Здравейте, момичета! Работя като детегледачка и имам проблем с детето, затова бих искала да ви помоля за съвет. Детето е момче на 3 г. и го вземам от градина 1-2 пъти седмично и го гледам няколко часа докато единият от родителите му си дойде. Проблемът е, че не иска да го вземам, като ме види, започва да бяга и да се крие, казва ми да се махам и т.н. Като излезем от градината, иска да ходим в парка да си играе и там си играе с мен, говори, не ме игнорира или отблъсква. Вкъщи също е добре, играем, четем, готвим заедно. На мен обаче тези моменти в градината ми са много неприятни, някак си го приемам лично-че не ме харесва и затова не иска да идвам да го вземам. Освен това ми става супер неудобно от учителките.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от silver99 на 07.02.12 18:09.

Моята дъщеря реагираше по същия начин, когато я прибирах в началото от градина. Опитай да бъдеш коректна - казваш му 5 мин. (примерно), да се наиграе в градината и приготви и край с калабалъка, защото иначи ще ти бъде много мъчно, ще си тъжна и той нали не иска това да се случи с теб(и пр. театри - редиш докато видиш, че му светва лампичката). Като го прибираш му връчваш един пясъчен часовник или нещо подобно, което да отброява времето и като отмине определения период, обикновено повечето деца се подготвят за излизане, ако продължава с маймунщините сядаш опечалена на някой стол и започваш да "рониш" крокодилски сълзи, защото той не си е изпълнил обещанието. Друг вариант е да го оставиш той да води парада - казваш му, че днес той трябва да ти показва пътя, той да купи хляб или там каквото правите след градина и го оставяш наистина той да те води и пазарува-събира дрехи по торбите -прочие. Трети вриант - взимаш едно фенерче и като го прибираш му го показваш и казваш, че той има бойната задача да го държи и трябва да свети по пътя(на това до сега май не съм виждала момче, което да устои).

Успех и не приемай лично отношението - постави се на негово място> забавляваш се чудесно с приятелите си, всичко топ, върви лаф, положението е на 6 и по едно време някой идва и ти казва "хайде вдигаме гълъбите", много ясно, че и ти ще го пратиш да бере лук

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от surfline на 07.02.12 19:07.

Незнам дали е форма на протест от негова страна, но със сигурност не е нещо целенасочено специално към теб! Моят син / почти 5 г./ реагираше до скоро по същия начин, без значение, кой отива да го взима. Първия път се опулих като ми го залепи в лицето пред госпожите. От втория нататък просто му казвах, че няма кой друг да го вземе, но щом не иска да съм аз, си тръгвам, той да се оправя сам - врътвам се към вратата и на втората крачка вече беше при мен, обут и готов! Много време мрънкаше да го взима детегледачката - после разбрах, че и на нея е правил многократно същия номер. Така, че явно е периодче, което трябва да отмине. Сърфа ти е дала страхотни съвети, това с фенерчето определено работи и при нас. Просто запази хладнокръвие и се опитай да не му обръщаш внимание. А от госпожите да не ти пука - нито е първото дете, нито последното, прилагащи подобни номерца!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ооо нищо лично, убедена съм! Дъщеря ми и досега е така хем е последна 4-та група. Когато отида да я взема тя започва с пазаренето, още 5 мин, още 10 мин или ме посрещас думите "Точно сега ли ще ме вземеш ние играеме...."
За да си спокойна говори с майката, кажи как той реагира, че се притесняваш, че е към теб и я попитай при нея така ли се държи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Споко, и нашият не ще да си тръгва от яслата. Някога не бегом влиза обратно вътре

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На твое място бих споделила това с родителите на детето.

На теб бих дала съвет, когато се случи това, да кажеш на детето че " Детската градина свърши/затваря днес, утре пак ще дойдеш".

Не знам дали родителите са хаоти, но определено пропускат момента за възпитание на мярка у детето си.


п.п. Моето дете също е искало да седи дълго в детската градина, а сега и в занималнята, но никога не е правило театър, защото знае че взимам предвид желанията й, и когато кажа че имам план в нейната посока, знае че и аз съм взела нещата сериозно.


Обикновено като я водя на училище й казвам кога ще я взема. Понякога има "момичешка седмица" и ми казва че иска да й се наслаждава колкото позволява времето, тогава я взимам в последните минути. Понякога иска да я взимам ако може малко по-рано ( 30мин по-рано).

Това е супер и дано дете първа група да го разбере

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не става дума за разбиране, а за реално взимане на позицията на детето сериозно.

Аз съм виждала деца в училище, които подскачат наоколо и повтарят какво искат, а родителите ги игнорират ( както в описания случай). Или ако са смачквани от родителя - ги е страх да искат или да напомнят ако не е реагирано по искането.