Всеки се обяснява колко много си обича котките, но я си признайте и кога сте ги понаритвали? Не казвам тояно бой, а когато сте изнервени а котака я чака да му дадете нещо да яде, я иска да го галите, ама не вие до това в момента.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

правила нищо по-сериозно от това да и викна. Или просто да я преместя. Освен когато си играем и се перваме кой където свари - лекичко аз, не толкова лекичко тя.
Дори когато ми е раздирала краката (ядосана, че не съм и обърнала достатъчно внимание според нея) не съм могла нищо да и направя, защото болката е доста силна...

никога не сме го удряли! дори и когато понякога е невнимателен и ми обръща саксиите и целия под става в пръст, всяка вечер около 21 часа се покачва на една масичка, на която стои едно мое любимо и много екзотично цвете - вече му е надъвкал любимеца ми листата на цветето, но като го видя, че се запътва натам, просто му извиквам малко по-силно и той се разкарва от там, но да го удрям или ритам - абсурд

Ами аз също не съм я удряла нашата хубавица. Дори, когато събори любимия ми кактус - точно 2 минути след като ми беше подарен за рождения ми ден... За карането чат пат и повиквам, но тя е сравнително добро коте и слуша.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ужас! добре че кактуса не е паднал върху нея

[image][/image]

Кактусът не е паднал хич върху нея - падна върху чисто новия ламинат. Ама да видиш дали се качва вече на парното при кактуса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И ние много мразим кактуси . Един такъв доста време ми стоеше на бюрото, докато аз един злощастен ден не реших да си го занеса вкъщи за малко. На третия ден в саксията беше останала само дупка, а самия кактус го намерихме няколко месеца след това, заврян между ребрата на радиатора .
Бой обаче не е яла. Само един път я пернах по ушите розови, но тя го прие на игра. И досега като искам да си играем, я первам леко с пръст по ушото и се почва . Не и викаме също - достатъчно е се каже "Не" с по-остър тон.

но след безсънни дълги нощи станах силен и голям
и вече знам, че мога да се справя сам

Ние може да се каже, че мразим всички цветя, които ни пречат да се качим на прозореца да гледаме птичките. А понеже има много цветя на перваза, перченето на птичките на дървото не се получава много. Та може би затова реши веднага като донесоха кактуса, че има достатъчно цветя там, тоя трябва да се махне.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хапвали са и бой.
Ама обикновено като сгафят нещо си знаят и се увират в някоя дупка - ходи ги търси ако си нямаш работа.
И е достатъчно да им викнеш и разбират гадините.
И веднага се правят - ама това се отнася за другата котка нали?

Bеer? Mоre?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не ми говори за цветя, че тръпки ме побиват!
Един фикус престарял, със стъбло като на младо дъбче, беше безмилостно прекършен на две и разпердушинен на парцали заради наглостта си да стои точно до прозореца! А една мини роза така и не можа да порастне от тормоза, който и беше приложен. А тя, милата, даже бодилчета нямаше да се защити.
През една отпуска бяхме командировали добичето при майка ми (страстна цветарка), която, докато ни посрещаше, още на гарата започна да бълва змии и гущери заради опропастените си цветя и да се зарича, че повече котка няма да погледне . Хайде сега познай кой ни идва всяка седмица на гости и заради какво .
А преди няколко дни какъв цирк ни направи с едни "вертолетчета" (едни листенца от неизвестно за мен растение). Стои си на прозореца и се оглежда наоколо с вид на пълновластен господар на апартамента, блока и целия прилежащ квартал. И изведнъж отнякъде долетя вертолетче. Не знам, може и на насекомо да и е заприличало, но тъпата патица се метна през прозореца (добре, че сме на първия етаж), захапа го, довлече го вкъщи, гони го неуморно половин час през целия апартамент (ама разбира се, че всички врати бяха специално отворени) и накрая, при опит да измъкнем нещастното листо от пастта ненаситна, си получих за наказание следи от нокти и зъби по ръцете. Има ли смисъл да споменавам, че накрая плячката ни беше надлежно доставена в леглото, макар и в доста окаян вид?

но след безсънни дълги нощи станах силен и голям
и вече знам, че мога да се справя сам

сладурана ще да е твоята бяла принцеса
Ех, кога и моите разбойници ще правят нещо по-сериозно от това да ми изкарват ангелите къде са се покрили и да предизвикват писъците ми като се появят от никъде и застанат точно там, където ще бъде кракът ми след секунди...
Че и майка им е заета да се прави на подоизтривалка (малко е разгонена) и е една такава.... мързелива

Зависи от гледната точка . Ако си в настроение за игра, Маца Писанчева е идеалното другарче. Но ако ти се спи примерно... Покорно благодаря, дет има една приказка .
А на мен ми е домъчняло за дребосъцииии . Точно заради миличките им бели, от които косата да ти побелее. Стопяването в нищото и изникването пак оттам е само черешката на тортата, върха на сладоледа. Изчакай малко да започнат да се катерят на гроздове по пердетата примерно и пак ще си говорим . Или усърдно да се опитват да разкопаят чисто новия балатум, който по зловещ каприз на съдбата доволно много наподобява пясък . Или... хайде да не те плаша отсега
А аз най-накрая смятам да я снимам мойта дивачка и да ви я покажа, та всички да си умрете от завист . Обещавам! Обещавам, бе хора, не ме бийте още!

но след безсънни дълги нощи станах силен и голям
и вече знам, че мога да се справя сам

тъкмо ти бях вдигнала мерника с тия снимки
Майтап, но се радвам, че ще я видим накрая.
А малките драпат по завесите и ровят където им падне, ама са ни толкова забавни, че не се сещаме да им се караме. Зяпнали сме ги всички в къщи, строени в редица и това е положението.
Пожелавам ти скоро и на теб да се родят дребосъци, всичко да мине идеално и да ни разказваш за новите попълнения на котешкото войнство

Като имах писанка най-тежките моменти са били сутрин като реши, че трябва да ставам и почва да ме тупа с лапа по лицето ... Въздъхвам тежко, хващам я и внимателно я поставям на земята до леглото. След секунда тя вече пак е горе и подновява церемонията ... Аз пак ... и така докато аз не въздъхна с най-тежката въздишка, събрала тегобите на целия недоспал свят, и не стана.
Един път беше направила някаква голяма бела. Тогава бях адски ядосана и може би щях да я поступам, но горкичката така се уплаши, че се напишка и аз се разкаях. Но не съм я пердашила май ... даже веднъж когато ми беше изяла шунката и беше паднала в аквариума, като отишла да пие вода оттам.