изх. 15:11; 2Цар. 2:2; Ис. 40:17, 25), то това негово заявление било нападение на Божията святост. Затова и Бог отстранил или изгонил въстаналия Херувим (Иез. 26:16), като изменил името му на "САТАНА", което буквално ще рече "ПРОТИВНИК".

В 6-та глава от книгата на пророк Исаия се казва ясно, че Бог заменил въстаналия херувим със серафими.

Сега, серафимите стоят там, където по-рано стоял Херувимът, осенявайки уникалното присъствие на Бога и Неговия небесен престол, изпълнявайки де факто задачата, изпълнявана от Херувима.

Серафимите възклицават: "Свят, свят, свят е Господ Саваот" (Ис. 6:3), доказвайки че Бог е неповторим, единствен Господар на вселената и Вожд на небесното ангелско войнство.

Думата "серафим" произлиза от горена "горя" и означават горящи, огнени, пламенни. Възможно е това наименование да е било дадено на тези ангели заради външния им вид, а може би в противоположност на въстаналия Херувим, защото те горят от желание да служат на Бога и Неговата святост.

Явяват ли се серафимите отделен чин от този на херувимите? Възможно е да се отличава чинът им, защото външният им вид е различен, както местото и задълженията им на служение е различно от онова на четирите херувима, съставящи част от Божия престол - колесница. Много от изслетователите на Библията са убедени в това.

В светлината да другите два факта, обаче, можем да предположим, че те са друг род херувими.

Първо, очевидно не всички херувими имат точно същия външен вид както четирите току-що упоменати, които представляват Божия престол - колесница.

На второ място, серафимите осеняват уникалното Божие присъствие и неговия престол на небесата.

Златните херувими от кочега на Завета и големите фигури на хкрувимите, между които стоял ковчегът в Соломоновия храм, също осезавали с крилата си уникалното Божие присъствие и Неговия престол (Изх. 25:17; 3Цар. 6:23; 8:6-7).

Тъй като Бог пожелал щото земната скиния и храм да бъдат примерно отражение на онзи, който е на небесата, то с това Той е искал да покаже, че херувими осеняват Неговото уникално присъствие и небесен престол.

Понеже сатана бил изгонен от длъжността на осенението и заменен със серафимите дълго преди построяването на земната скиния и храм, то възможно е щото Бог да е искал да покаже, че херувимите осеняват Неговото уникално присъствие и небесен престол от онзи момент, когато Той заменил въстаналия херувим със серафимите. Затова е възможно, че серафимите са херувими, които сега изпълняват задачата на осенението

Най-пълно описание на херувимите е дадено в книгата на пророк Иезекиил 1:5-24 и 10:1-22. По своето външно описаните тук, четирите херувима наподобяват частично човек, а частично животно. Всеки от тях има тяло и ръце, подобно на човешките (1:5, 8), но всеки от тях има също така и четири лица, обърнати в четири различни посоки (лица на човек, лъв, телец и орел; 1:6, 10) и четири крила ( 1:6, 11).

Нозете им били подобни на тези на телец (1:7). Те имали сияещ вид (1:7, 15). Цялото им тяло било покрито с очи (10:12). Те могли бързо да се предвижват и крилата им възпроизвеждали огромен шум (1:24).

Изглежда, че херувимите съставят най-висшия ангелски чин.

Два факта подсказват такова заключение:

1) От Библията се усеща, че измежду всичките ангелски чинове, херувимите имат най-близки взаимоотношения с Бога.

2) Библията говори за тях повече от всички останали чинове.

След като Бог извел Адам и Ева от Едемската градина, Той поставил херувим в качеството на стража на изток от градината (Бит. 3:24).

Основната част на движещия се Божи престол-колесница съставят четири херувима, описани в Иез. 1:5-28; 10:1-22; 11:22). Заедно с това, покривалото на ковчега на Завета, над който по уникален начин пребивавал Бог, е наречено "колесница със златни херувими" (1 Пар. 28:18) и т.н.

Видимото присъствие на херувимите се е използувало изобилно в скинията и Соломоновия храм.

Соломон се разпоредил да бъдат изсечени фигури на херувими за стените и вратата на храма ( 3 Цар. 6:29-35; 7:19-38; 2 Пар. 3:14).

Херувимите не са Елохими, създадени са по-късно, за да бъдат "Божията ръка" (ако мога да употребя този термин), може би едно от нещата които Елохите не могат да направят са такива Херувими - и в това не виждам нищо лошо, в края на краищата ерархията си е ерархия

Бог, Цар и Отечество.