Здравейте,

Идвам при вас от клуба на раково болните, понеже съм контингент и на двата клуба. Претърпях ампутация на левия крак над коляното заради раково образувание на хрущяла. Сега съм с протеза от 6 месеца - българска, без ключ - за по-запознатите.

В клуба на раково болните срещнах невероятна подкрепа, но им досадих доста на хората, които и без друго си имат достатъчно грижи. Там няма други протезирани, и слава Богу. Но мен ме вълнуват доста неща около живота на млад активен човек с протеза.
Работя, уча, живея сама в София и се уча да бъда човек.

На първо време се чудя как да обяснявам по най-безболезнен начин на новите ми познати за това, че нося протеза. То донякъде е очевидно, защото куцам, но все пак изпадам в неловки ситуации. Например една колежка най-невинно ме тупна по протезата с ръка и горкото момиче, направо се преби в мен. Да не говорим, че така изкънтя от удара, че се получи много неудобна ситуация. Друг път пък ми зададоха въпроса как съм успяла да си откача отвесната стена на кутията на компютъра, който ми е под бюрото в работата. Е, не беше трудно - само с няколко подритвания, които не мога да контролирам, и тя взе, че падна.

Старите ми колеги в работата знаят и се отнасят с огромно разбиране, съчувствие и желание за помощ. Но как да обясня на нов човек, че си нося едно дърво с мен?

Някакви идеи?

Благодаря

Разбира се, че в 21 век има съвършени протези за крака, включително с електронно коляно.
Погледни www.ottobock.de
Ако искаш свържи се с мен, за да ти дам подробна информация.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж протези на :
www.ottobock.com
Пиши ми по мейла.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сега по темата. Честно казано не знам как се чувства човек когато трябва да обяснява за себе си. Аз съм изпадала в много траги -комични ситуации, когато се е налагало да обяснавам, защо 2,5 годишният ми син не ходи. После разбрах, че е хубаво да говориш за нещата с прости думи, без много подробностти, дори с известна доза хумур понякога. Имам чувството, че хората се страхуват, че ако те попитат, ще им кажеш нещо много, много ужасно, нещо "ала Стивън Кинг" и/или ще им ревнеш на рамото. Затова често когато мине човек с инвалидна количка например, наоколо винаги има хора, които страшно много се стараят да покажат, че изобщо не са го видяли.....

Ох, колко си права, ако знаеш.

И аз бях така, то не че сега съм научила кой знае колко повече уроци по темата, но поне се опитвам да помагам, а не да се правя, че не виждам, както преди. Истината е, че хората не знаят какво да правят, когато видят човек с увреждане, защото доста дълго тези хора си стояха вкъщи и относително здравите просто нямаха досег с тях.

Пък и момента е деликатен. Понякога въпреки че усещам желание за съдействие и помощ, някои се отнасят с мен много смехотворно. Например една колежка, която няма пръсти на едната ръка (съвпадение, другите колеги във фирмата си имат всичко, само ние двете сме инвалиди) каза, че веднъж й отстъпили място в автобуса. Какво да ти кажа, кога комедия, кога трагедия - живот ли бе да го опишеш.

Определено има напредък в обществото и начина му на реакция към затруднени хора. Ама това е май само в София и по-големите градове, в другите гледат с погнуса и извръщат очи, все едно сме заразни. Какво да ги правиш, хорицата, нямало е кой да ги научи вкъщи.

zdravei petq
az sum alex.ot foruma.avtor sum na obqvata za protezite i ortopedi`nite sredtsva.bih iskal da si pi6em s tebe. smqtam 4e imam eob6to temi.vqrno e
4e mnogo ot horata me obviniha 4e ne znam kakvo e da nosi6 proteza, no moqta
zel be6e da POMAGAM NA HORATA KOITO IMAT NUJDA OT TEZI NE6TA. no za jalost
ne sre6tnah koi znae kakvo udobrenie - narpotiv - napdnaha me ;(( mn e tujno. do skoro pisane.tvoi alex. gsm:0885/455782 e-mail:alex_pin@abv.bg

Моето увреждане е друго, но ми се налага да съобщавам за него често-често.

Според мен не си длъжна да казваш на всеки, а само на когото искаш. Другите нека си зяпат протезата докато свикнат с нея и ти ще свикнеш да те зяпат. Отговаряй на въпросите с хумор, карай хората да се смеят, това ги отпуска. А на тези, на които искаш да кажеш лично, кажи така "Искам да ти кажа, че нося протеза на единия крак, да не се стреснеш" и се усмихни.

И една история, която чух от трети човек, но става дума за жена с протези и на 4-те крайника, която пише в този клуб. Забелязало я едно детенце в някакъв магазин, зяпнало я. Майка му го дърпа, ама то не ще да тръгва и се провикнало 'Виж, мамо, тази леличка е робот!" Последвалият отговор: "Точно така, мойто момче, робот съм"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сладурано,
на повечето хора е трудно да се обясни каквото и да е. Най-добре е да им го кажеш кратко :)
Колкото до дискомфорта, гледай основно на теб да ти е комфортно, а също и на другите, но не се престаравай.
Усмивки,
Приятел като за по кафенце 1985

А бе хора да ви имам и проблемите. Какво му е станното, че на жената са и отстъпили място в автобуса. Липсата на пръспи изобщо не е малко гадна - то в някои случай направо си е все едно си без една рака. Возенето в градскя транспорт понякога изисква толкова ловкост и сръчност, че и за човек на който всичко си му е по местата е трудно. Аз лично в подобен случай дори няма да се замисля да отстъпя място на човек с подобен проблем. Виж друго е абсурдно. Преди 2-3 седмици се возим с приателката ми в доста пълен трамвай 18 и на халите се качи една баба цялата утрупана с бутилки пълни с вода. В момента в който видя другарката ми седяща на една от предните седалки се засили като танк през тълпата и започна с висок глас да обяснява какви били младите, как нямали никакво уважение към по-възрастните, как щяла да ни види като ние стигнем нейното дередже какво сме щели да правим. В крайна сметка приателката ми която е без един крак си хвана патериците стана и отстъпи местото. Бабата най-безцеремонно си намести задните части на седалката, дори и не благодари а продължи да си мрънка нещо. Викам си аз дано ти не стигнеш нащо дередже, че ще те питам тогавва какво ще правиш. Тва е абсурдно.

Здравей,
макар, че аз нямам увреждане доста често се налага да обяснявам за липсата на крак на приятелката ми. Със сигурност е по-различно от това да говоря за себеси а и в нейния случай е очевидно, че е еднокрака защото не носи протеза, защо - вече съм разказал. Като цяло ще ти кажа, че по мое мнение изобщо не е нужно да информираш всеки. Прави го само когато има нужда, когато смяташ, че по една или друга причина човека трябва да знае. Заявявай го директно - "да знаеш, че че не мога да клекна под бюрото защото нямам един крак и съм с протеза" или нещо подобно според случая. Кажи го нормално все едно казваш "да знаеш, че не мога да клекна под бюрото защото ми се е схванал кръста". Или пък на въпрос "защо куцаш?" отговори "еми защото съм без един крак а протезата ми е ужасно скапана".В крайна сметка това за теб вече е "нормалното ти" физическо състояние. Това за усмивката и други тем подобни не те съветвам. Ако кажеш на някой, че си с протеза и му се усмихнеш след това, нормално е човека да реши, че едва ли не това ти е най-малкия проблем, че нещо много повече не е наред. Липсата на един крак съвсем не е повод за усмивки. Също така недей след това да се впускаш в подробности защо и как се случило това, освен ако обстоятелствата не го налагат. Според това по какъв начин ще реагира човека на казаното, ти си в перфектната позиция да си съставиш много точно мнение за него. При нас в началото когато знеха само 2-3ма познати се налагаше често да се обяснява. Примерно ще се ходи на вила и като правим оговорката заявявам, че задължително трябва едно свободно място в кола за приятелката ми. Следва мръщене и питане защо? и отговор: "преди 2 месеца я блъсна кола и и отрязаха единия крак". Точка по въпроса. Като цяло при всички останали случаи на въпрос "човече какво се е случило?" това е отговора който следва. Вече според сучая се обясняват и подробности. Ако въпросът е отправен към мен а приятелката ми също присъства отговора ми е "еми питай я нея". В повечето случаи питане не следва. Хората питат най-вече от любопитство. Много пъти след инцидента е ставало дума за това как много точно стана ясно кой около нас колко струва. Приеми състоянието си като напълно естествено, в никакъв случай не се смятай за по-непълноцена от останалите, защото всеки човек колкото и физически да изглежда здрав си има свойте кусури и недъзи.

Редактирано от Bandedar на 21.05.07 13:56.