... или пък съм попаднал на комай единствената дума в българския език, която няма установено "правилно" ударение. Не, че се притеснявам чак толкоз, но все пак ударенията в българския служат като белези за степен на образованост, класов произход и куп други неща, та един ден мож ми доде в полза... (Впрочем, винаги съм предпочитал мОлив.)

мОлив и молИв
според Български тълковен речник
и според Правописен речник на съвременния български книжовен език.

Оставаш образован всякак :)

people writing words
that voices never share

ne6to kato i mOliv i molIv, zlatO i zlAto, vinO i vIno:)

Не съм чувал никога за златО. Ти от кой край си?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

при мене е мОлив, златО и винО

Историята ни учи, че никой не се учи от историята.

В чужбина съм и нямам под ръка речници. Винаги ме е впечатлявало значението на ударенията в българския. Именно в българския те служат като своего рода лакмусова хартия за моментално определяне на грамаден брой социо-политико-класови показатели. (В другите познати ми езици подобна роля играят други неща.)

Определено само в българския е възможно едно "сгрешено" ударение да предизвика свиреп спор в ресторант сред приятели, което ми се случи преди две-три години. В спора се замесоха именно показателите, които споменах по-горе -- от партийните симпатии на "сгрешилия", през възвишеността или скромността на произхода му, през географията на тоя произход, до куп други заключения.

Кокетниченето с езика (присъщо на всички езици и еднакво отблъскващо за мен) в България приема именно формата на кокетничене с "правилното" произношение и донякъде с правилното я вместо е. Така пред посетител в берковско училище ще изкарат отличничката-любимка на учителката да разправя как усилено се Учила след обЯд вместо да лЯга, докато тройкаджиите явно не са учИли, а са легАли да спЪт следобЕд (и поне в последното отношение са прескриптивно "по-прави" от отличничката!)

Това силно ми намирисва на много неща, които в тукашния подтекст са ни в клин, ни в ръкав. Например на това, че предписателното произношение в българските говори датира от по-малко от 200 години, че то е изкуствено насадено и регионално извъртяно в полза на източните говори, а и че се е изменило донякъде през този кратък период. А и това, че наскоро привлечените към дадена кауза обикновено ревностно я поддържат за сметка на всички съперничещи й каузи (срв. свирепата нетърпимост между "македонстващи" и "бугараши" -- именно езиковото самоопределение е една от крепостите на балканската идентичност -- баш "кауза" -- и май колкото по-несъществени различията, толкоз по-свирепо се изтъкват те като признаци на уж коренни различия).

Важното е, че най-накрая намерих българска дума без прескриптивно определено "правилно" ударение! Направо уникална находка! Благодаря на
отговорилите!

(Впрочем, вино май е прескриптивно ударено на първата сричка, както и злато.)

Кокетниченето с езика (присъщо на всички езици и еднакво отблъскващо за мен) в България приема именно формата на кокетничене с "правилното" произношение и донякъде с правилното я вместо е.

Теа дето ми се прават на интересни по тоа начин да се .... в селскиа ...

Историята ни учи, че никой не се учи от историята.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 03.02.04 19:59.

със "златО" има грешка, мислех че и този акцентен дублет е норматиран по примера на мАсло-маслО и подобните изброени

а най-кошмарно е да чуеш как македонскио посланик кажува (по-скоро се престарава) голями

Редактирано от ivx на 03.02.04 20:20.

Това не са единствените правоговорни дублети в българския: клЕщи-клещИ, сЕло-селО, чЕло-челО, а като добавиш и мин.св кУпих-купИх, направо си стават много. Естествено езикът се стреми д се освободи от тях, за какво са му, също така естествено е да ги има като изключение, има ги и в другите езици, сещам се за твОрог-творОг в руския.
А ударението е важно за много малка чест от българите, повярвай ми. Това, че можем да се скараме на маса за дреболия, да стигнем от ударението (и от какво ли не всъщност) до политиката и до куп други неща - това е елемент на народопсихологията, а не на езиковата култура на едно общество.
"Кокетниченето с езика" както ти го наричаш е по-скоро е едно диалектно високомерие. И в двата края на България сред по-образованите хора не е престижно да се говори на местния говор, те се стараят да говорят на т.нар. КНИЖОВЕН език. Не мисля, че в това отношение българският е някакво сериозно изключение, просто това е една особеност, която не може да бъде одобрявана или неодобрявана, просто е така. Както примерно, че сме по-чернички от по-голямата част от Европа. Според мен това ни е чарът
Както в немския има няколко регионални диалекта, както в руския има два варианта на литертурно произношение, така в българския има не са особено тачени диалектите. Аз пак ще предрека скорошната им смърт В скоро време на отделни места в България само бабичките ще знаят местното наречие.