Тотка - вишистката. Що ли не се сещам, да си ни показвал снимки.

Изрових сума сайтове и чаках нещо да ми светне, ама ъ-ъ. Накрая мъж ми предложи Лора. Обаче някой каза, че било фатално име (Лора на Яворов, Лора Палмър

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поздрави за темата- чудесна е!

Нашата писанка сама дойде при нас преди 7 години...Беше едно мъничко и много умничко беличко топченце, появило се пред портата от страната на Чудесата - затова получи веднага името си Алиса

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първия ни котарак кръстих Топси - на шимпанзето Топси от едноименния фантастичен разказ на Любен Дилов. Той беше истински каталог на всякакви звуци, настроения и скокове. За съжаление не живя много - почина на 4.5 години от камъни в уретрата - нещо, с което конските доктори през 1981 г. не се справяха.
Следващите котки ги кръщаваха родителите ми, главно по външни белези - Тайгър, Риси, Пипа (не знам, защо?), Блеки, Рошко. От братско-сестринската любов на Тайгър и Пипа се роди черен котак (то много се раждаха, но този си оставихме, другите подарявахме), на когото майка ми викаше пак Топси, а аз го кръстих Урко - от приликата на муцунката му с тази на генерала на маймуните от "Планетата на маймуните".
По-нататък е Чоки - отново от фантастичен разказ на Уиндъм.

Сегашната ми котка я донесе дъщеря ми и я кръсти Каси - на R&B-певицата. Така си е записана и в паспорта. Само че сега аз и викам Каси, а жена ми и дъщеря ми - Котка.

Лучше гор могут быть только горы, на которых еще не бывал...

Редактирано от Блaryн Kaлчeв на 06.09.09 08:47.

Когато намерих Коко и Сузи те бяха на 1 месец, аз бях на 18 години, вятър ме вее на бял кон. Бях на морето, на почивка при роднини. Котетата бяха прилежно опаковни в кашон и оставени на една поляна. Децата ги замъкнаха в селото около хотела. Реших да ги върна там откъдето са ги взели, за да ги намери майка им. Като видях поляната лошо ми стана. На края на селото, близо до магистралата, с едно магаре пасящо там. Оставих кашона, отворих го и се отдалечих. Котетата пищяха, изпълзяха и се разщъкаха все така пищейки. Оставих ги няколко часа и вечерта се върнах точно за да видя едното коте завряно до копитото на магарето, а другото пред него. Магарето точно се навеждаше да го подуши или захапе когато се приближих, сложих си ги в кашона и ги прибрах в хотела. Сложихме ги в двора, вечер ги прибирах в един кашон вътре. Сблъсках се с невероятна съпротива от страна на всички. Никой не ги искаше там, а още повече никой нямаше да ми позволи да ги взема с мен. Само един мой приятел Калоян ме подкрепяше и казваше "Нужна е само обич, с всичко друго можеш да се справиш". Та Коко е кръстен на него. Взех си ги в Търново нищо че ми предстоше местене в София на квартира със съквартирантка. И с нея се борихме. Та, това е историята на Коко.

Сузи бе кръстена на една героиня от филм, Сиси дойде от Сивушка, че много дълго ми идваше да крещя по нея. Джак го кръсти бившата му бъдеща стопанка на нейния починал котарак Джак, Рижко си е рижо, Тоби дойде от торпедо, котките на брат ми Малчо и Бебе-то- Малчо като го намерих бе толкова малък и смешен, че просто друго име не можеше да му се даде, а бебето е кръстен така, защото и до ден днешен той се държи като абсолютно бебе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а, показвал съм, ето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едната ми котка е беличка, украсена с няколко шарени петна по гърба и главата и когато беше малка я кръстихме Соня. Но Соня порасна, стана едно огромно котище и започнахме да я наричаме... е, Бидоня... После остана само Доня... В момента отговаря и на Соня, и на Доня...
За другото ми коте в началото някои членове на семейството(които рядко бяха имали допир с котки) бяха твърдо убедени, че е мъжко. Така му дойде и първото име - Котьо. Котьо растеше чудесно, много бързо и го кръстихме единодушно Котоошу - на българския сумист, съкратено Кото. Кото тук, Кото там, един ден порасна и се оказа, ами... че е женски.. [smeq se Така е записана и в паспорта

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В някои села от делиормана котките нарочно се кръщават с имена от дргия пол за здраве.

Аз лесно давам имена - просто ми се случва да разраждам две котки - едната на Герговден , другата на Лазаровден. Да, ама в последствие сегашния и първороден Лазар се прекръсти на Мърчочко, защото всеки път като го гушна започва да мърка. А първата ми котка я прибрах от улицата , започна да му пада козината и го кръстихме Пльошко, брат ми му казваше Борис - накрая докторите казаха, че е хемафродит. Ама от този хемафродит се сдобихме със сумати котило

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Бaлkaнcka на 17.09.09 14:52.