|
Тема
|
Евентуален проблем при отглеждането на доберман
|
|
Автор |
Christian Stone (непознат
) |
Публикувано | 17.06.10 23:01 |
|
Здравейте от мен!
Като за начало малко за мен - казвам се Христо, на 22 съм и съм студент съм по медицина в Пловдив. Може би и оттк идва основната ми чуденка за отглеждането на доберман.
До скоро не изпитвах особена симпатия към животни - никога не съм изпитвал особено умиление към тях, допадаха ми единствено коне и грабливи птици. Не можех да понасям котки, всякакви малки и лигави кучета... Смятах ги за глупави, недисциплинирани и причиняващи разнообразни течове от носа ми. Наскоро, обаче, се случи да се запозная с един колега от София, който си има доберман мъжкар. И мога да кажа, че до сега не се бях впечатлявал колко предано и лоялно може да бъде едно животно към своя... да го наречем господар. Няма да намесвам изяществото на добермана, гордата поза и благородството и храбростта, които излъчва с вида си. Реших, че и аз бих искал да имам един такъв приятел вкъщи.
Проблема, обаче (поне според мен) е, че, по спразумение между мен и родителите ми, живея в една от таванските стаи на кооперацията, в която се намира и техния апартамент. Стаята е малка - 20-тина квадрата може би, като в нея помещавам триместен диван, холна маса и секция, бюро, легло тек и половина и гардероб. Има Г-образна форма и единственото по-просторно место е с размери 2.20х2.60. Стаята е с две големи капандури, влиза достатъчно светлина. Притеснява ме, че като израстне, кучето няма да се чувства достатъчно комфортно на такова тясно място, макар да съм чувал/чел, че на един доберман се задоволява и с 4-5 кв. м. На двора не искам да го оставям, защото предполагам, че няма да се чувства комфортно поради естеството си на пазач и лоялен спътник на стопанина си. Просто е предназначено да живее с господаря си и да делят заедно местенцето си.
Ако опасенията са ми верни, бих могъл да сменя дивана с по-малък, двуместен, да сбия малко обзавеждането, като изхвърля голямата маса и я заменя с по-малка (така и така се ползва само за поставяне на чаши и бутилки), а секцията бих могъл да я изнеса по в края на стаята, така че да се отвори достатъчно пространство за песа и "леглото" му.
Какъв е вашия съвет - дали бих могъл да му предоставя достатъчно комфорт на такова место, разбира се с двете редовни разходки по час - час и половина и достатъчно натоварващи (не изтощаващи до краен предел) тренировки. Или би било по-добре да изчакам (предстои ми завършване след 2 години и преместване) докато се нанеса в по-голямо жилище?
Мерси предварително.
| |
|
Здравей, аз съм Валя от София.Уча ветеринарна медицина, първи курс. По принцип съм луда по животните, и през ръцете ми са минали от дребни домашни котета, пилета и зайччета до биволите на село. Единствено куче не съм имала, а винаги съм искала. От извество време си търся в нета такова което да ми допадне най-много и също съм се спряла на Доберман.Това което четох за него е написано много добре, но да ти призная, това което съм виждала да правят е уникално!Така че ако си решил да гледаш такова куче трябва да знаеш, че само три часа занимавка не стигат.Може да живеете на тясно, това не е проблем, но ще трябва да му обръщаш много повече внимание и то основно на социализиране и поведение.Занимавала съм се със много кучета и основното ми наблюдение, че стопаните на по-едри и мощни породи допускат точно тази грешка , че не социализират, своите питомци на време.Аз скоро ще си вземма доберманче и много се вълнувам, дано да успея да е грижа за него както трябва :)
| |
|
|
|
|