Zdravejte,

za poreden pyt vodja sporove otnosno 1-vo lice mn.ch. Ne znam kak e pri drugite, no az sym sviknal da kazvam "vyrvime, pravime, govorime, jademe" vmesto syshtite formi da bydat lisheni ot e-to v kraja na dumata.

Kak e pri vas?

A казваш ли "аз вървим", "аз правим", "аз ядем"? Така поне трябва да е, ако предпочиташ "вървиме" за мн.ч. Друг е въпросът, че в София много диалекти са се омешали и много хора си говорят на "аз вървя/върва" – "ние вървиме". В крайна сметка всичко зависи от това къде си израсъл, родителите ти откъде са и т.н. Аз лично си меня диалекта според събеседника и не ми пречи, че формите "аз вървим"/"ние вървиме" са некнижовни. Диалектите са красотата на езика все пак.

Прѣжде оубw словѣне не имѣхѫ кънигъ...

Начинът, по който ги употребяваш е неправилен.

аз пия -- ние пием

Но

аз препивам -- ние препиваме

Употребява се не само когато количеството алкохол е по-голямо




Slainte!

e-to ne e li rezulltat ot izpadane na nekakyv er v starobylgarskija?

piemy--->pieme

lipsata na e mi mjaza na rusizym.

Koe e nepravilnoto v "nie pieme"?

свикнал да говориш в І л. мн. ч. е старата любов на хората от шоплука и на носители на др. западни говори към т. нар. "rex pluralis" - "Ние, Петър Първи, император на всея Голяма Русь и Мала Русь, и на Украина и ... прочая, ЗАПОВЯДВАМЕ ..."

Нека Петърът Първи не те бърка с руски влияния. Просто той ми дойде на ум. Той е само декор за опримеряването на рекс плуралис.

Хе-хе!

Бъдете високи!

Е-то е резултат от по-късни явления в бг език, не стбъл и няма хич нищо общо с руския език. През стбъл епоха окончението на 1 л. мн.ч. е било -МЪ, от което съвсем закономерно се получава днешното книжовно -М. Тогава е имало един-единствен глагол от днешното 3-то спрежение, ИМАТИ, и той се спрягал така: 1 л. ед. ч. ИМАМЬ, мн.ч. ИМАМЪ. Виждаш разликата. После еровете изчезват и за да не се слеят двете форми, се е развило алтернативно окончение. Този процес води до появата на MY в полски, МО в сръбски, МО в украински (ама за ед.ч.!), МЕ в бг. и т.н. (някой да каже как е на чешки...) Тези допълнителни гласни не са наследници на никакъв ер. Само в руския език няма алтернативно окончение, защото там никога не се развива аналог на бг 3-то спрежение с -М в 1 л.ц. ед.ч.
В другите слав. езици е настъпило унифициране - т.е. окончението е едно и също независимо от склонението (в повечето - дори за ед.ч.). В бг не е така - МЕ е възприето единствено за 3-то спрежение, за да не се смесва с ед.ч. (т.е. имаме аз ЧЕТА - ние ЧЕТЕМ, но аз ИМАМ - ние ИМАМЕ). Това е норма, разбира се, на книжовния език, и е факт в повечето диалекти. В не малко (но все пак по-малко), също има унификация, дори в ед.ч. - аз ЧЕТЕМ, ние ЧЕТЕМЕ, или аз ЧИТАМ, ние ЧИТАМЕ. София се пада именно в центъра на такива диалекти (във Варна и Бургас, дори в Пловдив, например, не мекат).
Въпрос на диалект. Мен лично унифицирането ме дразни и не го правя.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

"мамье".

Бъдете високи!

точно за това ъ в напр. четемЪ говорех, че то може би е довело до четемЕ, ти си го извел много добре

Така е напр. в скопската книжовна норма (може би под сръбско влияние?).

Аз посмъртно не мога да си изкривя езика, да кажа "вървиме, правиме". И ме дразни като го чуя от друг. Ама .. всеки с навиците си

Не, не, четемЕ не идва от четеМЪ, няма как: големият ер в края е слаб и още преди края на Х век е престанал да се произнася, но дори и да беше станал силен, щеше да даде четемЪ или четеМО, но не и четеМЕ. (форма с малък ер има значение на 1 л. ед. ч., но такава форма има един-единствен глагол в стбъл). Това окончание си е чисто среднобългарско нововъведение, няма нищо общо с стбъл форми (както и във всички слав. езици).
Македонската норма е резултат от същите србъл явления, ако беше под сръбско влияние щеше да е четеМО (в мк окончение -М за 1 л. ед. ч. също е норма).

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят